Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. mt46
4. varg1
5. planinitenabulgaria
6. kvg55
7. reporter
8. wonder
9. sparotok
10. iw69
11. oldbgrecords
12. getmans1
13. leonleonovpom2
14. rosiela
2. zahariada
3. mt46
4. varg1
5. planinitenabulgaria
6. kvg55
7. reporter
8. wonder
9. sparotok
10. iw69
11. oldbgrecords
12. getmans1
13. leonleonovpom2
14. rosiela
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. hadjito
5. savaarhimandrit
6. djani
7. iw69
8. sun33
9. panazea
10. bateico
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. hadjito
5. savaarhimandrit
6. djani
7. iw69
8. sun33
9. panazea
10. bateico
Постинг
02.05.2022 20:06 -
Дали това е обяснението?
Не помня преди колко време за пръв път срещнах идеята, че времето и пространството са илюзия, че времето е относителна величина. Идея, която ми е била много неразбираема. Обаче преди дни получих малко прозрение, което струва ми се ми я прави по-ясна (поне относно времето). Прозрението касае начина на възприемане на събитията.
Нещо може да е станало преди 1 000 г., но ако ти го съпреживяваш, за теб то сякаш се случва тук и сега (нали се казва, че няма минало и бъдеще, а само настояще). В същото време друго нещо което се случило преди 1 ч., но не те докосва за теб е по-далечно, отколкото събитие състояло се преди доста повече часове. По този начин за теб 1 000 г. биха могли да са по-малко като времева дистанция от 1 ч. И дори би могло да се каже, че няма никакво разстояние между теб и онова, което съпреживяваш докато го съпреживяваш.
Ако пренесем това мислене по отношение на пространството се получава следното: намиращото се на 1 000 километра за твоя милост може да е по-близко от намиращото се на 5 метра, понеже в съзнанието си ти си на мястото за което мислиш, а нали съзнанието е първично, а материята - производна на него! Ето я и относителността на пространството.
Излиза, че нещо хем може да е отминало, хем да не е отминало. Хем да е близко, хем далечно! Това е пример за херметичния принцип, който гласи, че две (разбирай наглед) противоположни твърдения, може да са едновременно верни. Според нивото на което се тълкува.
Нещо може да е станало преди 1 000 г., но ако ти го съпреживяваш, за теб то сякаш се случва тук и сега (нали се казва, че няма минало и бъдеще, а само настояще). В същото време друго нещо което се случило преди 1 ч., но не те докосва за теб е по-далечно, отколкото събитие състояло се преди доста повече часове. По този начин за теб 1 000 г. биха могли да са по-малко като времева дистанция от 1 ч. И дори би могло да се каже, че няма никакво разстояние между теб и онова, което съпреживяваш докато го съпреживяваш.
Ако пренесем това мислене по отношение на пространството се получава следното: намиращото се на 1 000 километра за твоя милост може да е по-близко от намиращото се на 5 метра, понеже в съзнанието си ти си на мястото за което мислиш, а нали съзнанието е първично, а материята - производна на него! Ето я и относителността на пространството.
Излиза, че нещо хем може да е отминало, хем да не е отминало. Хем да е близко, хем далечно! Това е пример за херметичния принцип, който гласи, че две (разбирай наглед) противоположни твърдения, може да са едновременно верни. Според нивото на което се тълкува.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
