Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06 20:50 - Откъс от "Пипи Дългото чорапче" (Астрид Линдгрен)
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 710 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 25.06 20:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Един хубав следобед Пипи беше поканила Томи и Аника на кафе и курабийки. Тя поднесе кафето на стълбата, която водеше към верандата. Там беше слънчево и приятно, а в градината ухаеха всички цветя. От време на време конят подаваше глава, за да го почерпят с курабийка.
  — Ех, колко е хубаво да се живее! — провикна се Пипи и протегна краката си, докъдето можеха да стигнат.
  В този миг през портата нахълтаха двама полицаи в пълна униформа. — Ой — възкликна Пипи, — и днес май че ми върви. След плодов крем най-много обичам полицаи.
  И тръгна към тях с грейнало от радост лице.
  — Ти ли си момичето, което се е настанило във Вила Вилекула? — попита единият полицай.
  — Напротив — отвърна Пипи. — Аз съм една мъничка лелка, която живее на третия етаж в другия край на града.
  Тя само искаше да се пошегува с полицаите. Но те решиха, че това никак не е смешно, и й казаха да не бъде нахална. После й съобщиха, че добри хора в града са уредили да й се даде място в детски дом.
  — Аз вече си имам място в детски дом — каза Пипи.
  — Така ли, уреди ли се вече? — попита единият полицай. — Къде е този детски дом?
  — Тук! — отвърна гордо Пипи. — Аз съм дете, това е моят дом и следователно е детски дом. В него имам място, и то много място.
  — Мило дете — усмихна се полицаят. — Не можеш да разбереш. Ти трябва да идеш в истински детски дом, където ще се грижат за теб.
  — Може ли човек да си заведе кон във вашия детски дом? — попита Пипи.
  — Не, разбира се — отвърна полицаят.
  — Така си и мислех — каза мрачно Пипи. — А маймуна?
  — Ами! Как може!
  — Аха — каза Пипи, — тогава търсете си другаде деца за вашия детски дом. Аз там няма да ида.
  — Ти не разбираш ли, че трябва да ходиш на училище — каза полицаят.
  — А защо трябва да ходя на училище?
  — За да се учиш на разни неща, естествено.
  — Какви неща? — настояваше Пипи.
  — Най-различни — отговори полицаят. — Цял куп полезни неща, като например таблицата за умножение.
  — Девет години съм се справяла без някакви си таблици за уморение — каза Пипи. — Така ще си карам и занапред.
  — Помисли си обаче колко тежко ще ти бъде, ако останеш неука. Нали когато пораснеш, някой може да те попита коя е столицата на Португалия и няма да знаеш какво да му отговориш?
  — Как да не зная какво да му отговоря — възкликна Пипи. — Ей така ще му отговоря: «Щом като толкова ти се е приискало да узнаеш коя е столицата на Португалия, съветвам те да напишеш едно писмо до Португалия и да попиташ!»
  — А няма ли да ти е мъчно, че ти самата не знаеш това?
  — Твърде е възможно — допусна Пипи. — Понякога нощем, когато съм будна, ще се чудя и мая: «Ееех, как ли се казва столицата на Португалия?» Но в края на краищата човек не може да се забавлява — продължи Пипи и за разнообразие застана на ръце. — Между другото била съм в Лисабон с баща си — продължи тя, както си стоеше с главата надолу, защото и така можеше да говори.
  Тогава обаче единият полицай каза на Пипи да не си въобразява, че може да върши каквото си иска. Трябвало да тръгне с тях към детския дом, и то незабавно. Той пристъпи към нея и я хвана за ръката. Пипи обаче се изтръгна, тупна го леко и каза: «Пу, гониш!» и преди той да се усети, тя вече беше скочила на перилото на верандата. С две хватки се изтегли на балкона, над верандата. Полицаите нямаха желание да се катерят подире й. Затова се втурнаха в къщата и се качиха на горния етаж. Но когато излязоха на балкона, Пипи вече се качваше на покрива. Тя се катереше нагоре по керемидите също като маймунка. В миг достигна върха на покрива и рипна ловко върху комина. Долу на балкона полицаите си скубеха косите, а Томи и Аника наблюдаваха всичко от полянката.
  — Колко е весело да играеш на гоненица — викаше Пипи — и колко мило от ваша страна, че дойдохте. Наистина днес много ми върви, то си личи! Полицаите се позамислиха, после примъкнаха до стената подвижна стълба и запълзяха нагоре един подир друг, за да свалят Пипи. Ала когато се озоваха на върха на покрива с разперени ръце и тръгнаха към Пипи, изглеждаха доста уплашени.
  — Не се бойте! — викна им Пипи. — Няма нищо страшно. Само е весело! Тъкмо когато полицаите бяха на две крачки от Пипи. Тя бързо скочи от комина и със смях изтича по ръба до другия край на покрива. На няколко метра от къщата растеше високо дърво.
  — Сега ще се хвърля — извика Пипи и се бухна право в зелената корона на дървото, хвана се за един клон, полюля се малко напред-назад, а после тупна на земята. След това заобиколи къщата и свали стълбата. Полицаите изглеждаха слисани, когато видяха, че Пипи скача, но още по-изумени бяха, когато с мъка се върнаха назад по ръба и понечиха да слязат по стълбата. Отначало се разсърдиха страшно и завикаха на Пипи, която ги гледаше отдолу, веднага да върне стълбата, че иначе ще си изпати.
  — Какво се сърдите толкова? — упрекна ги Пипи. — Нали си играем на гоненица и сме уж приятели?
  Полицаите се замислиха за миг и най-сетне единият каза смутено:
  — Ей, слушай, бъди така добра и върни стълбата, за да си слезем.
  — Разбира се — съгласи се Пипи и незабавно постави обратно стълбата. — Пък после може да пийнем кафе и да се повеселим.
  Но полицаите бяха много коварни и щом се озоваха на земята, налетяха върху Пипи с викове:
  — Сега ще ти дадем да разбереш, ужасно дете! Тогава Пипи им рече:
  — Хайде, нямам повече време за игра. Макар че беше весело — признавам си. И тя хвана здраво двамата полицаи за коланите, понесе ги по пътечката на градинката навън през портата, та чак на улицата. Там ги пусна и мина доста време, докато те се опомниха.
  — Почакайте малко — извика Пипи и изтича в кухнята. Върна се с две курабийки, изрязани във форма на сърце. — Опитайте — рече тя. — Нищо че са малко прегорели. После се върна при Томи и Аника, които бяха замръзнали на местата си, с ококорени от почуда очи. А полицаите забързаха обратно към града, за да съобщят на всички лелички и чичковци, че Пипи не била особено подходяща за детски дом. Те не разказаха, че са стояли на покрива. И леличките и чичковците решиха, че ще е най-добре да оставят Пипи да си живее във Вила Вилекула. Пък ако намисли да ходи на училище, нека сама си уреди тая работа.
  А Пипи, Томи и Аника прекараха останалата част от деня много весело. Те продължиха прекъснатото угощение. Пипи излапа четиринадесет курабии и заяви:
  — Според мен, това съвсем не бяха истински полицаи. Дума да не става. Само знаят да бърборят за детски домове, таблици за уморение и Лисабон. После изнесе коня и тримата го яхнаха.

Източник: https://chitanka.info/text/3162-pipi-dylgoto-chorapche/3?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTAAAR3a5D93BuaFXjt-3S1gVv1Ilf1ccyce0a30sgszSF5ZkFKmcyW42OHbc7s_aem_lgyddUGv6-Lx-Gl5-yanqg#textstart .



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 700620
Постинги: 467
Коментари: 467
Гласове: 1370
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031