Блогът на Хранислав :: За златния век на човечеството

Публикацията съдържа текстове от статии в интернет плюс мои коментари, които заемат по-голямата част от съдържанието и са обозначени по съответния начин, там където са вмъкнати между чужди думи. Касае се за представяне и коментиране на митологична история, която по своя произход е далечно ехо от древна епоха и е смесици от зрънца истини и художествено творчество на авторите и.
Направил съм анализ на мита.

====================================================================

Златен век (история) - Уикипедия

Златен век е израз, който се използва в историята на културата като метафора за обозначаване на период на голям културен (както и икономически и политически) възход на държава или културна общност.

Първоизточник на израза са древноримските и древногръцките поети, които го употребяват за най-добрите и светли времена.

От антични времена съществува легенда за златния век. Според нея в древността хората са живели много по-добре – не са изпитвали нужда от нищо, не са боледували, не са воювали един срещу друг, и най-главното: били са равни и са делили всичко помежду си по братски. Счита се, че легендата предава идеализиран спомен за първобитното общество, в което все още не е имало разделение на бедни и богати, на роби и господари.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F) .

...

Златен век (митология) - Уикипедия

Златната епоха
Картина от Лукас Кранах Стари, 1530,
Старата пинакотека, Мюнхен

Златната епоха или Златен век (на старогръцки: χρύσεον γένος chr`yseon g`enos „Златен род“, на латински: aurea aetas, aurea saecula „Златна епоха“) е понятие от древната митология. Това е като идеалното състояние на мирната прафаза на историята на човечеството преди създаването на цивилизацията. Според гръцкия мит, възприет и от римляните, тогава социалното положение било оптимално и хората прекрасно живели в хармония с природата, тяхната естествена среда. Войни, престъпления и прегрешения тогава са били непознати. По това време властвал титанът Кронос заедно с братята и сестрите си. През следващата епоха започнали морално падение, жажда за могъщество и собственост и условията за живот се влошили.

Зевс решава да прекрати Златната епоха с големия Девкалионски потоп, Девкалион и Пира са единствените оцелели, понеже Прометей бил заповядал навреме на неговия син Девкалион, да построи един кораб.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F) .

...

Момчил Лазаров: "Тогава започва Златният век – най-ранната и щастлива епоха в историята на хората и боговете. Той продължава дотогава, докато над света властва небесният владетел Кронос. Хората от първото поколение живеят безгрижно и получават всичко в изобилие от щедрата земя, без да се трудят.

   /Бел. на Х.Х.: Наистина много идеализирана представа. Освен това подобен свят изглежда доста скучен. Идеалният вариант е всеки един да може да има всичко необходимо без да се труди или с мноооого по-малко труд от сега, но възможности за труд да не липсват. При това да има разнообразие от възможности. Съвсем без труд би било много отегчително, а предполагам и огромната част от хората не биха харесали вариант при който няма възможности да работят. Ако трудът е по сърце, ако е толкова, колкото му се работи на човека, ако няма страх за прехраната и няма потискаща йерархия, то тогава почти никой не би пожелал свят без какъвто и да е било труд. При описаните условия, хората ако трябва биха временно спирали някакви машини от работа, само и само за да полагат някакъв труд. В подобно общество той би бил форма на развлечение, запълване на част от времето, удовлетворяване на потребност за допринасяте към общото благо. Занимание много по-престижно в сравнение с време, когато е нужно да се трудиш, за да оцеляваш, а за съжаление много хора хем се трудят усърдно, хем едвам свързват двата края. Трудът в някакви граници е необходим за чувството за смисъл в живота, интелектуалното и духовно развитие, разгръщането на таланти. А и свят, в който съвсем липсва човешки труд и машини правят всичко е обречен на тежка деградация.

Не бива обаче да се забравя, че подобни лентяйски митове са родени във времена, когато е имало жестока експлоатация. Робството в буквалния смисъл на думата е било нещо обичайно, законно (и сега за съжаление има доста хора, които са роби съвсем буквално, но поне това все пак е незаконно). Маса народ, без значение роби или не са полагали изнуриелен труд, навярно редовно не им е достигала почивката, били са жертви на постоянни войни и епидемии, на глад (и днес мнозина гладуват) - изглежда естествено да идеализират до такава крайна степен едно много далечно минало и да си мечтаят за лентяйския живот на доста от хората от висшите класи./

М.Лазаров: "От клоните на дърветета те късат вкусни и сочни плодове, текат реки от златен мед, от нектар и мляко; няма войни, няма престъпления и убийства, нещастия, беди и болести. Хората живеят заедно с боговете, които слизат при тях и им помагат. Когато се уморят от годините, хората заспиват блажено вечен сън и се превръщат в благосклонни божества." Край на цитата.

   Мечтите за ядене, което при това се набавя лесно ги асоциирам с трудно набавяне на храна в реалността. Пример в това отношение е българската народна приказка за вълшебна кърпа, която наготово и бързо ти дава такава храна, каквато си поискаш.
Подобни приказки едва ли са запазена марка за нашата територия предвид на факта, че през вековете маса народ не си е дояждал и в други части на света.

   По-нататък разказа на Момчил Лазаров продължава така: "Но когато Кронос е победен и затворен в мрачния Тартар от сина си Зевс, който е начело на третото, олимпийското поколение богове, настъпва Сребърният век. На мястото на вечната пролет на Златния век Зевс създава четирите годишни времена. Хората започват с труд да си изкарват прехраната, живеят вече само по сто години и се самообричат на зла участ поради собствената си глупост. Те се възгордяват и престават да почитат боговете. Гръмовержецът Зевс скрива това второ човешко поколение под земята и създава ново, трето поколение хора."

