Най-четени
1. radostinalassa
2. ivandimitrovbets
3. wonder
4. mt46
5. varg1
6. zahariada
7. planinitenabulgaria
8. noshkov
9. iw69
10. forexninja
11. mimogarcia
12. kvg55
13. djani
14. leonleonovpom2
2. ivandimitrovbets
3. wonder
4. mt46
5. varg1
6. zahariada
7. planinitenabulgaria
8. noshkov
9. iw69
10. forexninja
11. mimogarcia
12. kvg55
13. djani
14. leonleonovpom2
Най-активни
1. sarang
2. mimogarcia
3. radostinalassa
4. djani
5. no1name
6. panazea
7. vitolux
8. rosiela
9. planinitenabulgaria
10. iw69
2. mimogarcia
3. radostinalassa
4. djani
5. no1name
6. panazea
7. vitolux
8. rosiela
9. planinitenabulgaria
10. iw69
Блогрол
1. Прабългарските руни
2. За св. цар Петър Български (927-969) /с мой коментар относно засилването на монашеството и ересите/
3. За исландците, българите, смесените бракове и т.н.
4. Българското културно влияние
5. Голямото генетично разнообразие - нож с две остриета!
6. За Българския народен съюз „Кубрат“
7. Било е престижно да си българин!
8. Още за СБНЛ ["...поради бедност много младежи (...), пътуват пеша"
9. "Като се каже "социализъм""
10. "Царският меч е тежък и сече до корен" (Симеоново правосъдие)
2. За св. цар Петър Български (927-969) /с мой коментар относно засилването на монашеството и ересите/
3. За исландците, българите, смесените бракове и т.н.
4. Българското културно влияние
5. Голямото генетично разнообразие - нож с две остриета!
6. За Българския народен съюз „Кубрат“
7. Било е престижно да си българин!
8. Още за СБНЛ ["...поради бедност много младежи (...), пътуват пеша"
9. "Като се каже "социализъм""
10. "Царският меч е тежък и сече до корен" (Симеоново правосъдие)
Постинг
25.04.2025 11:11 -
Мисли за Бог (5)
13.07.2011 г.
Стеф, 15 - годишно американско момиче пред нейната майка: „Бог не е приключил с творчеството - нали вселената се променя. Той създава хората и нещата така, че те да се учат да го обичат."
„Бог не знае какво ще направим. Той те е направил според любовта и знанието си. Ти трябва да постъпиш така, както смяташ за правилно. Ти имаш съдба, но искаш ли я? Ако удариш някого, Бог не решава вместо теб, изборът си е твой. Той има една идея - създал е хората и сега те се опитват да я разберат. Сега аз съм идеята и аз съм човекът. Ние двете (майка и дъщеря) сме част от Бога и творението. Аз съм Богът и творението."
Аржентинецът Маркос М. Кабобанко на 3 - годишна възраст казал на майка си : „Някой път знам какво мислиш и повече какво чувстваш. Мамо, знаеш ли, когато Бог ме направи на небето, ми каза: „Ще ме помниш, а аз ще помня как се смееш." И аз си го спомням. Знам как изглежда къщата му. Знам, че идваме от неговата къща, и като умрем, ще се върнем при него...
Той ми каза и други неща, но ги забравих; спомням си ги само когато сънувам. Мога да виждам със затворени очи. Виждам го, той няма тяло, няма уста, но говори. Той е във всички неща - в храната и във въздуха. Той живее в хората, също и в крадците, въпреки че са лоши. Те са лоши, защото не знаят, че той е при тях, не го усещат. И в животните има Бог."
Флавио М. Кобабанко, по - малък брат на Маркос. На шест години изрича следното: „Много животи накрая се събират в един: животът на хората. Бог няма време; той е навън. Във времето всичко започва и някога свършва. То е тук, някой се ражда, живее и умира, за да мине през него. Бог е, но и не е процес. Той е това, което ни кара да живеем... За какво ни е църква, когато всеки чува Бог в душата си."
Използвани са цитати от "Не пипай тази книга", Ян ван Хелсинг.
http://chitanka.info/text/15396-ne_pipaj_tazi_kniga
Стеф, 15 - годишно американско момиче пред нейната майка: „Бог не е приключил с творчеството - нали вселената се променя. Той създава хората и нещата така, че те да се учат да го обичат."
„Бог не знае какво ще направим. Той те е направил според любовта и знанието си. Ти трябва да постъпиш така, както смяташ за правилно. Ти имаш съдба, но искаш ли я? Ако удариш някого, Бог не решава вместо теб, изборът си е твой. Той има една идея - създал е хората и сега те се опитват да я разберат. Сега аз съм идеята и аз съм човекът. Ние двете (майка и дъщеря) сме част от Бога и творението. Аз съм Богът и творението."
Аржентинецът Маркос М. Кабобанко на 3 - годишна възраст казал на майка си : „Някой път знам какво мислиш и повече какво чувстваш. Мамо, знаеш ли, когато Бог ме направи на небето, ми каза: „Ще ме помниш, а аз ще помня как се смееш." И аз си го спомням. Знам как изглежда къщата му. Знам, че идваме от неговата къща, и като умрем, ще се върнем при него...
Той ми каза и други неща, но ги забравих; спомням си ги само когато сънувам. Мога да виждам със затворени очи. Виждам го, той няма тяло, няма уста, но говори. Той е във всички неща - в храната и във въздуха. Той живее в хората, също и в крадците, въпреки че са лоши. Те са лоши, защото не знаят, че той е при тях, не го усещат. И в животните има Бог."
Флавио М. Кобабанко, по - малък брат на Маркос. На шест години изрича следното: „Много животи накрая се събират в един: животът на хората. Бог няма време; той е навън. Във времето всичко започва и някога свършва. То е тук, някой се ражда, живее и умира, за да мине през него. Бог е, но и не е процес. Той е това, което ни кара да живеем... За какво ни е църква, когато всеки чува Бог в душата си."
Използвани са цитати от "Не пипай тази книга", Ян ван Хелсинг.
http://chitanka.info/text/15396-ne_pipaj_tazi_kniga
Тагове:
Няма коментари
Търсене
