Най-четени
1. zahariada
2. stela50
3. getmans1
4. radostinalassa
5. sparotok
6. mt46
7. grigorsimov
8. planinitenabulgaria
9. kolevm38
10. bojinkata
11. kvg55
12. panazea
13. wonder
14. leonleonovpom2
2. stela50
3. getmans1
4. radostinalassa
5. sparotok
6. mt46
7. grigorsimov
8. planinitenabulgaria
9. kolevm38
10. bojinkata
11. kvg55
12. panazea
13. wonder
14. leonleonovpom2
Най-популярни
1. katan
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. milena6
10. donkatoneva
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. milena6
10. donkatoneva
Най-активни
1. missana
2. metaloobrabotka
3. iva971
4. radostinalassa
5. lamb
6. writeunlimited
7. hadjito
8. iw69
9. kvg55
10. rosiela
2. metaloobrabotka
3. iva971
4. radostinalassa
5. lamb
6. writeunlimited
7. hadjito
8. iw69
9. kvg55
10. rosiela
Постинг
30.09 10:32 -
Размисли в полето на алтернативната история
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 580 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.10 00:18
Прочетен: 580 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 01.10 00:18
Размисли в полето на алтернативната история (относно фетишизирането на една институция и във връзка с други неща, които са тясно свързани с нея). Също и някои представи какво можеше да представлява настоящето.
Както знаете, българският народ в продължение на 700 г. няма своя държава и живее в условията на враждебни нему чужди държави (Византия, Османска империя). Въпреки това оцелява не само физически, но и духовно. Запазва се биологично и културно. Не навежда ли това на мисълта, че щом в условията на чужди държави сме оцелели и сме имали някакво, макар и забавено развитие, то сме щели да оцелеем и да се запазим като народ и без да сме част от каквито и да е било държави? И че сме щели да се развием по-добре в споменатите 7 века и днес да сме по-голям и силен народ.
В годините на османските завоевания е имало райони от етническото ни землище, където поне за по няколко години е отсъствала, каквато и да е била власт и дедите ни са продължавали да живеят. Даже в един клип чух, че една от различните причини за падането ни под турско робство е била това, че част от хората, почувствали свободата от феодалния гнет, не са се чувствали достатъчно мотивирани да се борят на живот и смърт с очертаващите се като поробители азиатци.
Замислих и какво щеше да бъде, ако по време на Първото и Второто българско царство хората бяха слушали богомилите много повече. Ако в тогавашните български феодални общества нямаше изобщо класово потисничество или пък то беше много по-слабо изразено (тоест, ако не бяхме феодална държава или изобщо нямахме държава, но същевременно бяхме единни, тоест силни). Ако всички жители на страната имаха еднакъв достъп до познанията, налични в съответните периоди и ако разпределението на материалните ресурси беше много по-равномерно, което несъмнено щеше да доведе до по-малко смъртност, до повече удовлетвореност от живота и съответно до по-голям ръст на населението, до един по-труден за покоряване народ.
Струва ми се, че ако всичко гореизброено беше действителна история, сега българите навярно щяхме да сме много по-голяма и по-развита общност. А я се опитайте да си представите колко по-добър щеше да е днес светът ни, ако горепосочените неща важаха не само за българите, но и за всички народи по света. Ако навсякъде през изминалите хилядолетия липсваше потисничество (или то беше доста по-слабо). Ако навсякъде имаше много по-добро разпределение на материалните блага и навсякъде всички хора имаха достъп до свойствените за времето си и съответните региони знания. Какво ли щеше да бъде човечеството в духовно, интелектуално и здравно отношение в наши дни. Някои народи щяха да са предполагам по-малобройни от сега, редица други по-големи, най-вероятно населението на планетата като цяло щеше да бъде по-голямо. И въпреки последното, със сигурност нямаше да съществува явлението "гладуване по неволя" (камо ли гладна смърт на десетки милиони човешки същества).
Ако огромната част от хората спазваха много по-често позитивните правила от разните духовни учения, смятам е на 100% сигурно, че сега щяхме да сме една много по-развита и като цяло по-щастлива цивилизация. По-здрава психически, по - дълголетна. Предполагам по-отдавна щяхме да сме извършили полет до Луната (даже много полети), а пътуването до Марс щеше да е станало най-късно през 20-ти век. Навярно щяхме вече да сме започнали активно да колонизираме споменатите небесни тела.Миналото няма как да бъде променено, но бъдещето е в нашите ръце.
