Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2018 19:10 - Биография на Едгар Кейси - част II
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 819 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 13.08.2018 21:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
През 1914 г. Хю Лин, синът на Кейси, пострадал при игра с магнезиева запалка. Местните доктори с тъга съобщили, че никога вече няма да може да вижда. Момчето, което по – рано се срамувало от странните особености на баща си, заявило, че татко му е „чудесен лекар”, и помолило за тъкувание. Насърчен от увереността на сина си, Едгар бързо изпълнил молбата му. Лечението, препоръчано в ясновидските напътствия, се оказало ефективно и след кризата Хю Лин станал неуморен поддръжник на работата на баща си. През 1915 г., само три години след преместването си в Селма, Кейси отново загубил гласа си, докато давал психическо тълкувание. Гласът му не се върнал в продължение на три месеца и според вестниците, това бил един от най - забележителните подобни регистрирани случаи.
Когато славата му се разнесла, Едгар Кейси започнал да напуска Селма за продължителни пътувания до други градове. През 1920 г. селманският отдел на монтгомърския вестник "Монтгомъри Ъдвъртайзърс" съобщил, че Кейси току що се е завърнал от едномесечно посещение в Бирмингам, Атланта, Литъл Рок и места в Тексас и очаква посещение в Селма от прочутият писател сър Артър Конан Дойл, автора на "Шерлок Холмс".
Публикациите в пресата и мълвата за дарбата му започнали да привличат нетърпеливи търсачи на печалба. Търговец на памучни платове предложил на Кейси по сто долара на ден в продължение на две седмици за ежедневни тълкувания за котировките на пазара. В онзи момент Кейси отчаяно се нуждаел от пари, но отказал. Други искали да узнаят къде да търсят заровени съкровища, как да залагат на конни надбягвания. Няколко пъти успели да го убедят да направи експеримент с подобни тълкувания. Понякога вярно предсказвал класирането на конни надбягвания, понякога не, но всеки път, когато когато се събудел, се чувствал, изтощен и неудовлетворен от себе си. Веднъж го придумали да участва в бизнес проект в Тексас и да използва ясновиските си способности за откриване на петролни кладенци. Резултатите били незаводолителни. Стигнал до убеждението, че на дарбата му може да се разчита само когато се касае за здраве или духовно израстване и не бивало да се възползва от нея, за да помогне на кого и да било, включително и на самия себе си с цел печелене на пари.
Поканите за медийни изяви били приемани със същото безразличие, както предложенията за споделена слава. През 1922 г. главният редактор на денвърския в-к „Поуст” чул за Кейси и го повикал в Денвър. След като присъствал на убедителна демонстрация на способностите му, той му предложил да му плаща по хиляда долара на ден и да го превърне в знаменитост при следните условия: да носи чалма, да приеме ориенталско име и да дава тълкувания, скрит от слушателите зад прозрачна завеса. Кейси категорично му отказал.
Дейвид Кан, президент на радио-телевизионната корпорация „Брънсуик”, който бил стар приятел на Кейси, направил доста за популяризирането на работата му сред широк кръг от приятели и бизнес партньори в лични разговори, но когато му предложил по - значими публични изяви, Кейси бил непреклонен в отказа си. С изключение на една лекция, за която било публикувано съобщение във вестник в Бирмингам, щата Алабама, никога в цялата си кариера не позволил реклама за тълкуванията или публичните си лекции. 
Повечето от съгражданите на ясновидеца не знаели за него много повече от това, че води часове в едно от местните неделни училища. Не членувал в никакви обществени или граждански организации или сдружения. Неизменно живеел с убеждението си, че е само инструмент, чрез който страдащи хора получават изцеление и помощ; че не бива да привлича никакво внимание върху себе си и че онези, на които може да помогне, трябва да научат за него от лични препоръки, а не от сензационни заглавия в медиите.
През 20-те години на XX век както славата на ясновидеца, така и обхватът на обсъжданите теми в тълкуванията се увеличили. По пощата пристигали молби за помощ от цялата страна, както и от чужбина. Било открито, че Кейси умее да дава съвети не само за физическото състояние на даден човек, но и за разбиранията му и за избора на професия. През този период към беседите за физическото състояние, които си оставали основни в практиката му, били добавени и умствено-духовни тълкувания. Скоро след това последвали тълкувания и за световните проблеми.
