Блогът на Хранислав :: Индуси християни

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

prostata55
damakov
katyaivanovna
chsang
repertoir25
tinarai
veranevinova
greatukraine
otvorenonebe
kristiart

Най-четени

1. radostinalassa
2. planinitenabulgaria
3. wonder
4. varg1
5. mt46
6. iw69
7. kvg55
8. zahariada
9. reporter
10. zaw12929
11. getmans1
12. bogolubie
13. kunchev
14. kordon

Годишна класация

Най-популярни

1. katan
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. donkatoneva
8. milena6
9. dobrota
10. vidima

Годишна класация

Най-активни

1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. mimogarcia
5. hadjito
6. iw69
7. djani
8. savaarhimandrit
9. rosiela
10. predi

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.06.2021 19:27 - Индуси християни

Автор: hranislav Категория: Други

Прочетен: 721 Коментари: 2 Гласове:

"Впрочем, ако днес някои западноевропейци смятат, че за да преоткрият Индия, трябва да изоставят божествеността на Христос, то други в Индия остават верни на своята традиция и същевременно признават Христос за Бог. Това са онези, които наричат себе си "индуси-християни". Тук ще се огранича с примери, които съдържат пряко общуване с отвъдното, често под формата на видения, явления, а понякога, както ще видим, дори и на опитности извън тялото.

Ето първо разказа на Сундар Сингх, садху, роден от майка индийка и баща сикх през 1889 г.; става въпрос за видение, появило се на 18 декември 1904 г. (Той току-що е хвърлил в огъня едно евангелие):

"Според моите тогавашни схващания аз бях извършил добро дело, като бях изгорил Евангелието; но безпокойството в сърцето ми нарастваше и в продължение на два дни се чувствах истински нещастен. На третия ден, когато усетих, че повече не можех да издържам, станах в три часа през нощта, изкъпах се и се обърнах към Бога с молитва, в която казвах, че ако той не иска да ми открие и да ми покаже пътя към спасението, и така да сложи край на мъките на душата ми, бях твърдо решен ако тази молитва остане без отговор, да отида преди изгрев слънце на железопътната линия и да сложа главата си на релсите пред някой идващ влак.

Молих се около четири и половина часа, останах в очакване и се надявах да видя Кришна или Буда, или някое друго превъплъщение от индуската религия. Те не се появиха, но в стаята ми заблещука светлина. Отворих вратата, за да видя откъде идва тя, но навън всичко бе тъмно. Върнах се в стаята, светлината се усилваше, тя прие формата на сияйно кълбо, увиснало на земята, и тогава в тази светлина се появи не формата, която очаквах, а живият Христос, когото бях смятал за мъртъв. Никога няма да забравя неговото блажено и любящо лице, нито няколкото думи, които той изрече: "Защо ме преследваш? Виж - аз умрях на кръста за теб и целия свят." Сякаш мълния запечата тези думи в сърцето ми и аз се прострях на пода пред Него. Сърцето ми бе изпълнено с неизмерима радост и покой, и моят живот се промени изцяло. Тогава предишният Сундар Сингх умря и се роди един нов Сундар Сингх, за да служи на Живия Христос."

Из "Мъртвите ни говорят" (стр. 178-179; изд. Гуторанов&Sherry M.), Франсоа Брюн.

Нагоре