Другата гледна точка е, че в историята реално няма "ако". И че съществуват неизбежни етапи от развитието на индивидите и групите. Но дори и ако мисълта върви по тази линия, може да се заключи, че дори и някакви неща да са възможно най-добрите на определено стъпало от еволюцията, то това не означава, че те са абсолютно най-добрите и че са върхът в развитието. Тоест не означава, че е предопределено да са вечни. Също така, ако нещо се развива с определена скорост това само по себе си не е доказателство, че тази скорост е най-голямата възможно скорост на развитие...
Както знаете, българският народ в продължение на 700 г. няма своя държава и живее в условията на враждебни нему чужди държави (Византия, Османска империя). Въпреки това оцелява не само физически, но и духовно. Запазва се биологично и културно. Не навежда ли това на мисълта, че щом в условията на чужди държави сме оцелели и сме имали някакво, макар и забавено развитие, то сме щели да оцелеем и да се запазим като народ и без да сме част от каквито и да е било държави? И че сме щели да се развием по-добре в споменатите 7 века и днес да сме по-голям и силен народ.
В годините на османските завоевания е имало райони от етническото ни землище, където поне за по няколко години е отсъствала, каквато и да е била власт и дедите ни са продължавали да живеят. Даже в един клип чух, че една от различните причини за падането ни под турско робство е била това, че част от хората, почувствали свободата от феодалния гнет, не са се чувствали достатъчно мотивирани да се борят на живот и смърт с очертаващите се като поробители азиатци.
Замислих и какво щеше да бъде, ако по време на Първото и Второто българско царство хората бяха слушали богомилите много повече. Ако в тогавашните български феодални общества нямаше изобщо класово потисничество или пък то беше много по-слабо изразено (тоест, ако не бяхме феодална държава или изобщо нямахме държава, но същевременно бяхме единни, тоест силни). Ако всички жители на страната имаха еднакъв достъп до познанията, налични в съответните периоди и ако разпределението на материалните ресурси беше много по-равномерно, което несъмнено щеше да доведе до по-малко смъртност, до повече удовлетвореност от живота и съответно до по-голям ръст на населението, до един по-труден за покоряване народ.
Струва ми се, че ако всичко гореизброено беше действителна история, сега българите навярно щяхме да сме много по-голяма и по-развита общност. А я се опитайте да си представите колко по-добър щеше да е днес светът ни, ако горепосочените неща важаха не само за българите, но и за всички народи по света. Ако навсякъде през изминалите хилядолетия липсваше потисничество (или то беше доста по-слабо). Ако навсякъде имаше много по-добро разпределение на материалните блага и навсякъде всички хора имаха достъп до свойствените за времето си и съответните региони знания. Какво ли щеше да бъде човечеството в духовно, интелектуално и здравно отношение в наши дни. Някои народи щяха да са предполагам по-малобройни от сега, редица други по-големи, най-вероятно населението на планетата като цяло щеше да бъде по-голямо. И въпреки последното, със сигурност нямаше да съществува явлението "гладуване по неволя" (камо ли гладна смърт на десетки милиони човешки същества).
Ако огромната част от хората спазваха много по-често позитивните правила от разните духовни учения, смятам е на 100% сигурно, че сега щяхме да сме една много по-развита и като цяло по-щастлива цивилизация. По-здрава психически, по - дълголетна. Предполагам по-отдавна щяхме да сме извършили полет до Луната (даже много полети), а пътуването до Марс щеше да е станало най-късно през 20-ти век. Навярно щяхме вече да сме започнали активно да колонизираме споменатите небесни тела.Миналото няма как да бъде променено, но бъдещето е в нашите ръце.
Другата гледна точка е, че в историята реално няма "ако". И че съществуват неизбежни етапи от развитието на индивидите и групите. Но дори и ако мисълта върви по тази линия, може да се заключи, че дори и някакви неща да са възможно най-добрите на определено стъпало от еволюцията, то това не означава, че те са абсолютно най-добрите и че са върхът в развитието. Тоест не означава, че е предопределено да са вечни. Също така, ако нещо се развива с определена скорост това само по себе си не е доказателство, че тази скорост е най-голямата възможно скорост на развитие...
Тагове:
Русофилийската драма е в развръзката си ...
Пустотата на българската духовна яма
Високи детски надбавки за образованите р...
Пустотата на българската духовна яма
Високи детски надбавки за образованите р...
Търсене