През 1923 г. Едгар Кейси постигнал напредък в две отношения, които били с дълготраен ефект върху работата му. През същата година решил да си наеме професионален стенограф. За целта на 10 септември 1923 г. назначил за секретарка 18-годишната Гладис Дейвис Търнър от Сентървил (Алабама). Тя посветила остатъка от дните си на тази дейност, останала със семейство Кейси и в моментите на големи изпитания. Не само записвала тълкуванията на Кейси, но и допринесла за запазването им след смъртта му. Причина за второто важно събитие станала намесата на Артър Ламърс – заможен собственик на печатница от гр. Дейтън, щата Охайо. Ламърс нямал здравословни проблеми, но сериозно се интересувал от теми като философия, сравнителна религия и метафизика и се досещал, че ще може да получи от Кейси отговорил на езотеричните си въпроси. Научил за него от свой бизнес партньор и от любопитство предприел пътуване до Селма. След няколкодневно присъствие на тълкуванията се убедил, че ясновидските прозрения на Кейси са автентични. 
Отначало силата на възприятията на ясновидеца била насочена само навътре, към тайните на човешкото тяло. Ламърс бил този, който насочил вниманието на Кейси към Вселената, връзките между човека и Вселената, проблемите на човешката съдба. Коя философска система се доближава най – много до истината? Каква е целта на човешкото съществуване? Има ли някаква истина в доктрината за безсмъртието? Ако има, какво става с човека след смъртта? Артър Ламърс се интересувал от тези въпроси и дали може да получи отговори на тях посредством ясновидството на Кейси.
Ламърс си направил няколко тълкувания на тези теми. От многото концепции, извлечени по време на беседите, най – силен ефект имала темата за прераждането. Когато за пръв път разбрал, че е споменал прераждането в тълкуванията си, Едгар се отнесъл скептично. Обаче с течение на времето започнал да вярва в него. Появила се цяла серия нови тълкувания, описващи предишните прераждания на съответния човек и влиянието им върху настоящия му живот. Тези беседи станали известни като тълкувания за живота.
Дотогава Кейси безусловно приемал религията, на която го учили в църквата. За него било немислимо да се съмнява в истинността на това учение и да го сравнява с философията, науката или другите религии. Само щедрото му желание да помага на страдащите го накарало да се съгласи да се занимава с нещо толкова нехристиянско.


ПРЕМЕСТВАНЕ И ЖИВОТ В  ДЕЙТЪН (1923 г. - 1925 г.)

Тъй като Ламарс не можел да остане по – дълго в Селма поради бизнес ангажименти, поканил Кейси да му погостува заедно със семейството си за една-две седмици в Дейтън. Поканата била придружена с обещание за издръжка по време на престоя. Кейси нямал пари, въпреки че до неотдавна държал в ръцете си милион долара в петролна собственост в неговата "Кейси Петролиъм Къмпани", учредена благодарение на психичните му дарби. Изгубил ги заради хазарт и неуспешни сделки. Дори нямал собствен дом.
Чувствайки, че може би Бог иска да му разкрие нов път, Кейси се съгласил да приеме поканата. Съгласили се и близките му. През ноември 1923 г. се преместили от Селма в Дейтън заедно със секретарката Дейвис. За нещастие обаче, скоро след това Ламърс получил финансови затруднения. За семейството на ясновидеца това било период на голяма оскъдица. Преживели главно с помощта на доходите от здравните тълкувания и живототълкуванията.

От известно време Ламърс проявявал интерес и към астрологията. В един октомврийски следобед през 1923 г. в стария хотел „Филипс” в Дейтън, отправеното внушение изискало от Кейси не да се съсредоточи върху вътрешните органи на Ламърс, а да му състави хороскоп. Кейси се справил успешно със задачата, изрецитирвайки хороскопа с кратки, телеграфични изречения. Това била първата му беседа на тема астрология, както и първата, в която се споменавало прераждането. Кейси казал, че Ламърс е бил монах в свой предишен живот. Сегашният му живот бил нещо като изпитание за душата му – получил възможността да служи безкористно на човечеството като изкупление за гордостта, материализма и похотливостта си от миналото.
