Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07 03:15 - За трите вида карма
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 202 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 29.07 12:39


image

В настоящата публикация съм събрал може би най - добрите обяснения за трите вида карма на които съм попадал и може би едни от най - добрите обяснения, които съм срещал на тема "карма" изобщо. Придружени са с мои коментари, обозначени с инициали "Х.Х.".

Цитатите са взети от книгата "Карма и прераждане" на Пандит Раджмани Тигунаит: д-р по философия и Духовен директор на Хималайския институт в Пенсилвания, йогин. Специалист по санскрит и отлично запознат с древните йога-текстове, той е считан за един от световните експерти върху източните идеи и философии.

Глава 2

СПЯЩИ, АКТИВНИ И ПОТЕНЦИАЛНИ КАРМИ

Думата карма означава „действие”. Всички наши действия са карми освен онези, които извършваме в момента. Те са крийа; завършените действия са карми. Семената на кармата лежат в крийа, тъй като настоящите ни действия се превръщат в завършени действия. Когато едно действие е завършено, самото действие вече не съществува в грубата си форма, но резултатът от него рано или късно се проявява. И действието, и резултатът, се съхраняват във фините си форми в несъзнателния ум и са известни като „карми”.

Днес думата карма е придобила негативен смисъл. Хората и на Изток, и на Запад правят изказвания от типа на: „Кармата ми ме постигна”, когато нещо неприятно им се случи. Това е изопачаване на концепцията. Кармата може да бъде положителна или отрицателна, възвишена или унизителна.

image

Законът на кармата просто е: „Каквото си посял, това ще пожънеш.” /Бел. на Х.Х.: Лично аз допускам, че е възможно да жънеш и неща, които други са посяли. Иначе, ако не е така, ако винаги сеем пожънатото само от нас, то тогава какво правим с идеята за свободната воля, която авторът не отрича? Допускам, че това някой да ти счупи главата не означава задължително, че си го заслужил. Но и че дори да си го заслужил, той пак ще си създаде негативна карма. Кармичният закон не винаги попречва да извършим определени действия, но винаги ни дава резултатите от нашите действия, по-рано или по-късно./

Всички култури споделят вярването, че ако вършим добро, ще пожънем добри резултати. Разбирането за доброто е различно на различните места и през различните епохи, но убеждението, че има причинна връзка между добрите действия и добрите резултати, и между лошите действия и лошите резултати е основополагащо за всички общества. И независимо от това, какво се приема за най – висша цел на живота, духовно извисяващите действия навсякъде се считат за пречистващо душата средство, така както действията с низки подбуди се считат за замърсяващи душата.

Всяко извършвано от нас действие – независимо от това умствено, словесно или физическо е то – създава един фин отпечатък върху несъзнателния ни ум. Когато продължително време повтаряме същото действие, тези отпечатъци се усилват, докато накрая станат толкова могъщи, че, неспособни да се противопоставим на силното им влияние, ние сме принудени да осъществяваме действия, които съответстват на тези отпечатъци. Това е един порочен кръг, който, веднъж приведен в движение, трудно може да се разчупи. Този кръг – действия, създаващи отпечатъци, които на свой ред насочват нашите действия – е законът на кармата. /Бел. на Х.Х.: Въпросните отпечатъци се наричат "самскари". Нашата съдба започва от храната, която приемат умовете ни./

Ние не знаем кога е възникнал този процес, така че го наричаме „безначален”. Според йогините, докато не постигнем достъп до тази област на съзнанието, където фините отпечатъци се образуват и където всички  наши предишни действия се съхраняват, е безсмислено да се чудим как и защо сме извъришили първото си действие, създало съответстващия му фин отпечатък, и по този начин сме били вкарани в кръга. Това, което има смисъл да знаем, е как да се освободим. От практическа гледна точка първата стъпка е да открием как да изгорим или да унищожим отрицателните ни карми и да си създадем положителни карми. /Бел.на Х.Х.: Положителното е силен антипод на отрицателното. Ако сме вършили, мислели и чувствали зли неща, това да започнем да мислим, чувстваме и правим добри неща не означава, че ще ни се разминат всички негативни последици от по – ранното ни поведение, но определено можем да смекчим неприятните резултати и същевременно да пожънем и по – добри от тях./

Както вече обсъдихме в 1 Глава всички карми се делят на три основни вида: санчита (спящи), прарабдха (активни) и крийамана (потенциални). Буквалното значение на санчита карма е „съхранявана карма”. Това са спящи карми; те ще станат активни едва когато узреят условията за това. Като складираното зърно за сеене, санчита кармите ще покълнат и ще родят плодове, ако се посадят на подходящо място през съответния сезон и се отгледат както трябва.

