Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2020 19:20 - За българското смело сърце
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 2098 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.06.2020 16:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image
Представям ви проучване посветено на един славен български мъж, който през втората половина на 13-ти век тръгнал от низините на тогавашното българско общество и благодарение на получената народна подкрепа и вродените му водачески качества, нанесъл поражения на всичките си врагове, заел царския престол и се борил за една по – независима и по - справедлива България. Славен българин, който разпалил огъня на надежда в сърцата на изстрадалите си сънародници и ги накарал да повярват, че имат силата да подобрят живота си. Смел воин, който вярвал, че е предопределен свише да поведе народа си и да го управлява,
обладан от непоколебима увереност, че Небето е на негова страна. Храбър български пълководец успял да събере трупаните гняв и отчаяние и да ги обърне във вулкан от ярост. Ярост, която като ураган разрушавала противниковите армии и наказвала виновниците за народните мъки.  Случаят на този човек е единственият в средновековна Европа, в който водач на селско въстание взел властта в съответната държава!

Положението в страната след смъртта на Иван Асен II

След славните години на царуването на цар Иван Асен II (1218-1241 г.), по времето на когото България отново се превърнала в първа сила на европейския югоизток, настъпил период на упадък за родината ни. Десетилетията от 1241 г. докъм края на XIII век с основание си спечелили печалната слава на едни от най – мрачните периоди в българската средновековна история. Към края на този период България представлявала бледа сянка на някогашното си величие, а споменът за държавата на първите Асеневци изглеждал като непостижим блян... След 1242г. татарските набези в Добруджа и Мизия добиват хроничен характер. От северозапад се засилва унгарския натиск под давлението на крал Бела IV,който след разоряването на кралството му от монголите, търси начини да възстанови позагубената мощ на Унгария. Започва да се засилва и Сърбия, която не крие своите претенции към Македония и земите на северна Албания. Друг упорит противник е Никейската империя, която търси своя шанс да си върне Конастантинопол, да прогони латинските барони от Балканите и да възстанови унишщожената от тях Византия. Под влияние на неблагоприятните вътрешни и външни фактори била загубена немалка част от земите, завоювани от царете Калоян и Йоан Асен II.През 1242-1243 г. татарите предприели голямо нападение над страната и дори успели да опожарят столицата Търново! След този удар българските владетели се принудили да станат данъкоплатци на хановете на татарската „Златна орда”: така се наричала могъщата и огромна татарска държава, която възникнала в степите на север от Черно Море. Външнополитическите неуспехи създали обстановка на несигурност в страната.

Борба за трона

След смъртта на цар Коломан II Асен (1256) – последния представител на Асеневци по мъжка линия, надигнали глава редица боляри и много от тях се отцепили от централната власт в Търново. Започнали борби за власт между различни претенденти за короната. През 1256 г. за цар се обявил боляринът  Мицо Асен,който бил женен за една от дъщерите на Иван Асен II. Владенията му били в югоизточна България. След смъртта на цар Коломан II Асен (1256) – последния представител на Асеневци по мъжка линия, надигнали глава редица боляри и много от тях се отцепили от централната власт в Търново. Започнали борби за власт между различни претенденти за короната. През 1256 г. за цар се обявил боляринът  Мицо Асен, който бил женен за Мария Асенина – една от дъщерите на Иван Асен II. Владенията му били в югоизточна България. Скоро обаче, поради некадърност Мицо Асен загубил уважението на търновските боляри и различни други феодали. Много  боляри отцепили владенията си като независими държави. В битката за престола търновските аристократи подкрепили управителя на Скопската област Константин Тих, който бил наполовина сърбин. Константин си прикачил фамилното име Асен, тъй като се оженил за Ирина Ласкарис – никейска принцеса, внучка на Иван Асен II. Той дошъл на власт с обещание към селяните да подобри материалното им положение.  Годината била 1257-ма. Макар и трудно, с ромейския гарнизон в Станимака (Асеновград) Константин Тих съумял да изгони врага си. Мицо избягал във възстановената Византийска империя. Преди това ромейското протеже Мицо (което за кратко било враг на ромеите) предало на Византия Месемврия (Несебър) и Анхиало (Поморие): това била цената да се радва отново на византийска подкрепа. След 1257 г., за кратко време обстановката в българската държава се стабилизирала.  