През всичките тези години не могъл да се избави от съмненията относно това, с което се занимава. Понякога, когато му било поискано тълкувание, спящият Кейси просто мълчал. Очевидно собственото му здраве и душевно състояние са оказвали влияние върху способностите му. Въпреки че в общи линии бил с мек характер, не липсвали гневни изблици; често бил обсебван от тревоги за финансовото си положение. Такива емоционални състояния възпрепятствали дарбата му. Повечето от случаите с несполучливи тълкувания били последвани от други сеанси, когато Кейси бил в по – добро физическо или емоционално състояние.
Той изпитвал най – голямо безпокойство в случаите, когато хората с раздразнение заявявали, че тълкуванието не е описано състоянието им точно или че са приложили препоръките му, но те не са им помогнали.
Кейси смирено им пишел дълги писма с извинения, в които обяснявал, че не претендира да е безгрешен; че, изглежда, липсата на познания за много заболявания оказва влияние върху тълкуванията; че понякога – като радиоприемник – не получава ясен сигнал. Завършвал с думите: „Единствената ни цел е да ви помогнем; щом не сме успели; държа да получите парите си обратно”. И прилагал чек с пълния размер на заплатената такса.
Понякога получавал ново обаждане от същите хора месеци по – късно. Те признавали, че нова медицинска диагноза е потвърдила онова, което им е казал, но те не са повярвали. Понякога Кейси откривал, че хора, оплакали се от неуспех при лечението, са пропуснали съществена част от диетата, медикаментите, промените в начина на живот или самодисциплината, които им е препоръчал.
Знаел, че тълкуванията му не са безпогрешни. Но в течение на времето те ставали все по - ясни и точни, защото разбирал все по – добре как да използва дарбата си. Редките неуспехи и привидните неточности били многократно компенсирани от почти зашеметяващите изцеления, постигнати през годините.
Католически свещеник в Канада бил излекуван от епилепсия. Младеж, току – що завършил гимназия в Дейтън получил подобрение при тежка форма на артрит. Зъболекар от Ню Йорк за две седмици бил избавен от мигрена, кояго го измъчвала две години. Млада музикантка от Кентъки, обявена за безнадежден случай от известна клиника в Тенеси, за година била изцелена от заболяване, наречено склеродермия (вид автоимунно заболяване, протичащо със загуба на оросяване на крайниците и отоци по цялото тяло). Момче във Филаделфия, страдащо от глаукома по рождение (дотогава обикновено смятана за нелечима), се радвало на нормално зрение след лечение при специалист, който следвал указания на Кейси. 
Такива случаи постепенно и окончателно убедили Кейси, че въпреки незначителните отклонения и трудности, на дарбата му може да се разчита и че тя действително е Божи дар, а не инструмент на дявола.
Сред хората, получили помощ от Кейси, бил и Мортън Блументал, успешен финансов брокер от Ню Йорк, който се интересувал от метафизичното. Той получил дълга серия от тълкувания и философски беседи.


ЗАВРЪЩАНЕ И ЖИВОТ ВЪВ ВИРДЖИНИЯ БИЙЧ (1925 г. – 1945 г.)

На 16 септември 1925 г. сем. Кейси се завърнало във Вирджиния Бийч. Преместването било финансирано от Блументал. В продължение на няколко години в тълкуванията на Кейси се казвало, че точно там трябва да върши делото си.
Когато писателят Томас Джоузеф Съгрю срещнал Кейси за пръв път през 1927 г. светът все още не бил чувал за „спящия пророк”. Съгрю станал добър приятел на Едгар Кейси и семейството му. По време на годините на уникален достъп до феномена, писателят написал първата му биография, чието публикуване в началото на 40-те години донесло национално внимание за Кейси и която стои като единствен биографичен запис, написан по време на живота на пророка. За да напише биографията, Съгрю прекарал дълго време в дома на Кейси, черпейки от самия него информация за живота и необикновената му дарба. Разговарял с роднини, приятели и съмишленици на големия медиум, за да опише възможно най-обективно житейския му път. Биографията на Едгар Кейси от Томас Съгрю е фундаментален труд, от който са черпили по-късните изследователи на живота и творчеството му.
На 6 май 1927 г. Асоциацията на националните изследователи (АНИ) била регистрирана в щата Вирджиния. Асоциацията си поставила за задача да проучва паранормалните способности, особено тези на Едгар Кейси, да определя как могат да се използват в практиката и да възпитава всеки един човек да използва активно висшите сили на съзнанието. 
