Помествам немски коментар за евроатлантизма. Не посочвам името на човека, който е направил долупредставения превод и от чийто профил взех публикацията, защото тази публикация не е публично видима.


----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Превод от немски на много ключов коментар: Майкъл Шлидерер: „От дни слушам, че западната ценностна система е в опасност. Демокрация, свобода, върховенство на закона, всичко е заложено на карта. Но за коя западна ценностна система всъщност говорим?

  ** Моят коментар **
  За мен това беше в опасност, когато започнахме да отказваме на хората достъп до театри, кина, ресторанти и църкви въз основа на определени критерии. Когато поставяме знаци, забраняващи влизането на определени групи, не заради престъпления, а защото са взели лично медицинско решение. Краят на ценностната система дойде, когато сериозно обсъдихме дали да забраним нежелани партии, партии, избрани от милиони хора на свободни избори. Да защитим демокрацията, като я премахнем. Що за абсурдна логика е това? Краят на ценностната система дойде, когато хората публично съжалиха, че опитът за убийство на американски президент се е провалил. Неуспешен опит за убийство, оплакван от онези, които иначе се оплакват от „омраза и подстрекателство“. Краят на ценностната система дойде, когато вярата във войната стана толкова преобладаваща, че пацифистите бяха обиждани като „лумпени пацифисти“. Краят на ценностната система настъпи, когато парите на данъкоплатците бяха използвани за правене на политики срещу опозицията, независимо дали чрез организации, които умишлено затрудняват формулирането на различни мнения в интернет, или чрез подкрепяни от правителството организиране на масови демонстрации, които умишлено разпалват страх и разпространяват преувеличени новини.

  Краят на западната ценностна система дойде, когато беше приет закон, който обявяваше, че политиците трябва да бъдат по-защитени от обиди, отколкото гражданите. Когато вратите бяха отворени в шест сутринта от въоръжени държавни служители, за да конфискуват смартфони и компютри от хора, които бяха нарекли политик идиот.

  Краят на ценностната система настъпи, когато служителите се радваха, смееха се и се подхилваха, докато разказваха как са извършвали обиски на къщи в ранните зори. Краят на западната ценностна система настъпи, когато бяха създадени държавно финансирани институции, които да обясняват на населението кое е истина и кое е лъжа, сякаш свободните граждани нямат способността да формират собствено мнение.

  Краят на западната ценностна система дойде, когато държавата обяви, че може да спаси климата на света, но не може да защити собствените си граници. Краят на западната ценностна система дойде, когато беше обявено, че има религия, която човек вече не може да критикува, поставя под съмнение, пародира или оспорва, без да бъде заклеймен като психично болен, опасен, расист или еретик. Краят на западната ценностна система настъпи, когато на жените беше отказано правото да се застъпват за своите ближни, тъй като правенето на това уж дискриминирало мъжете, които се обявяват за жени. За мен западната ценностна система беше в опасност, когато обявявахме другите за чужди и в същото време за заплаха заради различното им мнение. Когато започнахме да се страхуваме дори от най-малката промяна в собственото си мислене.

  Краят на западната ценностна система дойде, когато хората отново започнаха да вярват във вещици, в съвременни еретици, в девианти, в еретици на духа на времето. Когато изведнъж вече нямаше дебати, само трибунали. Когато вече не ставаше дума за спорове, а за обвинения, подозрения и отлъчване. Краят на западната ценностна система настъпи, когато хората отново се чуха да шепнат това, което преди им беше позволено да изричат ​​на глас. Когато отворените общества се превърнаха в затворени пространства, където хората само шепнат, от страх, че една грешна дума би означавала социална или дори професионална гибел. Западната ценностна система не само сега е в опасност. Тя отдавна е предадена именно от тези, които днес най-шумно твърдят, че я защитават. Помислете за това!«

(https://www.facebook.com/michael.schliederer)                  

Ок - да кажем, че си пацифист. И аз съм. Как ще коментираш присъствието на руски войски в Украйна?

Ще коментирам, че не ми се занимава поне засега да ти отговарям за нещо, което не знам колко пъти съм коментирал на различни места в Интернет.

Не се и съмнявам, че ще издъниш нещо от сорта на изгъзицата, че Русия е имала исконно право за завладява чужди държави, защото някога в историята тези земи били руски. Без, разбира се да се съобразиш с факта, че сега вече не са руски и там живеят хора, които не искат да са руснаци. Или няма значение какво искат хората - важно е какво иска Путин, защото е чел историята.

Като не се съмняваш, че знаеш какво мисля, защо ти е изобщо моят отговор? Конкретно в блога ми, когато съм засягал темата за тази война, никога не съм писал такова нещо. Аз пък подозирам, че ти си от хората, за които щом някой има по-различно мнение - то той обезателно е путинист (платен или не). Което също е основателна причина да не ти се отговаря.

по-скоро не различно, а липсващо