Прарабдха кармите вече са започнали да създават плодове. Те са като посято зърно, което сега расте. Животът на тези растения зависи от плодородността на почвата, климатичните условия и наличието или липсата на болести и насекоми. Житните растения нямат друг избор, освен да издържат при всякакви условия и да се борят да изкласят. След като веднъж растението е поникнало, вече няма начин то да се върне към формата си на зърно, за да чака по – благоприятни условия за растеж. Нашите активни карми са като тези растения.

Когато условията са благоприятни, нашите спящи карми стават активни, оформяйки живота ни и неговите обстоятелства. Като покълнатото зърно, след като започнем пътешествието си навън, ние сме изцяло зависими от това, което ни предлага животът.

Както земеделецът се грижи за растенията, надявайки се на добра реколта (макар да знае, че съдбата на растенията до голяма степен не е в негови ръце), така и ние се опитваме да направим най – доброто за себе си и за тези, които обичаме. Нашият успех зависи от много променливи, повечето от които са непредсказуеми.

Прарабдха кармите съставляват нашата съдба. (Прарабдха буквално означава „вече в процес на произвеждане на плодове”.) Няма много неща, които могат да се направят, след като цикълът на кармата е стигнал до стадия на съдба, но можем да се справим по един мъдър начин с процеса на събиране на плодовете на съдбата. Когато активните ни карми са завършили пътя си, например плодовете им могат да бъдат складирани или пък можем да се откажем от тях. Ако сме привързани към плодовете на нашите действия, то ще ги съхраним, а ако ги съхраним, много вероятно е те да поникнат и цикълът да започне отново.

Потенциалните карми са тези, които още не са създадени. Буквалният превод на крийамана карма е „карма, на която и предстои да бъде осъществена”.

Потенциалните карми могат да бъдат сравнени с житни класове, които още не са се образували. Ако оставим растението да израстне, то ще образува класове и от естественото протичане на процесите накрая ще получим напълно зрели зърна. По същия начин, при така наречените нормални условия на живот – условията, в които сме се родили и в които живеем – ние се оказваме осъществяващи действия, всяко от които ражда плод.

Тук аналогията свършва. Зърното няма свободна воля, а за оцеляването си изцяло зависи от природата. Ние имаме повече свободна воля и сме по – малко зависими от природата. Може да не сме способни да спрем хода на събитията, предизвикани от прарабдха карма, но сме свободни или да натрупаме плодовете на нашите карми, или да се откажем от тях. Съхраняването на плодовете създава среда за по – нататъшно обвързване – потенциални карми – но тези, които приемат съдбата с радост и с мъдрост, които са свободни и от привързаност, и от отвращение към преживяванията, поднесени от съдбата, се отказват от плодовете на своите действия  и по този начин не създават потенциални карми. /Бел. на Х.Х.: Отказванете от споменатите плодове представлява това да не си привързан към крайните резултати на своите действия, да не си привързан към мисълта какви ще са плодовете им, да не си привързан към получаването на награди и същевременно да даваш най – доброто от себе си във всеки момент. Да не се притесняваш от мисълта, че може да сгрешиш и да пострадаш заради грешките си. Това разбира се е изключително трудно, но човек би могъл да се опитва да стреми да намаля своята привързаност. Някой може да се откаже от богатството си чисто физически и пак да е много по – привързан към парите от друг, който е милионер./

Йога-текстовете използват друга метафора, взета от изкуството на стрелбата с лък, за да обяснят трите видове карма. (По времето, по което тези текстове са били компилирани, изкуството на стрелбата с лък не е било вид спорт, а жизненоважно умение за война.)

Санчита (спящите) карми са като стрели в кочана, готови да се сложат на лъка. Прарабдха (активните) карми са като вече летящи стрели. Крийамана (потенциалните) карми са като стрели, които още не са направени, въпреки че съставляващите ги части вече са готови. Стрелите, както и всяко друго оръжие, се правят поради някаква причина. Същата причина, която ни подтиква да правим или купуваме стрели, ни подтиква да ги използваме. След като те са били изстреляни, войнът се нуждае от още стрели, така че още стрели ще бъдат направени. Те ще се съхраняват в кочана на война, ще бъдат изстреляни в желаната посока и новите стрели ще бъдат произведени и сложени в кочана. Цикълът на кармите – от спящи към активни, към потенциални, обратно към спящи и т.н. – продължава по един и същи начин.