снимка болница
От главните инструменти за постигането на тази цел се предвиждало да бъде болница, в която да се прилагат предписаните от Кейси лечения. Построяването на болница „Кейси” във Вирджиния Бийч било финансирано главно от Блументал. Тя щяла да управлява изграждането на болницата и научното изследване на тълкуванията. Мортън бил президент, а неговият брат и няколко други човека били вицепрезиденти. Едгар бил секретар и касиер, а Гладис била помощник-секретар. За да се защитят срещу съдебно преследване, правилата задължавали всяко лице искащо тълкуване да стане член на асоциацията и да се съгласи, че е участвало в експеримент в областта на психическите изследвания.
В началото на 1928 г., д-р Моузли Браун, ръководител на катедрата по психология в лексингтънския университет "Вашингтон и Лий Юнивърсити", се убедил в истинността на тълкуванията и се присъединил към асоциацията.
  image
На 11 октомври, 1928 г., били проведени церемониите по случай откриването на болничния комплекс. Болницата съдържала лекционна зала, библиотека, трезор за съхранение на тълкувания, и офиси за научни работници. Имала също така и голяма всекидневна, гараж за 12 автомобила, тенис корт и така наречените "сървънтс куартърс" или иначе казано "служебни помещения". (Във Викторианските дни, те били обикновено разположени под стълбището; над стълбището било царството на семейството; "Сървънтс куартърс" са тези части от сградата, традиционно в частен дом, които съдържали домашни офиси и помещения за прислугата. От късния 17-век до ранния 20-ти век, били обща черта на много просторни къщи). Болницата разполагала с най - голямата поляна, фактически единствената поляна, между хотела "Кевелиър" на "Атлантик авеню" и нос "Хенри" на атлантическия бряг на Вирджиния. Първият пациент бил приет на 12 октомври 1928 г.
Това съоръжение щяло да позволи постоянни проверки и повторни проверки на начините на лечение, което било цел на Кейси. Имало съгласувани мерки за много от заболяванията независимо от пациента, и Кейси се надявал да създаде сборник, който да можело да бъде използван от медиците. Изтъкнатият химик, д-р Сънкер А. Бизли (докторант в Оксфорд) който също използвал психически познания, за да произвежда медикаменти, си сътрудничил с Кейси, за да произвежда "Атомидин", абсорбираща форма на йодин, която била усъвършенствана и продавана.
Като втора фаза от дейността си асоциацията решила да създаде висше учебно заведение – Атлантическия университет, който съществува и до ден днешен. Разходите по поддържане на двете организации плюс финансовите затруднения, причинени от Голямата депресия от 1929 г., поставили възможностите на Блументал пред сериозно изпитание. Той прекратил помощта си за Асоциацията на националните изследователи и тя преустановила дейността си.
През по – голямата част от 30-те години Едгар Кейси живял сравнително спокойно в своя дом във Вирджиния Бийч. Приемал известен брой посетители – както приятели, така също и непознати, които се интересували от неговата работа. Режимът му включвал по два сеанса тълкувания на ден, предиобед и следобед, и по няколко часа за четене и отговаряне на писма.
Сред хобитата му били риболовът, градинарството, приготвянето на плодови и зеленчукови консерви и дърводелството. Вечер двамата със съпругата му си почивали, играели карти и слушали радио. Както винаги Библията била негов постоянен спътник.
Болница "Кейси" била затворена на 28 февруари 1931 г. Това било тежък удар за медиума. Въпреки своето кратко съществуване обаче, болницата – неговата отдавнашна мечта, доказала своята стойностност. Наред с финансовия колапс, лични разногласия между някои от основателите също довели до края на това медицинско заведение от нов тип само три години след откриването му.
За пореден път семейство Кейси изпаднало в недоимък. В един момент Кейси имал чувството, че целият му живот е съсипан. През ноември 1931 г. Кейси, съпругата му и секретарката му били арестувани в Ню Йорк и обвинени в нарушение на градска наредба, която забранявала гадателството. Историята била травмираща и въпреки че тримата били оправдани, шокът и срамът били големи. И още по – лошо: имали основание да подозират, че инцидентът е акт на отмъщение от страна на някогашен приятел.
