Разни мои стари публикации за реинкарнацията.

За прераждането - част III

Написана на : 2009-05-04 15:38:56

Аргумент, който някои  биха могли да  използват за това, че християнството е  единствената правилна религия  е например фактът, че някои хора след като са преживели необикновени неща (а и не само), от мюсюлмани да речем са станали християни. Но ...НЕ липсват примери и за обратното - има и такива дето от християни стават мюсюлмани и то без да изживеят нещо особено. Аз говоря за доброволна, а не насилствена смяна на вярата. НЕ отричам, че чувството за превъзходство НЕ липсва и в други религии. Евреите например се смятат за богоизбран народ, тоест те като че ли се поставят над останалите народи. Може би затова толкова са ги тъпкали, за да поукротят егото си. Но ако се погледне реално, като цяло причините за религиозните войни не са били толкова различията във вярванията, колкото желанието за трупане на богаства, религията може да бъде използвана просто като оправдание да се извърши дадено действие. Ислямът например е бил създаден с цел да бъде постигнато обединение между многобройните арабски племена, което пък в последствие се е оказало доста изгодно за тези, които са властвали над тях.Също така НЕ отричам, че сред хората с източни вярвания може да има такива, които са напълно убедени в истинността и непогрешимостта на своите възгледи и които смятат, че друговерците нямат правилни възгледи. Но като цяло смятам, че източните религии са по - демократични и толерантни, макар и там да НЕ липсват секти стремящи се да манипулират хората и да извличат материални облаги.

Може би неслучайно Църквата е отхвърлила вярата в прераждането и е наложила догмите, в които присъства адът. Може би това е било в неин  а и не само) интерес. В училище сме учили, че в представите на ранните християни не е имало ад, че той е прибавен към христинството по - късно, през Средновековието. Каква може да е причината за това? За мен отговорът е следният: какво по - лесно от това хората да бъдат плашени, че ако не се подчиняват на църквата и на държавата ще отидат в ада, където ще се мъчат за вечни времена. Страхът е нещо, което понякога се оказва движещ мотив, мотив за извършването на едно или друго човешко действие, за едно или друго човешко поведение. Явно тогавашните монарси и църковните дейци много добре са осъзнавали това. Решили са един вид да яхнат страха на хората и да го използват. Тоест ако един човек вярва, че Само и Единствено с посредничеството на църквата и Нейните дейци може да спаси своята душа и че ако НЕ се подчинява безприкословно на властниците ще отиде в пъкъла, то този човечец става удобен за манипулиране. Става лесна плячка за стоящите над него духовници и владетели, овца която да стрижат, доят и колят. Иначе казано да властват над душата и материалните му ресурси, да определят мирогледа му по начин удобен за тях. По същия начин им е било изгодно да твърдят, че друговерците ще отидат в ада, ако не приемат Христос за Бог и спасител. По този начин вероятността някой да се изплъзне от обсега им на влияние и да си промени религиозните убеждения е щяла да бъде доста по - малка, защото в този човек още от раждането ще е бил насаждан страхът от вечните адски мъки. Може би в този ред на мисли яростната защита на наложилите се християнски възгледи, не винаги е била от убеденост че са правилни, а просто е била насочена към това хората да бъдат държани в лоното на християнската църква и да не вземат да кривнат към някоя друга религия. Вече обясних защо. С какво една вяра в прераждането на душите не би била изгодна. Ами ето с какво: хората са щели да вярват, че нямат нужда от посредници в общуването си с Бог, че Бог не е някакъв дядка, който ги наказва за нещо, само защото му е скимнало че това нещо е нередно, че животът им зависи от тях и се определя от действията които правят и не е нужно да вярват в една или друга догма, за да са щастливи, че няма наказания, а просто резултати, следствия от техните неправилни действия, резултати които им причиняват определени страдания (причина - следствие), че църквата и властниците не винаги са прави и не е нужно човек да им се подчинява, че всеки има право на мнение. Най - сериозният аргумент,  който човек  с традиционни християнски вярвания използва, когато иска  да обори  другомислеца е по подобие на облога на Паскал. Според облога на  Паскал, вярващият (в онзи случай християнина) няма какво да губи като вярва, че има Бог, а  като  умре, ако случайно се окаже,  че Бог не съществува и че няма живот след  смъртта, то този който е вярвал в него  нищо не е  загубил. А пък атеиста  като умре и ако се окаже, че има Бог то той ще отиде завинаги в ада. Та някои християни използват аргумент срещу другомислещите, подобен на Паскалевия облог, а именно:"Ако има прераждане аз  нищо не губя,  а ако  няма прераждане, а ти не приемеш Христос за Бог и спасител, то тогава ще отидеш в ада". Само условно да приемем, че съществува  Ад. Ако някой казва, че вярва в  нещо, само и само за да  си спаси кожата и да  не попадне във вечния  ад, но вътрешно не  вярва в същото това нещо, за което  казва, че вярва, то тогава  излиза че същият този  някой  проявява  лицемерие. А от Бог нищо  не  може да се скрие, той вижда и знае  всичко. В  такъв случай  излиза, че  Бог ще разбере, че въпросния човек  лъже и ще го прати  в  ада. Тоест  човекът напразно ще  се  е  лъгал себе си  и другите, че  вярва. Насила  хубост не става,  в случая може да се каже, че насила вяра не става. Или вярваш, или не. Следователно подобен аргумент е неоснователен.

Един цитат във връзка с твърдението, че вярата в прераждането може да доведе до това човек да си каже, че може и в друг живот да се опита да стане по - добър и че в този няма какво да се напряга, а може да прави каквото му скимне. Авторът му се казва Добромир и отговаря на въпроса дали е възможно повярвал в прераждането човек да реагира по описания по - горе деструктивен начин :"Възможно е, но затова пък ако животът на всеки от нас е единствен - той неопровергаемо започва да изглежда съвсем несправедлив. Този факт много по-силно подтиска желанието на човека да се усъвършенства и да помага на другите. Съответно, въпреки че именно в християнството се апелира за спешно оправяне на житейските пътища и непропускане на всяка възможност да се помага, исторически в 99% от случаите хората са вършели точно обратното. Всеки е гледал да вземе каквото може от краткия си единствен живот, че после... знае ли се? Ако човек има отговорност към себе си и другите, той ще бъде по-плодотворен, ако има "едно наум" за прераждането - без да трепери, че може да не е от избраните и съответно без да изпада във фанатизъм и крайности. А ако няма отговорност, той ще действа саморазрушително и също срещу другите, независимо от това коя теория за живота му се вижда най-вероятна". (https://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/6030-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D1%85%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE/?do=findComment&comment=79454).
============================================================

За прераждането - част IV

Написана на : 2009-05-04 17:54:25