Откъси от книгата "Притча" на Токораз Исто. "Човек" е името на героя на историята.

41. „Човек четеше много, но му беше все по – трудно да се справя с най – елементарни житейски ситуации. Затова реши да чете повече, но въпреки това нещата не се подобриха особено. Явно само книгите не помагаха да се справи с живота. Затова реши да гледа хората :

- Явно от хората можеш да научиш повече, отколкото от книгите – помисли си Човек...”

44. Учителя на Човек : „...една част от твоя път (единия бордюр) е поставен от Бог, но това не е път, а само черта върху повърхността на земята...Воинът притежава свободна воля. Той поема по собствената си пътека като поставя другия бордюр. Разстоянието между божествения промисъл и личната съдба е Пътят.”

45. За воините : „Чрез борбата и плуването срещу течението те постигат разбиране за живота.” ; „И колкото повече опознаваше Реката, толкова повече Човек разбираше, че тя е вечна.”

48. „Той разбра, че любовта не познава граници и самата тя заличава границите между хората. Любовта споява света..”

51. „ Тогава разбра, че всеки сам изгражда лабиринта си и го поддържа чрез вървене в него...Борците и рушителите някой ден биха могли да станат гълъби.”

54. „Човек разбра: да си Учител, означава да те бият и обиждат и не винаги е приятно.” Х.Х.: Примери в това отношение са Христос, Дънов..., а навярно и други духовни учители.

54-55. „Един от първите врагове по Пътя на Човек беше страхът. Самият страх е силно оръжие и като меч разсича душата на всеки човек.”

Бел. на Х.Х.: Други противници на воина по неговия Път са : недостойното използване на силата му, несигурността, самотата, смъртта (духовната смърт  съчетана с примирение; под смърт се визира заспалост, безчувственост, апатичност).

„Едва след време осъзна, че една от причините воините да имат толкова врагове е тяхната нагласа да воюват. Така той разбра, че освен воин трябва да бъде и медиатор и да следва Пътя на мира. Всяко насилие над Вселенската душа поражда голяма съпротива от нейна страна. И осъзна, че всеки воин, освен да воюва, трябва да може да се вслушва и да се съобразява със заобикалящото го. 

Така разбра следващото си име - Медиатор.” 

_57.  „Отначало той беше много нахъсан и амбицирай. По-късно проумя, че няма за къде да бърза. Това, което веднъж си създал, вече винаги съществува и ти ставаш равен на Бог. Да продължиш да настояваш, означава да нарушиш хармонията на света и божествения ритъм.” Х.Х.: Авторът може да е имал предвид, че всяко наше действие, всяка мисъл се записват за вечни времена в енергийното поле Акаша (архива на Вселената). ; „...за да станете богове, трябва да преживеете човешките мъки и страданието и останали без капка кръв и едва слезли от кръста, можете да се наречете богове."

_{62-63. „}Самотата беше най-страшна. Докато успееш да я превърнеш в свой приятел, тя гризе душата ти и те тъпче в калта... Да обичаме, ни учи нашата самота. Само човек, който е бил сам и е загубил всичко, може да обича. През егоизма си трябваше да мине Човек и трябваше да загуби всичко, за да остане сам и да спечели себе си. Човек си помисли: "Това е моята лична религия. Живей, за да обичаш, живей, за да те обичат. Обичай, за да живееш."”