През този период тълкуванията на Кейси за самия него предупреждавали, че губи воля за живот. Ако не бъдело направено нещо, скоро щял да умре. Предупреждението подтикнало приятелите на Кейси да се сплотят около него и да поемат нова инициатива. Поискали и получили специална поредица тълкувания за духовното развитие. Въпреки че вече нямало болница „Кейси”, тълкуванията изтъквали, че самият Кейси притежава неизчерпаем вътрешен потенциал, който отново може да използва, за да помага на много други хора.
Усилията довели до успех и вместо да приключи съществуванието си, Кейси получил нов духовен заряд и продължил напред. Поредицата тълкувания, предназначени специално за тази група между 1931 и 1942 година, изградили систематична философия за духовното израстване. Приятелите му реагирали креативно на обезкуражаващите негативни влияния от 1931 г. и усилията им се увенчали с материали, които са сред най – доброто, завещано от Кейси на човечеството.
За пореден път семейство Кейси изпаднали в недоимък, но Едгар бил твърдо решен да продължи да следва своето призвание. Свързал се с всички от личния си списък с адреси със запитване дали намират дейността му за достатъчно ценна, за да се създаде нова организация на мястото на закритата АНИ. Получил отговори изпълнени с ентусиазъм. На 6 юни 1931 г., 61 души присъствали на среща за извършване на работа по формирането на нова организация, наречена Асоциация за изследване и просвещение (съкратено АИП). Кейси законно върнал къщата на Блументал и закупил друго място, където да продължи дейността си.
На 7 юли 1931 г., новата асоциация била регистрирана във Вирджиния. С подкрепата на членовете на АИП работата на Едгар Кейси навлязла в период на бавен растеж. Под енергичното управление на сина му Хю Лин, АИП полагала все повече усилия да изследва необикновените способности на Едгар Кейси и да направи ползата от тях достъпна за другите. Продължили да пристигат молби за тълкувания – не толкова много, но постоянно.
Хю Лин предложил по - скоро да развият това, което умеят най - добре, отколкото да се занимават с нещо грандиозно. Предложението му било прието от асоциацията. Създали библиотека за проучване на феномените, и поддържали учебни групи, а Кейси правил по две тълкувания дневно. Хю Лин започнал да издава месечен бюлетин за членовете на асоциацията, който съдържал тълкувания върху теми от всеобщ интерес, интересни случаи, рецензии на книги за психически теми, здравни съвети от тълкуванията, и новини за психични феномени.
Хю Лин ограничил пощенския списък до 300 членове, които били действително ентусиазирани, и като резултат първият годишен конгрес на асоциацията бил проведен през юни 1932 г. Синът на Кейси събрал говорители за различни метапсихически и психически теми и включвал публични четения на тълкувания на Кейси. Членовете напуснали конференцията и нетърпеливо започнали обучение на групи по местата, от които били дошли. Записи били запазени за всичко, което се случвало по време на провежданите четения (включително нагласите и практиките на Кейси). Всичко след това било сверявано с темите на тълкуванията, повечето от които не били представяни по време на четенето, и данните били публикувани в проучване озаглавено “100 случая на ясновидство.” Въпреки това, отговорът от учените като цяло бил, че нито един от експериментите не бил проведен при тестови условия. Хю Лин продължил да създава папки със записите на случаите, паралелни проучвания в психическите феномени и проучвателни тълкувания за изследователски групи.
Дейностите на асоциацията останали непоказни и не широко известни. Нямало знак водещ посетители към центъра на организацията. Членове построили сграда за офис, библиотека и трезор, който бил построен между 1940 и 1941 г. Тези неща били добавени към резиденцията "Кейси". Членският състав на асоциацията бил около 500- 600 души. Годишно се променял около половината от този състав. Другата половина оставала солидна основа за научно-изследователската дейност: аудитория за изследване на случаи, брошури, бюлетини, и конгресният бюлетин (представлявал комбиниран годишник и запис на конгресните събития). Имало и пощенски списък от няколко хиляди души, които останали заинтересовани от дейностите на Кейси.
