Има разни нюейджъри, които приписват всичко в живота на отделната личност на субективни фактори, всичко обвързват с нейната лична отговорност и т.н. лични, индивидуални неща. Те смятат, че някой (например всички бедни) са си на 100% виновни, че са такива и няма нищо друго, което да им е реално виновно. Тази първа група не зацепва, че хората са част от някакъв контекст, че ние не сме сами на света и че не живеем всеки на отделна планета, а сме част от свят с милиарди жители.

    Втората група са крайните материалисти. Това с хората, които крайно приписват вината за собствените си или обществените неуспехи все на външни фактори – лошото време, политиците, мафията и т.н. Те пък така крайно обвиняват особеностите на обкръжаващата действителност (например обществения строй, лошотията на комшията, лошия късмет). Тази група неправилно пренебрегва като фактор личните особености на хората (лични качества и усилия, действията и бездействията, качеството на действията, нивото на емоционално и интелектуално развитие на отделните индивиди и групи от хора).

    За мен истината обхваща и двете крайности/полуистини. Тоест, животът е по-сложен от само едната или от само другата позиция. Съществуват разнообразие от случаи и фактори.

  Ние споделяме всеки ден реалност, която е плод не само на нашите собствените действия/бездействия, но и от прякото или косвено въздействие на много други хора (съвременници и вече починали). Нищо не започва от днес. Тоест, безумно е да се мисли, че на 100% нещата в живота на отделната личност могат да зависят само и единствено от нея. Евентуално, ако си отшелник в някоя джунгла... Но е крайно и несправедливо и все другите да са ти виновни и да си мислиш, че в 100% от случаите нямаш и грам вина.

  В един случай едни фактори може да имат по-голяма тежест, а в други случаи - други. Тоест, понякога да надделява субективното (лични особености), а друг път обективното (външни обстоятелства).