Историята ни казва, че не е имало оръжие, което, след като е било произведено, да не е било използвано; по същия начин, след като веднъж кармите са били създадени и съхранени, те трябва да окажат своето въздействие някъде, някога. С оръжията, най – сигурният начин е да ги разрушим, преди да се появи импулсът да ги използваме. /Бел. на Х.Х.: Лично аз изобщо не съм привърженик на преждевременните разоръжавания. Ако отпадне необходимостта от оръжия – разбирам, но иначе е хубаво една държава да може да се отбранява. Едва ли има вид оръжие, което никога да не е ползвано, но това не означава, че са ползвани всички екземпляри от вида. Освен това оръжия могат да се ползват и в учения. По – нататъкът философът продължава с друг вариант на отношение към оръжията./

Ако това не е възможно, следващата най – добра възможност е да ги поверим на някой, който е мъдър и уравновесен. Същото се отнася и за спящите карми – най – разумното нещо е или да ги изгорим в огъня на знанието, или да ги предадем на Божественото.

/Бел. на Х.Х.: Да изгорим в огъня на знанието – предполагам се визира това посредством медитации и намаляване на привързаностите, човек да опознава своята психика все по – пълно и все повече да се освобождава от негативни карми, които се намират в несъзнаваното му. Под предаване на тези "спящи карми" на Божественото, навярно се има предвид да се молим искрено на Бог за опрощение на греховете ни с твърдото намерение да не ги повтаряме и да бъдем по – добри. Авторите на подобни книги понякога пишат за намаляване на привързаностите тъй като привързаността към даден обект, подхранва с енергия спящата карма свързана със спомена за съответния обект. Тигунаит сравнява привързаността с хранителните вещества, от които се нуждае семето, за да може да покълне. „След като не го снабдяваш с тези хранителни вещества, семето на спящата карма ще загуби способността си да прераства в съдба”, казва той. Намаляване на привързаността не значи обезателно намаляване на любовта. Чистата любов, божествената любов към която съзнателно или несъзнателно се стремим е над привързаностите. С привързаности е омешена човешката любов, която винаги е малко или повече користна, но любов не е равнозначно на привързаност, макар те често да се преплетени. Ако човек от алчност е вършил престъпления това означава, че той е силно привързан към парите. Със съответните престъпления той си е създал лоша карма, която е толкова по – вероятно да се прояви на физически план, колкото по – дълго и силно престъпникът е привързан към парите. Намаляването на привързаността към парите е нещо, което би му помогнало ако не напълно, то поне отчасти да се размине с лошите последствия на миналите си деяния. Продължавам с откъсите от „Прераждане и карма”./

Но повечето от нас нямат нито знанието, нито способността да проникнат в основата на несъзнателния си ум, където под формата на фини отпечатъци се съхраняват кармичните ни действия. Някои дори не искат да знаят за кармичните действия, тъй като те не искат да дават сметка на собственото си съзнание. Въпреки това, ако останем в незнание за непроявените причини на сегашните ни проблеми, ние няма да ги изкореним или да се предпазим от други проблеми в бъдещето.

Незнанието на причините за една болест може да ни поможне да не се тревожим, но то няма да ни предпази от тази болест, ако сме подложени на действието на нейните причини. По същия начин невежеството по отношение на спящите ни карми може да създава в нас илюзията, че всичко е наред, но тази илюзия ще бъде поставена под въпрос когато спящите ни карми се проявят и станат активни, приемайки формата на съдба. /Бел. на Х.Х.: Това в какво физическо тяло, къде и в какво семейство ще се родиш се счита за прарабдха карма. Също и колко време ще живееш, дали през живота си ще бъдеш повече време щастлив или повече време нещастен./

Спящи карми (Санчита)

/Бел. на Х.Х.: В този дял на 2-ра глава, Тигунаит твърди, че изгарянето на спящите карми в огъня на знанието или предаването им на Божественото е възможно „само ако сме способни да направим пълен опис на кармичните ни дела.” Изобщо не съм убеден, че е нужно човек да си припомни всички грехове, за да се пречисти лека полека от тях. Например, поне според Сергей Н. Лазарев - руски парапсихолог и автор на поредицата „Диагностика на кармата”, това не е необходимо.” Тигунаит е разказал за разговора между йогина Джайгишавйа, който се е опитвал да се освободи от кръга на преражданията и мъдреца Аватйа, който му дал ценна информация в това отношение. Във въпросната история става дума , че спящите карми са или болезнени, или приятни, желателни или нежелателни, трудни за справяне с тях или лесни за справяне с тях. Както и че болезнените карми са повече, защото даже приятните карми са примесени с болка. Тази болка е свързана с желанието да бъдат уловени отново приятните мигове, но миналото си е минало и няма как да се повтори. Аватйа казва на йогина, че всички същества хванати в кармичния водовъртеж, са обречени да изпитват болка. И че за да се освободи от болката, трябва да спре да се идентифицира със своите карми. Този съвет се корени в идеята, че ние като духовни същества освен безсмъртни сме също така нещо различно не само от нашите физически тела, но и от мислите и чувствата ни. Касае се за идентифициране с духовната ни самоличност, за надрастване на влиянието на земната ни, тленна личност, която се явява роля на нашия дух. Според различни духовни учения цел на нашето духовно пътуване е егото ни да стане колкото се може по-добър инструмент на духовния ни аз, а не да ни води за носа. В една индийска притча се казва, че животът е нещастие, което за мен или е погрешно като схващане или преводът не е точен. Какво визирам под неточен превод можете да разберете, ако се запознаете с публикацията ми „За страстите, страданията и освобождението”. В тази притча животът е посочен и като поток, в който са смесени радост и мъка: твърдение, което приемам напълно. Твърди се, че човешкото същество се ражда, за да се гмурне дълбоко в потока на живота, да намери скритото съкровище и да постигне вечно осъществяване./