Членове били привлечени от всички протестантски църкви; също от Римската, Гръцката, Сирийската и Американската католическа църкви; от теософията, християнската наука и спиритуализма; и от много ориенталски религии. Философията на Кейси била: ако то (членството в асоциацията) те прави по – добър член на твоята църква това е добре; ако това те отдалечава от вашата църква, това е лошо. Философията на тълкуванията му била, че истината е една и че всяка организация е част от това едно, следователно АПИ не била функция на схизма или в опозиция на която и да е религиозна организация. Целта на работата била не нещо ново, но нещо древно и универсално.
През 1937 г. при Кейси дошъл мъж, който търсел лечение за анемия и фрактура на крака, която не се поддавала на лечение. По време на тълкуването, мъжът задал важен въпрос: „Какъв беше смисълът на злополуката с мен?”. Оказало се, че години наред проявявал силен интерес към живописта, но почти не се занимавал с това. Тълкуването разкрило, че злополуката му е дала възможност да се свърже с истинската си мисия в живота. Узнал за минало прераждане, в което бил сакат. Въпреки недъга си, той намирал огромна радост в християнството, което по онова време било в зората си. Получил съвет да рисува сцени от живота на Исус и апостолите, защото мисията на живота му била да използва живописта, за да носи надежда в сърцата на хората.
Ето и още един един забележителен случай от битието на Кейси. През октомври 1940 г., едногодишно момиченце от Кентъки получило тежки изгаряния - били засегнати над 50% от кожата му. Лекарите не давали големи надежди за оцеляването на детето. Смятали, че дори да оживее, щяло да бъде цялото в белези и по всяка вероятност сляпо. Родителите се обърнали за помощ към божия лекар. Отдалечен на 800 мили, той се потопил в сън и след като заспал, започнал да описва състоянието на детето. Казаното от него било стенографирано от секретарката му. Предписал лечение включващо почисване на кожата и използването на танинова киселина, мехлем, камфорово масло и подофил под ръководството на лекари. Лекарите използвали превръзките с танинова киселина, както посъветвал Кейси. Не го били правили никога преди това. Дванадесет дни по - късно било направено второ тълкуване за детето и ясновидецът установил феноменални подобрения. С цел пълно излекуване, препоръчал внимателни масажи на гръбначния стълб 2 пъти дневно, втриване на смес от 1 част житен алкохол и 2 части вода за намаляване на температурата. Дал специфични указания за диета и повторил предписанието си да се използва мехлем и камфорово масло за предотвратяване образуването на белези. Детето се възстановило напълно. Две години по - късно, единствената физическа следа от инцидента бил белег на едната от ръцете. Кейси предписал чести масажи със смес от 2 унции камфорово масло, 1 и 1/2 чаена лъжичка разтворен лаколин и 1 унция фъстъчено масло и това дало резултат (методът бил използван успешно и от други хора). 
Публикуването на биографията на Кейси през март 1942 г. - „Има една река” от приятеля му Томас Съгрю, последвано от появата на статия, озаглавена „Чудотворецът от Вирджиния Бийч” през 1943 година в списание „Коронет”, увеличили още повече популярността на главния герой в настоящия биографичен разказ. Споменатата книга е най - известната биография за живота на големия медиум. Има над 50 издания. Издадена е и в България. След издаването и пророкът бил залят от писма от всички части на страната.
През юни 1942 г., синът му Едгар Евънс Кейси се оженил за Kетрин Бейн.
На 7 октомври 1942 г., се родил Чарлз Томас (бъдещ председател на АИП в периода 1976 г. – 2006 г.) – внук на Едгар Кейси от сина му Хю Лин и снаха му Сали. Според тълкуванията, Чарлз Томас е реинкарнация на Томас Джеферсън Кейси, дядо на Едгар Кейси. През месец май 1992 г. Чарлз Томас посетил заедно с цялото си семейство международния езотеричен събор, който българската фондация „Зов” организирала в Банкя и на който присъствали също така десетки известни окултисти, астролози, психолози, лекари, еколози, лечители и художници от цял свят.
На 29 юни 1943 г., се родил Едгар Евънс – внук на Едгар Кейси от сина му Едгар Евънс и снаха му Кетрин. 
Това били години на голямо щастие за Кейси. Обаче заради тревогата, която обзела много хора във връзка с Втората световна война, ритъмът му на живот се ускорил значително. В някои случаи молбите за тълкувания достигали до 1500 дневно. За Кейси било немислимо да откаже на когото и да било и хората си записвали часове за година и половина напред. Вместо по две – три тълкувания на ден, започнал да дава по осем – четири сутрин и четири следобед. Понякога паралечителят бил зает до десет часа вечерта, че и до по – късно. Това се отразило много зле на нервната му система.
