Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07 22:22 - Притча за неизбежността на съдбата
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 503 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
На снимката: изображение на Малук Дас.

Преди около четиристотин години в равнините на Северна Индия живял мъж, наречен Малук Дас. Той бил изцяло погълнат от земеделска и скотовъдна работа и нямал време за участие в религиозни дейности. Неговият прост живот го задоволявал напълно и той никога не мислел за по – възвишени неща. Дори не знаел дали вярва в Бог, в съдбата или в прераждането.
  Една топла, влажна утрин той решил да си почине за малко. Било адхик мас, месецът, който почитащите Бог индуси посвещават на четене на писанията, на религиозно пеене и на медитация. Местен пандит1 рецитирал писанията, застанал под едно дърво, и малка група от селяни се събрала около него. Малук Дас също се присъединил към тях. По време на рецитацията пандитът казал:
  - Човек не може да избегне съдбата си. Ние трябва да преживеем удоволствието или болката, поднесени ни от съдбата; друг път няма. Ако, поради нашата карма, ние би трябвало да сме щастливи, то ще бъдем щастливи. Ако трябва да сме нещастни, то ще бъдем нещастни. Ние не може да останем гладни, ако е предопределено да имаме храна. Човешкото същество няма свобода на избора, а трябва да преживее определеното му от съдбата.
  Малук Дас бил заинтригуван, така че се обърнал предизвикателно към пандита:
  - Дали казваш това просто защото е написано в онази книга, или имаш и доказателства? Очевидно пандитът имал някакво интуитивно знание, тъй като отговорил:
  - Доказателството е следното: днес ти няма да бъдеш гладен. Без значение е какво ще правиш, при всички случаи ще бъдеш нахранен.
  Малук Дас приел това за предизвикателство.
  - Каквото и да стане, аз няма да ям – казал той. - Едно действие няма да може да бъде извършено, ако някой не го извърши. А извършителят на действието има свобода на избора. Днес ще ти докажа това.
  Горд от своето решение, Малук Дас напуснал събранието. Било почти време за обед. Той бил решил да не яде, затова напуснал селото и отишъл в близката гъста гора, скрил се в клоните на едно високо дърво и се приготвил да остане там до вечерта. Скоро чул гласове. Те ставали все по – силни и накрая говорещите стигнали до дървото. Надничайки през клоните, Малук Дас видял трима мъже да си правят чинии от листата на дървото, в което той се криел. Те измили ръцете си в близкия поток, сложили храна в чиниите и тъкмо се канели да започнат да се хранят, когато изведнъж някъде наблизо изревал тигър. Уплашени, пътниците прескочили поточето и изчезнали в гората, изоставяйки приготвената храна.
  Малук Дас подозирал, че пандитът е подготвил тази сцена, за да го съблазни с храната, и това още повече усилило решимостта му да не яде, независимо от чуждите хитрини. Той си направил по – удобно място в клоните на дървото и продължил да чака. След малко трима мъже спрели под дървото. От начина, по който изглеждали, и от това, което говорели, той решил, че са разбойници.
  - Колко милостив е Бог – казал единият. – Дори в такава дълбока гора той се грижи за нас. Никой друг, освен Бог, не би поднесъл храна на такива като нас.
  - Не бъди глупав – казал един от другите двама. - Може би някой ни преследва и се опитва да ни убие. Сигурен съм, че в тази храна има отрова.
  Третият казал:
  - Мисля, че си прав. И предполагам, че човекът се крие някъде наблизо. Хайде да го намерим и да го нахраним с тази храна – това ще му бъде за урок. Така че тримата разбойници започнали да търсят човека, който бил оставил храната. Скоро един от тях забелязал криещия се в клоните на дървото Малук Дас. Той извикал другарите си и заедно те принудили Малук Дас да слезе от дървото. Земеделецът се опитал да обясни защо се криел горе на дървото, но, естествено, разбойниците не му повярвали. След като получил няколко плесници, двама от разбойниците го съборили на земята и разтворили челюстта му, докато третият тикал храна в устата му, взимайки от всички чинии. Те го задържали в плен, за да видят ще покаже ли признаци на отравяне. След като вече били сигурни, че храната не е отровена, те изяли останалото и го пуснали да си върви.
  Когато Малук Дас стигнал до селото, вече било почти тъмно. На следващия ден той намерил пандита, получил от него още знания и се отдал на религиозна практика. Накрая станал един от най – великите светци на Северна Индия. Каде Ки Май, прочут храм, посветен на Божествената Майка и свързан със светеца Малук Дас, все още се издига в околностите на град Аллахабад.
  ––––––––––
  Тази история показва неотменимата сила на съдбата. Прарабдха кармата2 на Малук Дас била толкова силна, че той не успял да я промени, въпреки че положил най – големи усилия за това. Неговата главна карма била, че трябвало да яде, а второстепенните му карми довели до събитията, в резултат от които той в крайна сметка бил принуден да яде. От негова гледна точка и пътниците, и разбойниците били инструменти в ръцете на съдбата. Малук Дас не могъл да приложи сила, достатъчно мощна, че да победи инерцията на своята съдба и съдбата му продължила поетата посока.
  Източник: „Карма и прераждане” (стр. 46-49), изд. „Аратрон”, София, 1999 г.
  Автор: д-р Пандит Раджмани Тигунаит.
_____________________________________________________________
Пояснителни бележки:

  1.Пандит (от санскритското „pandita” - „учен“) - в Индия почетното звание на учен брахман, както и на човек с високо образование в областта на класическата индийска литература на санскрит. Брахманът, наречен „пандит”, се занимава с ежедневна религиозна практика, помага на хора от различни касти при изучаване на религиозните основи на индуизма, провеждане на ритуални събития, определяне на дата на сватба и момента на зачеването на дете въз основа на индийската астрология. Това също е уважителна форма на обръщение към лица от кастата на брахманите.

  2. Прарабдха кармата – прарабдха карма е този вид карма, събирането на чиито плодове е неизбежно по принцип. Дори поне част от нея да бъде избегната се случва рядко и трудно. Посели сме съответните семена и плодовете на нашето съществуване са узрели. Сърбаме надробеното в миналото. Прарабдха е онази карма, която сме си изработили в този или в минали животи и тя е в процес на осъществяване. Наричана е още „зряла карма”. Думите на пандита, че човек няма свобода на избора касаят споменатия вид карма, но това твърдение не е абсолютно вярно.
 



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 254825
Постинги: 383
Коментари: 406
Гласове: 878
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930