- Близо милион лева наши пари съм пръснал по трите си големи тома на немски по историята на нашия народ, ми каза нашия историк, като ме кани да седна, защото смятам историята най-важното нещо за един народ: Няма история, няма народ! Та това го е разбрал още нашия пръв историк Отец Паисий.

Г-н д-р Ганчо Ценов е роден преди 60 години в с. Бойница, кулско, свършва висшето си образование в София и с конкурс бива изпратен на специализация в Берлин, гдето се докторира по история и става лектор при университета там.

- Можете ли да ми кажете нещо по Вашите изследвания на въпроса за произхода на българите, Господин Докторе?

- С историята се занимавам още от 1903 г., а в 1907 г. обнародвах първата си книга по произхода на българите. Твърди се, че българите са късни пришелци на Балканите, че били от самодивска, турско-татарска или угро-финска раса, дошли от Хималаите през Волга и пр., но никой не може да докаже с положителност от къде произхождат. Аз установих, че всички тия твърдения се основават на византийски хронографи от 9-ти век. Теофан и Никифор, които от своя страна са се ползвали от по-стари автори, като Созомен, Прокопий и Йордан. Тия по-стари автори твърдят, че до Меотис живели хуни и готи. Теофан и Никифор  са взели това, само че наместо готи са писали българи, затова пишат, че до Меотиса живели хуни и българи, наместо хуни и готи на по-старите автори. Модерните автори не искали да идентифицират българите с готите, а ги идентифицирали с хуните, което е невъзможно, защото хуни и българи са били първоначално различни племена. Хуните се нарекоха българи, чак когато Куврат ги съедини с българите в една държава.

- Аз установих, че основателите на българската държава са се казвали хуни, а не българи. Хуните се съединили с българите в Мизия и основали българската държава – станало е съединение на хуни с българи, а не на българи със славяни. Под името българи старите автори са разбирали мизите българи. Още Хероним в 4 век е нарекъл Мизия България. Същото са подържали и Касиодор, Йордан и др. Хуните са имали своя държава още в 4 век след Хр. Покрай Дунава в Дакия (Атила). Намерих, че с хуни старите автори са означавали едно скитско племе, а скитите са живели тук още по времето на Херодот. Приск, Зосим и пр., са наричали хуните само скити, а от друга страна същите автори твърдят, че скитите говорили хунски и готски, което е едно и също. Следователно хуните не са късни пришълци, а са стари крайдунавски скитски и дакийски народ. През 454 г. умира Атила, който бе образувал хунската държава от изворите на Дунава до Днепър. След смъртта му, подчинените от него племена се вдигат срещу синовете му, защото не искали заслужили князе да бъдат управлявани от неопитни момчета, като Атиловите синове. Пропъдили ги извън Панония и ги принудили да се върнат към долното течение на Дунава до Черно море. Тогава, както пише Йордан, покрай Черно море живеели българите. Значи хуните из Панония били дошли в Тракия и Мизия при българи. От тук нататък хуните не изчезнали от Балканския полуостров. Намираме ги тук във време на Юстиниан, когато се повдигат срещу Римската империя (в началото на царуването на Юстиниан) и присъединяват земята от Йоническо море до предградията на Цариград към останалата Скития, т.е., България (Мизия). Към края на царуването на Юстиниан излиза на сцената в Панония пак сктитско племе абари (авари).

Д-р Ганчо Ценов

което взема Сирмиум (до Белград) от Източната римска империя и отсетне слиза надолу по Дунава, съюзява се с хуните и българите (латинска дума – Vulgares простия народ) и след 60 годишни войни почти превземат цялата Византийска империя до Цариград, обаче през 626 г. император Хераклий ги разбива и отпъжда. Тогава хунския или хуногондурският княз Куврат, който бил интимен приятел  на император Хераклий, защото бил отрасъл в Цариград, се разбрал с последния и се вдигнал против аварите, изпъдил ги из Тракия и Илирия отвъд Дунава, съединил се с българите и образува една държава, която от сега (632 г.) носи името България. След това Куврат изпъжда византийците из тракийските и илирийските градове, които завзема. Тъй се основава българската държава – от хуните, които са скити и от българи, които са трако-илирийци.