Самите тълкувания го предупреждавали, че ако не намали техния брой – и по – важното, ако не престане да се тревожи толкова за увеличаващото се количество несвършена работа - здравето му ще пострада. Кейси обаче не можел да пренебрегва огромния брой пристигащи молби за помощ.
Когато Едгар Кейси починал, активните членове на АИП били около 300 души. По онова време единствената публикувана книга за живота му била споменатото вече биографично изследване. Тя видяла бял свят благодарение главно на Хю Лин, който сериозно се ангажирал с идеята за публикуването и. 
През май 1944 г., когато АИП била само групичка отдадени последователи, свързани лично с Едгар Кейси, синът нахвърлял на хартия как вижда бъдещето на организацията. Писани още докато участвал във Втората световна война, целите на асоциацията звучали на пръв поглед нереалистично. Те включвали издаване на списание, непрекъснати програми от лекции и конференции, форуми с участници от цялата страна, книги за всеки аспект на информацията от тълкуванията, една от най-добрите библиотеки на света, индексиране на всички материали от тълкуванията по теми и извличане на практически сведения от тях. През юли 1982 г., когато Хю Лин починал, тези цели вече били осъществени. АИП вече имала голяма централа, била станала международна организация с десетки хиляди членове по целия свят и била издала буквално стотици книги и други материали за живота и делото на баща му.
През август 1944 г. Кейси той рухнал от претоварване. Както му било указано в тълкуванието, което сам направил за себе си, двамата със съпругата му отишли в един почивен дом в гр. Роаноук, Вирджиния. Там здравето му сякаш се подобрило. Последното тълкувание в живота си направил в Роаноук на 17 септември 1944 г. В него се казвало, че има надежда той да се възстанови и да се върне към работата си, но се подчертавало, че е жизненоважно да си почива от тревогите. Седмица по – късно получил удар. През ноември бил върнат в дома си във Вирджиния Бийч. 
На 1 януари обявил, че ще бъде погребан на 5 януари (дни по - късно това се сбъднало; погребали го в Хопкинсвил). Кейси починал на 3 януари от белодробна едема в деня, часа и годината, които сам предсказал: ”В пет сутринта ще бъда напълно излекуван...” (Имал предвид излекуван от положението да бъде различен от другите). Част от последните му думи били: "О, аз не знам. Аз не знам много за музиката." Отговор, който дал на съпругата му във връзка с нейното питане за музиката, която чул; „Как нашият свят се нуждае от Бога”, казал още в последните си мигове. 
Макар темата да се обсъжда рядко, Хю Лин не пропускал да подчертае важната роля, която майка му изиграла в неговото възпитание и в живота на баща му. Към края на живота й, когато се разболяла, той бил в чужбина и й написал писмо, в което изразил чувствата си по следния начин: „Много държа да знаеш колко е забавно да съм твой син. Много пъти те виждах да се бориш с проблеми, пред които други биха се огънали, а ти се издигаше над тях и (най-важното) увличаше хората със себе си. С Едгар Евънс [по-малкият брат на Хю Лин] никога няма да забравим това. Малцина са имали възможност да ползват знанията от толкова много прераждания — не показно, та да го видят хората, а в моментите, когато най-много имахме нужда. Никога няма да забравя нещата, които научих. Не съм чувал за такава себеотрицателна любов към две човешки същества, каквато ти винаги си показвала към Едгар Евънс и мен. И това няма да забравя. Мога да изброявам безкрайно. Изпитвам гордост, когато си мисля за теб. Съзнанието, че си готова да минеш през вратата към отвъдното, ме радва дълбоко. В живота ти имаше толкова красота, че възможността да отидеш при татко не ме натъжава. Тук ти го държеше за ръката в трудни моменти, понякога за двете ръце, и не съм изненадан, че и сега може да има нужда от теб. Постепенно разбрахме кармата по начина, по който някога сме я обяснявали на другите. Животът ти ни огряваше с толкова много изящество и красота, че не бих позволил себичните ми желания да развалят този период на очакване и радостно нетърпение. Единствено се моля да не страдаш, скъпа моя. Убеден съм, че съзнаваш колко много те обичам и винаги ще те обичам. Хю Лин" (Случай 538-9, доклади). Гъртруд починала на 1 април 1945 г., Великден, в седем сутринта, без да прочете писмото, написано два дни преди това. Гладис Дейвис починала през февруари 1986 г.; тя последна от четиримата напуснала делото на живота им." Със сигурност връзката им като сродни души или души-близнаци ще продължи и в бъдеще. Те неведнъж ще се събират, за да си помагат духовно и да работят върху следващите си цели.” (Откъсът е от „За сродните души” на Кевин Тодеши).