Активни карми (Прарабдха)

Кармите на съдбата, активните карми, трудно се променят. Те са като вече летящи стрели и тъй като се движат със скоростта на времето, почти е невъзможно да се измени посоката им. Законите, на които прарабдха кармата се подчинява, са като Нютоновите Първи и Втори закон за движението. Според първия закон на Нютон един движещ се по права линия обект ще продължи да се движи по права линия, освен ако външна сила не му окаже въздействие. Движещ се обект ще продължи да се движи и обект в покой ще продължи да пребивава в покой, освен ако външна сила не им окаже въздействие. Това е известно като закон за инерцията – за да промени движението на един обект, една сила трябва първо да преодолее инерцията на обекта. Същото е валидно и за кармите, които съставляват нашата съдба. Те ще продължат да се движат в определена посока с определена скорост, освен ако не им окаже влияние външна сила.

Според Втория закон на Нютон, един обект променя движението си, когато спрямо него бъде приложена сила; промяната в движението зависи от величината на приложената сила и от масата на обекта.

Колкото по – голяма е масата на обекта, толкова по – трудно е този обект да бъде приведен в движение или да се промени скоростта му. Така промяната в движението на един тежък обект ще бъда по – малка, когато към обекта се приложи определена сила, отколкото промяната в движението на един по – лек обект, когато към него се приложи същата сила.

В йогийските литература има истории и притчи за категориите карма. Някои от текстовете разказват, че велики учители и дори въплъщения на божества не са успяли да победят инерцията на активните карми: въпреки че са знаели детайлите на нечия съдба, те не са могли да окажат влияние нито върху посоката и, нито върху скоростта и. В други случаи те променяли посоката, забавяли движението или пък изцяло го спирали, като по този начин помагали на някого да избегне удара на съдбата.

Потенциална Карма (Крийамана)

Потенциалните карми са като стрели, които още не са направени, въпреки че работилницата, изкусният майстор на стрели, материалите и клиентът са налице. Егото е работилницата, сетивата са майсторът на стрелите, тревогата е материалът, подтикваният от желания ум е клиентът. Взимането на окончателното решение дали тези стрели трябва, или не трябва да бъдат правени зависи от нашата способност за вникване в нещата. Ако стрелите се направят, те ще бъдат складирани като спящи (санчита) карми и рано или късно ще трябва да бъдат изстреляни – прарабдха карма.

Крийамана (потенциалните) карми лежат в нашите ръце, стига да имаме знанието и умението да използваме правилно способността си да вникваме в нещата. Въпреки че настоящето ни ниво на знание и умение до голяма степен е повлияно от нашите активни карми, в качеството ни на човешки същества ние притежаваме във висока степен свободна воля, притежаваме също и силата на избора. Благословени сме със способността да насочваме мислите си в едно направление, както и със способността да вникваме в нещата.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Цитираните текстове са от страници 30-35, 41, 45,  46, 54 (изд. "Аратрон", София, 1999 г.
Превод от английски: Капка Герганова.

Сродни публикации:

1. "
Притча за неизбежността на съдбата": https://hranislav.blog.bg/drugi/2021/07/12/pritcha-za-neizbejnostta-na-sydbata.1769139 .

2.
"За страстите, страданията и освобождението - част I": https://hranislav.blog.bg/drugi/2021/07/27/.1644828 .

3.
"За страстите, страданията и освобождението - част II": https://hranislav.blog.bg/drugi/2019/02/07/za-strastite-stradaniiata-i-osvobojdenieto-chast-ii.1645045 .




Гласувай:
3
0



1. blagovesteliseev - не са три, а четири кармите
19.08 14:27
Четвърната е най-важна.
цитирай
2. hranislav - Коя
22.08 23:27
Коя е четвъртата?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 254802
Постинги: 383
Коментари: 406
Гласове: 878
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930