- Не оспорвам твърдението дали българите са турко-татари, фино-угри или славяни. За мене е важно земята, която са населявали, а тя е Тракия и Илирия, между Карпатите, Черно, Егейско и Ионическо морета.

- А какво казват нашите историци за тия Ваши изследвания, които, виждам, почиват на неоспорими факти, Господин Докторе?

- Иречек, който в своята Българска история твърдеше, че основателите на българската държава са фини или чуди, в своята Сръбска история прие моята теза, че българите са хуни. Същото приема и Нидерле, В. Златарски и Ст. Младенов.

- А какво ще ми кажете по втория въпрос, по въпроса за Кирил и Методий, Господин Докторе?

               - Спорът по тоя въпрос води началото си от Кирилометодивския лист от м. май 1936 г., където имаше статии от митрополит Стефан, д-р Николаев и др. В отговора си, печатан в „Зора“ през м. юни 1936 г., изказах накратко мнението си, доказвайки, че те са българи. Ягич и др. панонски слависти защитаваха гледището, че македонците са славяни, които отсетне получили името българи, а понеже „гърците“ Кирил и Методий са родени в Солун (Македония), те са могли да знаят езика на македонските славяни. Това поддържат и нашите слависти. Аз, обаче, намерих, че всички тези автори не са се занимавали исторически с тоя въпрос. Намерих, че Кирил и Методий не са били хора на „византийския“ император Михаил, а на българския цар Михаил, т.е., Борис, който по онова време е владеел Солун. Философът Константин, син на воеводата Лъв, се е казвал отначало Тврдина (Твърдина), което преведено на латински дава Константин (Constans). Тоя Твърдина или Константин по поръка на царя Михаил съгради храм на река Брегалница, в който храм да се служи само на български език. Но, за да има българска служба светост и да бъде призната от народа, тя трябваше да бъде благословена от някоя по-висша духовна власт. За това цар Михаил проводи Константин и др. при папа Николай в Рим да издейства благословията на съставеното от Константин българско богослужение.

               - Ами кой и как състави нашето писмо, Господин Ценов?

               - Нашето писмо е изнамерено от Улфил в 4 век, обаче като мъчно за изучаване и писане е считано за еретическо. Константин взел гръцката и латинската азбуки и притурил нови букви за звуковете, които липсват там. И с тая кирилица се написва църковната служба. Папа Николай е благословил българската служба. Тая българска служба се е отнасяла за Илирия или Македония, т.е., за земята от Йоническо море до предградията на Цариград, която събралият се през 869-70 год. Вселенски събор в Цариград наричаше България, защото се населяваше от българи. Следователно във времето на Кирил и Методий, македонците са се казвали българи и следователно езикът им е бил български, а не славянски.

               Всичко това уважаемият ми събеседник ми разказваше е една удивителна ерудиция и безкрайна любезност. Тоя човек с интуиция притежава не само ученост, но, което за мене е по-важно, голямо възпитание и умение да се отнесе със своите съчовеци. При това, той често ми цитираше цели пасажи от исторически книги на разни езици, от което явствува, че знае няколко нови и стари езици, нещо така необходимо за един истински историк. На край г. д-р Ценов има добрината да ми покаже по-важните си съчинения на немски и да ми подари някои от тия си на български. По-големите му творби на немски са:

1.      Goten oder Bulgaren, Leipzig 1915.

2.      Die Abstammung der Bulgaren und die Uhrheimat der Slaven, Berlin u. Leipzig 1930, Walter de Gruyter & Co.

3.      Geschichte der Bulgaren und de anderen Sьdslaven, Berlin u. Leipzig 1935, Walter de Gruyter & Co.

На български:

1.      Праотечеството и праезикът на българите, София 1907 г.

2.      Българите са по-стари поселници в Тракия и Македония от славяните, София, 1908 г.

3.      Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква, София 1910, Глушков.

4.      Русия и завоевателните стремежи на сърбите, София 1915; това е най-главната му книга на български език, много интересна, изчерпана.

5.      Кроватова България и покръстването на българите, София, 1937.

