Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06 21:31 - За прераждането (части VII и VIII)
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 408 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Разни мои стари публикации за реинкарнацията.
image
За прераждането - VII част

Написана на : 2009-05-05 23:23:03

Както вече споменах, твърдение от религиозна книга няма как да бъде приемано за доказателство, че твърдение от друг религиозен източник е лъжа.
Ако в религиозната книга А се казва, че Земята е кълбо, а в религиозната книга Б пък се твърди, че Земята е плоска, то тогава може да се твърди, че тезата в А оборва тезата в Б. Всички знаем, че Земята е кръгла, научно доказано и неоспоримо е. За такива случаи съм съгласен, че твърдението от религиозната книга А, оборва твърдението от книгата Б. Просто написаното в А е истина. Но за много други неща няма как да се знае дали са истина, просто защото (поне засега) не са доказани научно. В този ред на мисли недоказано твърдение от религиозната книга А не би могло да се използва като аргумент срещу недоказано твърдение от религиозната книга Б.

НО...вярващи хора използват подобни аргументи. Тоест те ти казват: "Еди къде си в еди коя си книга е казано еди какво си, следователно е Истина, а това в което ти вярваш няма как да е истина, понеже видиш ли че в еди коя си книга не е казано". Защо бе? Нали става въпрос за вяра, тоест всичко остава в областта на вярванията. Всеки има право да си вярва, в каквото реши. Защо твоята вяра да е по - вярна от нечия друга. Така че никой няма основание да използва срещу другомислещите като доказателство за правотата си цитати от религиозна книга. Особено цитати за неща, които не са доказани. То има недоказани научни теории, какво остава за религиозните твърдения. В православния сайт, за който споменах в друга част, а и във виртуалните верски спорове, в които съм участвал неведнъж, се използват именно такива аргументи, които не са доказателство за нищо.Срещу прераждането във въпросния сайт са използвани твърдения от този род: "Щом в Библията е казано, че ще има Страшен съд, щом се споменават ад и рай, щом пише че Христос е възкръснал след смъртта си, тогава излиза, че няма как да е вярно твърдението за прераждането на душите и т.н., защото то се обезсмисля от казаното в Библията."

Вече обясних защо подобни тези не могат да са доказателства. Аз естествено не твърдя и не претендирам, че нещата за прераждането които съм написал в сайта мога да ги докажа или пък, че ако в някоя книга ги пише то те обезателно са истина, или пък че самото им написване е доказателство, че са истина. Както казах става въпрос за вяра. Аргумент който са използвали, за да ме оборят (пък и сигурно не само мен) е този: "След като има прераждане какъв е смисълът от разпването на Христос и от възкресението му ?" Ще посоча някои по - различни гледни точки от общоприетите, гледни точки които естествено се отхвърлят от традиционните християни, просто защото са различни, различни от написаните в тяхната свещена книга.Тези примери не съм ги прочел някъде, а сам съм стигнал до тях. Това не са доказателства, за каквото и да е било. Просто мои догадки: 


- Христос е бил разпнат НЕ за да изкупи всички грехове човешки. Той е дошъл да подпомогне духовния напредък на човечеството със своите проповеди, но римляните са видяли заплаха в него, заплаха за властта си и затова са го разпнали. Помислили са си, че иска да става цар, да им вземе властта. Напротив : той е казал "кесаровото кесарю, божието - богу". 

- Христос не е възкръснал след смъртта си, това са твърдения на негови почитатели целящи да му спечелят много привърженици, хора които да следват хуманните му завети. Тоест направили са го с благородна цел.

- Или пък това което са видяли приближените на Христос е всъщност само духа Христов, но не и тялото (както твърди християнството), а твърдението за изчезването на тялото от пещерата си има напълно естествено обяснение. Например, въпреки твърденията и обясненията за изчезването на тялото му от пещерата, всъщност неговите ученици са успели да го извадят от там и след това са излъгали, че Христос е възкръснал с тялото си.

- Или пък: Христос наистина е възкръснал с тялото си, но това не означава че някой ден всички ще възкръснем излизайки от гробовете си, просто той може да е искал да затвърди вярата на учениците си и да ги вдъхнови да я разпространяват. 

- Христос е дошъл на Земята, не за да изкупва греховете на всички хора, а за да даде пример за това как човек може да прости дори на убийците си, тоест дошъл е да учи хората на любов и прошка и да способства за духовната им еволюция. 

