Най-четени
1. zahariada
2. iw69
3. radostinalassa
4. meto76
5. kvg55
6. rosiela
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. gothic
10. wonder
11. deathmetalverses
12. bosia
13. mimogarcia
14. varg1
2. iw69
3. radostinalassa
4. meto76
5. kvg55
6. rosiela
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. gothic
10. wonder
11. deathmetalverses
12. bosia
13. mimogarcia
14. varg1
Най-активни
1. sarang
2. mimogarcia
3. radostinalassa
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. savaarhimandrit
7. djani
8. iw69
9. profmuti1
10. breaker007
2. mimogarcia
3. radostinalassa
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. savaarhimandrit
7. djani
8. iw69
9. profmuti1
10. breaker007
Постинг
01.12.2023 17:18 -
Из "Сказание за времето на Самуила" (6)
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 393 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.12.2023 17:57
Прочетен: 393 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 01.12.2023 17:57
ЧАСТ I
Гл.5
„Сто жени да беше поискал Кракра – и стоте можеше да вземе. Знатни моми с име и имане – всеки болярин с радост би му дал щерка си. Ала Кракра веднъж се излъга и не искаше втори път да разорава безплодна и изсъхнала целина, да хвърля семе по камънаци и сипеи. Какви жени щяха да му бъдат тия, дето се свиваха под погледа му и трепереха, щом ги приближеше, като покойната му жена, която се гънеше под мъжката му сила, и умря, право да говорим, само от страх. За да се роди искра и да лумне огън, трябват два кремъка, а Кракра жена кремък все не можеше да намери.” (стр.76)
---
Гл. 8
„В тоя мъж насреща си тя намери нещо свое – това вглъбяване във всяко дело, което човек върши, това отдаване докрай, без което – ако не можем да го постигнем – не бива да се залавяме за нищо.” (стр.110)
Гл.7
„Самуил стоеше на ръба на стръмния склон като на брега на зелено море. И лицето му приличаше на рязаното изображение на носа на кораб, разсякъл вълните на бурни морета. Вода и вятър бяха удряли това изображение, бяха измили ярките багри, бяха премахнали и изгладили всичко ненужно и излишно, докато то изглеждаше тъй, сякаш нищо повече не можеше да се отнеме и нищо повече да се прибави. То като че ли бе стигнало до тоя миг, когато не би могло по-добре да служи на своята цел – да разсича вълните и да среща бурята. То изглеждаше завършено. Човешкото лице не е рязано изображение на носа на кораб. Вълните и вятърът още дълго ще ваят Самуиловия лик. Ако някой види след много години смъртната маска, застинала върху лицето на мъртвия Самуил и ако може да я сравни със сегашното лице, едва ли той би познал, че това са лица на един и същ човек.
След двадесет и осем години, броени от днешния ден нататък, Самуил ще види своите ослепени войници и ще падне като поразен от гръм. И като отвори очи, ще поиска глътка вода, ала щом първите капки докоснат устните му, ще затвори очи и ще се вкамени. Два дни преди да умре, ще лежи Самуил, без дори да може да повдигне дори клепките си, без да вижда, без да чува, без да говори. Като мъртвец. Ала умът на Самуила ще свети в това вкаменено тяло по-ярко отвсякога, сякаш съдбата нарочно е затворила всички прозорци към света, за да може Самуил в покой и тишина да премери и присъди плодовете на живота си. И тия два дни ще бъдат като два века, защото за мислите няма време и граници. Самуил ще преброди всички пътеки на живота си, ще извика сенките на всички скъпи мъртъвци, ще изстиска поука от всеки спомен, както се изстисква вино от зрял грозд. Много хора ще получат присъдите си, много подвизи ще се развенчаят, много поражения ще станат подвиг. Ала Самуил не ще предаде на живите поуката от тия два дни размисъл – сам, лице срещу лице със смъртта, - когато всяко нещо показа истинския си ръст и отиде на своето място. Самуил ще умре, без да проговори. А между днешното лице и смъртната маска Самуил ще има още едно лице. И всяко от трите лица на Самуила ще изглежда завършено, както изглеждат завършени пъпката, цветът и плодът. Ала много време беше изминало, докато посятото семе покълне и даде тая папка. (стр.91-92)
...
„Самуил напусна Костенец петнадесетгодишен. И носеше той истините на дядо Горазд, които никога не забрави: че свободните общини раждат смели, силни хора, непокорни и вироглави пред болярите, ала и пред враговете, а пък заробването прави селяните страхливи, измамници и лъжци, за да се запазят от господарите; и че мъжките добродетели и мъдростта струват хиляди пъти повече от богатството и човек не бива да се цени по това, що има в кулата си, а по това, що носи в сърцето си. Тогава друг човек застана пред Самуила и го поведе. Това беше баща му Никола.” (стр.93)
...
„Свободните общини не само раждат смели, горди люде, болярският произвол не само осакатяваше душите на хората – само свободната община можеше да даде добри войници и дан за оръжието, а болярските селяни нито умееха да се бият, нито плащаха нещо за общото благо. Умът подкрепи сърцето – Самуил стана защитник на свободните общини.” (стр.94)
Откъси от "Сказание за времето на Самуила", изд. "Български писател", София, 1984 г.
Автор: Антон Дончев.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