6.      Прокопиевите хуни и Теофановите българи, София 1938 год.

7.      Хуните които основаха българската държава, техния произход и тяхното християнство, София 1939, току що излязла от печат.

               С обогатени знания по родната история, която съвършено другояче познаваме до сега, и с безкрайна благодарност се сбогуваме с големия наш учен, който от все сърце ни кани да го посетим пак преди скорошното му заминаване за Берлин. Той е така добре оценен там. А защо ли ний сме така нехайни към големите наши съвременници или искаме да оправдаем остарялата максима, че никой не е пророк в своята родина?!

Ив. Х. Кръстанов

Всички немски книги на Г. Ценов са вече приведени на български:


Д-р фил. Ганчо Ценов, Кой запали Москва през 1812 година? Отпечатана за първи път в издателство „E. Ehering“, Берлин, 1900. (дисертацията за получаване на научна степен доктор на философските науки на университета „Александър фон Хумболдт”) Превод от немски Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-04-9, стр. 128, цена 15 лв.

Д-р Ганчо Ценов, БЪЛГАРИТЕ са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните (Исторически издирвания въз основа на първоизточници). Печатница „Военен Журнал“ (Издание на автора). Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-03-2, 82 стр., Цена 12 лв.

 Ганчо Ценов, История на българите. Превод от немски: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-6-2, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 140 стр. Първо издание: Dr. Gantscho Tsenoff, Geschichte der Bulgaren, Bahnhof- und Feldbuchhandel Gesellschaft m. b. H. Berlin S. 14., Berlin 1917. Цена 12 лв.

 Д-р Ганчо Ценов, История на българите и на другите южни славяни от римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие, БЕРЛИН И ЛАЙПЦИГ WALTER DE GRUYTER & CO., ПРЕДИШНОТО ИЗДАТЕЛСТВО G. J. GЦSCHEN"SCHE VERLAGSHANDLUNG - J. GUTTENTAG, VERLAGS., КНИЖАНИЦА - GEORG REIMER - KARL J. TROBNER - VEIT & COMP, 1935, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев, Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-08-7. Стр. 364, Цена 25 лв.

 Д-р Ганчо Ценов, Готи или Българи, Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци с две карти, ЛАЙПЦИГ 1915, Leipzig 1915, Verlag der Dykschen Buchhandlung, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-09-4. Стр. 270, Цена 18 лв.

 Д-р Ганчо Ценов, Произход на българите и прародината на славяните. Историко-филологическо изследване на историята на тракоилирийци, скити, готи, хуни, келти и др. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven, eine historisch-philologische Untersuchung ьber die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skyten, Goten, Hunnen, Kelten u. a., von Dr. Gantscho Tzenoff, Lektor an der Universitдt Berlin, 1930, Walter de Gruyter & co., превод от немски, Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-10-0. Стр. 392, Цена 30 лв.

 Д-р Ганчо Ценов, ХУНИТЕ които основаха българската държава, техния произход и тяхното християнство, София 1940. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019, ISBN 978-619-7444-23-0. 208 стр., Цена 18 лв.

Д-р Ганчо Ценов, РУСИЯ и завоевателните стремежи на сърбите, София 1915, Първо издание: Печатница „Искра“ улица „Раковска“ № 133, Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021, ISBN 978-619-7444-39-1, 136 стр., Цена 12 лв.

Д-р Ганчо Ценов, Препирните по народността на българите в що се състоят и защо се водят, Първо издание: Придворна печатница, София 1936. Забранена в България от 1944 до 1990, Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021, ISBN 978-619-7444-44-5, 56 стр., Цена 10 лв.

Д-р Ганчо Ценов, Праотечеството и праезикът на българите. Историко-филологически издирвания (2021) Трето издание. Първо издание на автора: 1907, София. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София, 2021.  ISBN 978-619-7444-45-2, 274 стр. Цена 20 лв.

Д-р Ганчо Ценов, Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент? Критични бележки. Първо издание: Печатница на Народното Осигурително Д-во „Балкан“, София 1914. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021. ISBN 978-619-7444-47-6. 36 стр. Цена 6.5 лв.

Виж:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D