През 1954 г., университетът на Чикаго приел докторска дисертация основана на учението на живота и работата на Едгар Кейси. 
Ясновидецът посмъртно бил счетен за баща на холистичното движение в Америка от престижното списание JAMA ("Списание на Американската медицинска асоциация").


ОЩЕ ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА КЕЙСИ

Едгар Кейси бил космополит – отнасял се с уважение към всички големи религиозни традиции и проявявал загриженост към хората от целия свят. И все пак, спецификата на биографията му и насоките на философията и психологията му без съмнение се коренят в Америка от двадесети век. Твърди се, че духовната му дейност е била вдъхновена от учения тръгнали от Европа и Изтока. Но много хора реагират най - добре на домашно произведен продукт. Тълкуванията на Кейси предлагат езотерична система, която съчетава далновидните концепции за духовните реалности със земен прагматизъм, така характерен за САЩ.
Онова, на което е учил Кейси е забележително със своята практичност и балансираност. Той не потапял хората в абстрактни размисли, а ги връщал към това, което тук и сега. Според тълкуванията животът сам по себе си е е възможност да разгърнем потенциала си - физически, умствен и духовен. Духовността предлагана от Кейси е практическа. Според нея духът може да бъде открит в ежедневието, стига да можем да го разпознаем. Според Кейси, по природа всички сме търсачи на своята истинска идентичност и връзката си с Цялото. В този смисъл, животът е едно непрестанно приключение, което дава възможност на всеки един от нас да открие истинското си Аз. 
Кейси е смятал, че всички души се стремят към една и съща духовна цел в постоянния процес на духовно усъвършенстване, без значение дали тази цел ще бъде назована „съвършенство”, „Космическо съзнание”, „Христово съзнание”, „Божествено съзнание”, „Съзнание на Буда” или по друг начин. Както и че крайният резултат е един и същ. На един от пациентите си казал „Има една крайна точка, но много пътища” (3083-1).
Според големия пророк, човек идва на тази земя с една – едничка цел: да израсне духовно, да развие потенциала на душата си. За да го постигне обаче, са нужни множество човешки животи и различни преживявания. Във философията на Кейси неизменно присъстват понятия като прераждане и карма, но още по – голям е акцентът върху свободната воля. Именно чрез изборите, които правим, определяме посоката на живота си. Според него, никога не сме жертва на обстоятелства или на чужда воля: във всички врагове или приятели, несрети или сполуки човек всъщност „среща себе си”. 
В тълкуване 4083-1, припомнил на 55-годишна масажистка да постъпва съобразно принципите, завещани от Исус, да не се мисли за Бог и че може би някога ще стане, но не и докато гледа на себе си по този начин.
Балансът е основен принцип в учението на Кейси. Най - вече балансът между психологическата самопомощ и намесата на Божията благодат. Тълкуванията на Кейси, подобно на будисткото учение и идеите на швейцарския психолог и психиатър Карл Густав Юнг, показват изключителното значение на Средния път, представящ равновесието между крайностите. Според американеца, индивидуалното израстване и развитие може да бъде осъществено чрез хармоничното съчетание на личните усилия, от една страна, и способността да поверим себе си на по - висша сила, от друга.
В общи линии философията на Кейси парадоксално обобщава две неща. Първо, ние можем да сътворим собственото си бъдеще: ние сме необикновени създания, които притежават силата да изваят живота си. Второ, нашето бъдеще създава самите нас: животът ни следва предопределение, което ни привлича. Тоест, споделял е виждането, че част от събитията в живота ни са предизвикани от нас, а друга част са предопределени свише.
Информацията дадена от Кейси гласи, че ние сме не само физически тела, а духовни същества, които живеят във физическия свят        



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 642485
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031