Не виждам с какво твърдението, че Христос е изкупил всички човешки грехове и е достатъчно, за да си спасиш душата, просто да повярваш, че той е Бог е с нещо по - състоятелно от твърдението, че душите се прераждат. От къде на къде един човек ще изкупи греховете на всички и ще е достатъчно само да го приемеш за Спасител, за да спасиш душата си. Цял живот да си вършил лошотии, накрая да се покаеш, да примеш Исус за спасител и хоп, айде в рая за вечни времена. Поне на мен ми се струва по - логично да си понесеш последствията от действията и да извлечеш поуки или просто съответното страдание да премахне в теб желанието за дадено действие, отколкото цял живот да пакостиш и накрая с едно повярване в Христос (дори да е искрено) да си спасиш душата. То е ясно, че в повечето случаи едно подобно разкаяние в края на живота би било продиктувано от страха от ада. Е, може и по - рано да стане, но пак ми се струва прекалено лесно. Явно всеки си има гледна точка. Да не говорим, че не можем да всички събития станали с Христос са такива, каквито ги представят четирите евангелията: имало е още десетки евангелия, които не са били признати от отците на църквата, че дори в тези 4 има противоречия. Противоречия за които не само съм чел и не само съм ги виждал в книгата "За Библията, Корана и съвременната наука", но и дори в училище сме учили за тях. Очевадни противоречия, които един протестантин неуспешно се опита да ми обясни. Друго нещо, което ми е трудно да възприема:"Всички сме грешни по рождение, защото Адам и Ева навремето са съгрешили...". Не мисля.

За християните Христос е създател на вселената, Бог, всемогъщ е, от него по - висша сила няма, понятието Бог се изчерпва с него. Защо ако само и единствено Христос е Бог и няма по - висше от него, защо се е молил на Бог вечерта преди да бъде разпнат? Излиза че ако Христос е Бог, то той се е молил на Бог, тоест Бог се е молил на Бог да го отмине горчивата чаша? Сам на себе си се е молил все едно. Може би има и по - висши сили от Христос, а? Бил казал: " Аз съм Пътят, Истината и Животът". Ок, да приемем че наистина го е казал, приемаме но не знаем дали наистина е така. Този библейски цитат се използва като неоспоримо доказателство, че християнството е единствената правилна религия. Но нещата отново може да се погледнат от друг ъгъл, който няма как да ми докажат, че е по - грешен от техния. Никой друг не се бил обявил за Бог, само Христос, та затова само християнството води към Бог, а другите религии към ада. 

Ако приемем, че Христос е постигнал хармония с божественото в себе си, усетил се е неделима част от Бог (Живота в неговата Цялост и законите му), ако се е осъзнал като Едно с Всичко, излиза че той е имал основание да каже, че е Бог, което НЕ означава, че понятието "Бог" се изчерпва с Христос и християнството. Ако Бог е Любов, както се твърди в християнството, то тогава излиза, че Христос е в пълна хармония с тази Любов. И ако Христос е пътят, истината и живота, то тогава излиза че е проповядвал че Любовта в най - широкия смисъл на думата е пътят, истината и живота, понеже ако Христос е в пълна хармония с тази Космическа Любов, то условно бихме могли да поставим знак равно между него и Бог/Любов (Христос= Бог = Любов).

Тоест Христос = хармония с Бог = Любов = Път, Истина, Живот. Което би значело, че "Аз съм Пътят, Истината и Животът" не означават, че само християнството води към Бог, а че Пътят към Бог е Любовта, без значение от конкретните вярвания и това дали човек признава Христос за Бог или не.


============================================================

За прераждането - VIII част
Написана на : 2010-03-04 16:57:11

Цитат от предишна част на поредицата и допълнение към него: "Въпрос във връзка с идеята за прераждането, който са ми задавали нейните противници (и който дори сам съм си задавал), по време на религиозни спорове в интернет: "Ами човек като вярва, че има бъдещи животи, то тогава той ще се отпусне, ще си прави каквото си иска, защото ще знае че ще има шансове да се поправи, ще отлага нещата за бъдещето?" Ами да, има такава вероятност, може и така да стане, но този човек сам ще си е виновен и след смъртта си ще съжалява за пропиляното време и ще се изправи лице в лице с греховете си, ще страда. А пък и подобно отпускане може да му навлече неприятности още в този живот, които да го принудят да се поправи ...(напоследък се забелязва ускоряване на кармичните процеси, отплатата идва по - бързо независимо дали тя е за добри или лоши деяния). Всъщност, всяко нещо с времето си. Човек ако е достатъчно осъзнат в духовно отношение, той ще се въздържа от едни или други действия и ще се стреми да бъде по - добър, не защото така са го възпитавали или така пише някъде си, а просто защото на него Отвътре ще му идва да се стреми към едно нещо, и ще да избягва да прави друго нещо. Дори човекът може да няма потребност да прави това друго нещо, което ще чувства за напълно лошо и неправилно. Може да няма и грам желание да краде и убива (примерно). Той ще има вътрешното усещане за това, което е правилно/неправилно, редно/нередно (като това, кое като какво точно ще бъде почувствано, зависи от нивото му на духовна еволюция).