   Източник на цитатите от г-н Лазаров: https://momichetata.com/retro/zlatniyat-srebrniyat-medniyat-i-zhelezniyat-vek-v-drevnogrckata-mitologiya .

Виждаме как трудът е представен като зло, като бреме (наред с неблагоприятните промени в климата). Което отново е свързано с факта, че оформянето на днес познатите ни митове се е случило във времена, когато работата за огромното мнозинство от хората е била бреме, мъчен начин за изкарване на прехраната и най-вече форма на потисничество от страна на висшестоящи. И че хората са виждали как паразитстващи прослойки са отнемали в една или друга степен плодовете на същия този похабяващ ги труд, който определено е допринасял за скъсяването на животите им. Сред аристократите, продължителността на живота като цяло е била по-дълга, отколкото сред простолюдието. Работело се е не само за себе си, но и онези отгоре в социалната пирамида. И именно експлоатацията е била главният фактор трудът да бъде нарочен за нещо зло.

В мита за Златния век се вижда и близост с библейския мит за блажения живот на Адам и Ева в рая (както и с библейската история за потопа, който трябвало да прочисти света от грешниците). И с това как първата човешка двойка губи райските условия заради своето непослушание, което е своебразен бунт. Зевс, казва се, скрил второто човешко поколение под земята. Това пък се родее с християнското вярване, че дяволите, т.е. падналите ангели, които последвали бунтовния син Луцифер си имат свое царство под земята, където и отиват душите на грешниците. В гръцката митология Аид е името на подземното царство, което не е никак ведро място.

Според американския пророк Едгар Кейси, душите в даден момент са се видели оплетени в материята и до днес се борят да се освободят от капана. Изгубили са блаженството на което се радвали, докато живеели в единение с Бог. Това се случило, защото увлечени от красотата на материалните форми се смесили с тях, казано накратко. Съзнанията им потъмнели, загубили осъзнаването на връзката си със Създателя. Митът за победата на Зевс над баща му Кронос може да символизира именно победа на мрака над светлината в човека. Разцъфтяването на егоизма и неговите производни, което довело до грехопадението, до излизането от рая, от комунизма (бил той схващан в земен или свръхестествен смисъл).
Специално за за праисторическия комунизъм - той бил погубен заради натрупването на блага (най-вече чрез заграбване) и власт в определени хора и семействата им, което им позволило да мачкат и изцеждат останалите, и да започнат да изграждането на днешната цивилизация.

Тъй като се счита, че при първобитния комунизъм не е имало господари и роби, а боговете в митовете се явяват господари на света, макар и доста щедри според коментирания мит, то предполагам, че смесването на избледнелите спомени за праисторическото общество на равните с идеята за йерархията, може да е плод на факта, че тези митове са съчинени във времена, когато има именно господари и роби. А пък различните варианти на мита за сина, който се стреми да детронира баща си навярно е израз на силно патриархалната епоха. Волята на бащата е била със силата на закон за сина и следователно вървенето срещу тази воля е било с характер на грехопадение в тогавашните умове и би могло да доведе до "изгонване от рая" - лишаване от наследство, прогонване от дома. Дори до убийство. Например в Средновековна България, преди приемането на християнството за държавна и единствено позволена за изповядване от българските поданици религия, мъжът въз основа на старото обичайно езическо право е можел да продава/убива жена си и децата си (били са му като собственост).

Зад момента с превръщането на хората в богове (след физическата им смърт, която е настъпила по тяхно собствено желание) провиждам желанието на бедняците да станат богати, да се присъединят към елита на господарите (защото това е бил живият пример за хубав живот, който са имали те пред себе си, който са знаели на база на лични наблюдения, а другото са били предания).
    Правя и допускането (като човек имащ езотерични вярвания), че се касае за подсъзнателен спомен на душите за загубеното блаженство от времето преди попадането в оковите на материята. И че този спомен, който е и с характер на копнеж е намерил израз първо в устно предаваните през множество поколения народни разкази. А после елементи от разказите са намерили място в трудовете на интелектуалците под формата на истории за божествен живот след смъртта и превръщането на "заспалите" в благосклонни божества, които да властват добронамерено над смъртните. Може би мечтата на повечето роби е да бъдат господари или поне да си имат благосклонни господари, а не да бъдат равни и свободни.

   Митичната Хиперборея (също част от древногръцката митология) е друг пример за пресъздаване на спомена за Златния век. Според разказите на Плиний Стари, Херодот и други древни автори, хиперборейците живеят до 1000 години в пълно щастие.

   Със сигурност древното комунистическо общество не е било перфектно, защото не са били идеални и хората, които са го съставяли. Да не говорим, че не е имало и наука. Именно науката, чред достигнатите от нея високи е облекчила и удължила животите ни. Но фактът, че споменатото общество е оставило траен спомен (макар силно избледнял и примесен с измислици) и същевременно е вдъхновило създаването на красиви истории е показателен за това, че на хората от по-късни епохи онова време им е изглеждало направо като златно в сравнение с тяхното настояще. И че е имало реални основания да им изглежда по такъв начин (и в тяхното време, и в онова, което отдавна е било отминало). В противен случай нямаше да се стигне до идеализация и да сътворяването на мит, просъществувал чак до наши дни.