Ще дам пример: човек знае, че убийството е нещо лошо, знае че убийството е нещо, което човешките общества заклеймяват, приемат за неморално, нередно и т.н. Само че този човек все още не е достигнал нужната степен на духовна осъзнатост. От това следва, че този човек ако има изгода, твърде вероятно е да убива. И в хода на своята духовна еволюция, той все по - малко ще изпитва желание да убива, това може да се случи в рамките на различни животи. И колкото повече намалява това негово желание, като толкова По - Естествено, редно и нормално поведение той ще Чувства/усеща НЕнавреждането, неубиването, ще спре да убива ако е убивал, ще осъзнае/усети че не бива/не трябва да се убива, няма да изпитва пориви да го прави. Като своя вътрешна потребност ще чувства това да НЕ наврежда, да не върши убийства, ще чувства човешкия живот като силно значима за него ценност, която не желае да нарушава. До тази осъзнатост се стига и след допускане на грешки ...Тя би могла да бъде ускорена, ако човекът вярва в резултат на възпитанието си, че за всичко си има възмездие на този свят. Тази вяра може да го възспира от определени деяния. И макар че няма да има искрено чувство да се въздържа от тях, твърде възможно е той да го прави и това да е в помощ да достигне съответната степен на осъзнатост по - бързо, когато вече няма да изпитва пориви към отнемане на чужди животи, или те ще са недостатъчно за да злодейства без значение какви облаги би могъл да получи от дадено убийство.


Още относно идеята, че някои души ще попаднат във вечен ад: Пако Рабан определя тази идея като подигравка с Божието милосърдие и Великата Божия Любов (нещо, с което съм съгласен, макар че едва ли някой се е стремял да се подиграва на божественото като му е хрумнала и я е разпространил). Идеята за вечен ад, също така е противоречаща на природните закони, според които следствието, няма как да е по - голямо от причината, няма как да я превишава. Не може да си безчинствал 50 години да речем, а след това заради тези петдесет години, цяла вечност да те пържат в ада. Резултатът от действията ти, би превишавал Безкрайно техния размер, което е в разрез с природните закони и поне на мен ми се струва като несправедливо. А не мисля, че Бог е несправедлив. Антиприродно е схващането, че ограничения грях може да доведе до неограничени наказания. Какво пък остава за твърдението, че само защото не си приемал Христос за Бог, ще се мъчиш вечно в ада (колкото и да си добродетелен). Абсурдно е просто ...
Още относно това, защо хората не помнят предишните си животи*:

Както казах в пета част от поредицата, това не само е ненужно, но може да бъде и опасно, когато човек не е готов и му е рано да си спомни.

Давам примери:


1.Човек си спомня за злини, извършени от него в минали животи. Човекът почва да се измъчва от тези си спомени, да чувства силна вина, която започва да му пречи в настоящия живот. 

2.Еди кой си си спомня, че човек от неговото сегашно обкръжение му е направил еди какво си в предишен живот. Този дето си спомня, разваля отношението си към другото лице ( в случай че им са добри отношенията) и това евентуално му попречва да направи съответното изчистване на кармата си, оказва се вредно за духовната му еволюция. Какво остава например, ако и двамата си спомнят, че всеки е постъпил нередно спрямо другия в миналото ...


3. Човек, който е Прекалено склонен да анализира живота си, да проследява причините и следствията, да умува върху това или онова свързано с живота му, изведнъж си припомня и още няколко живота...Какво би могло да се получи? Този човек може още повече да заразсъждава, още повече да се вкопчи в прекалени разсъждения, в спомени, вместо да живее тук и сега, вместо тук и сега да се променя.Започва още повече да се рови в миналото и да пропуска настоящето, да пилее ценно време. Не че не бива да се анализират нещата, но крайностите са вредни. Краен резултат: забавяне и дори връщане назад в духовната еволюция.

4. Някой, който е живял охолно, а сега е беден, си спомня предишния си живот и започва да проклина сегашния. В случай че е мрънкач, става още по - голям мрънкач. В крайна сметка, това не се оказва от полза за него ...Сегашният живот започва да му изглежда още по - тежък и дори да е имал някаква душевна хармония (въпреки трудното му битие), тази хармония рухва.

5. Мъж например, си спомня че в минал живот е имал любовни отношения с негова колежка, която да речем сега е обвързана и няма абсолютно никакво намерение да се занимава с него. Събудените любовни чувства объркват живота на мъжа, внасят смут в него. Би могло да се стигне и до объркване в живота и на въпросната колежка, в случай че мъжът започне да и досажда.
---
Бележка (19.06.2024 г.):

*Години след написването на тези текстове съм чел и слушал, че посредством регресивна хипноза (свързана с връщане в спомени от предишни животи и от отвъдни животи между отделните прераждания), може да се постигнат благотворни резултати върху психиката и дори върху физическото състояние на онзи, който се е подложил на този метод. И че съществуват духовни водачи (в смисъл на висши безтелесни същности), които филтрират информацията и преценяват до какви свои спомени да получи достъп подложилия се на регресия. Тоест, помненето на неща от отминали животи не винаги е вредно.


В прикачения файл - музикален поздрав със
"Спомен за Вили - Завръщане" (1996 г.).




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 700605
Постинги: 467
Коментари: 467
Гласове: 1370
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031