През 1264 г. цар Константин имал неблагоразумието да се вплете в продължителни конфликти с Византия. В  отговор на това византийският император Михаил VIII Палеолог подтикнал татарите да нападнат България. 20 000 татари опустошили българските земи. В следващите години татарите започнали редовно да осъществяват грабителски походи южна от Дунав. Селяните били оставени на произвола на съдбата, а царят и болярите се криели безсилни в непристъпните си крепости. Цар Константин изпуснал контрола над държавата, която въпреки положените не можал трайно да укрепи. Войните му с Унгария и Византия не били успешни. Напразно монархът търсел съюзници в далечен Неапол и Египет. На всичкото отгоре Константин счупил крака си по време на лов, залежал се и залинял. Влошаването на физическото му състояние допринесло за намаляване на авторитета му. В държавните дела се намесили личните интереси на съпругата му Ирина и на наследилата я по - късно византийска принцеса Мария Палеологина Кантакузина. И двете византийски благороднички мразели по семейни причини византийския василевс Михаил Палеолог и се грижели повече за своите цариградски роднини, отколкото за българското царство и народа български. Все по – тежки ставали задълженията на България към могъщата татарска империя. Окуцелият Константин трябвало с колесница да поведе българската войска в подкрепа на татарска атака срещу Константинопол. Походът не донесъл нищо на страната ни. Скоро византийският императорът успяла да насъска татарите срещу Търново – изпратил на хан Ногай скъпи дарове и незаконната си дъщеря за жена. Чуждоземците като бесни кучета започнали да нахлуват отново в Северна България и  където населението не успявало да се укрие зад сигурните стени на някоя крепост – ставало жертва на грабежи, изнасилвания, палежи и убийства. Набезите им разорили цели села.

Към българския трон ръка протягал и настанилият се във Видин руски емигрант Яков Светослав. Яков Светослав наследил властта си от друг руски благородник - Ростислав Михайлович, който по – рано управлявал Северозападна България. (През лятото на 1256 г. в никейския стан дошли български пратенци за мир, водени от Ростислав. Ромеите подкупили русина и той сключил от името на отечеството ни такъв договор, според който гърците получили Родопите заедно с непревземаемата крепост Цепина намираща се в Пазарджишко, както и български земи в Тракия и Македония.) Гореспоменатият русин ловко преминавал ту на българска, ту на унгарска страна в противоборството между двете държави.  Царица Мария обаче била готова на всичко, за да запази трона за сина си Михаил (именно поради това ликвидиала хора от обкръжението на съпруга си...). Макар и едва двегодишен, синът и Михаил бил вече обявен за съцар. Мария убедила Яков да дойде в Търново с обещания за власт, където го осиновила, а после отровила.

Най – много пострадало селското население

Тук давам кратка информация за българския бит през XIII век, за да стане по – ясно как се е отразила на широките народни маси борбата за кокала, която водели помежду си шепата големци. През XIII век бедните българи се хранели веднъж дневно. Консумирали главно хляб и лук. Хлябът бил твърд и сух. Правели го от ръж, просо, ечемик, трици и жълъди. Наричали го просеник. Бедняците рядко опитвали вкусната пшенична погача. Разнообразявали храненето си с варива, жито, плодове, зеленчуци, масло и сирене. Вино пиели по празници. Месо консумирали рядко.
Царят и болярите се хранели често и изобилно, макар че тогава се смятало за достатъчно да се яде по два пъти на ден. Най - солидна била сутрешната им закуска.

От потърпевшите  от кризата, най – потърпевши били отрудените и по принцип бедни селяни (по онова време поне 90% от населението на царството): на техен гръб се стоварили не само жестоките татарски набези, но и увеличената тежест на данъчното време.

Появата на селския месия

Черни буреносни облаци затъмнявали небето над България.Тогава сякаш светъл лъч слънчева светлина разкъсал облаците и объркал сметките на татари, боляри хрантутници и византийци. През пролетта или лятото на 1277 г. някъде в Североизточна България (в някой от най-засегнатите от нашествията райони) започнал решителни действия жадувания от мнозина водач. Това да получи широка подкрепа било улеснено от случилите се засушавания в Добруджа и Лудогорието. Той останал в историята ни с името „Ивайло” (макар че не се е казвал така...). Преди въстанието Ивайло разправял на съселяните си, че сам Бог го е определил да извърши велики дела срещу татари и боляри. Месторождението му, социалният му произход, мястото и дори времето на започване на бунтовната му дейност са спорни. Спорни теми са и тези що за човек точно е бил той и какво е целял със своето въстание. Знае се със сигурност, че е бил родом от Североизточна България.

image

Сякаш гръм от ясно небе се стоварил върху татарските глави. Търпеливите и хрисими иначе селяни грабнали оръжието и като разярени лъвове последвали Ивайло в тежки и епични битки. Бунтовниците първоначално се изправили срещу плячкаджийски татарски банди. През лятото на 1277 г., войските на бунтовника разбили татарска войска, нахлуваща от североизток. Скоро бунтовниците отново разбили татарска армия.
Към бунтовническия лидер започнали да се присъединяват хиляди, готови да се сражават българи, включително и (както съобщават византийските хронисти Пахимер и Грегора) мнозина областни и градски началници, заедно с поверените им военни части. Те признали Ивайло за свой господар. Преди татарите да усетят какво става, десетки бродещи из България техни отряди били изклани като пилци.

Ужасен, татарският хан събрал оцелелите в лагер на дунавския бряг, но Ивайло ги атакувал мълниеносно. В генералното сражение татарите били напълно размазани, спасили се с паническо отстъпление само тези, които можели да плуват и да достигнат северния бряг на Дунав. И така  през есента на 1277 г. татарите били изцяло изринати от Северна България. Татарите, които били една от великите сили на своето време. Страховитите татари, слухът за чиито жестокости ужасявал дори жителите на далечна Англия и Франция и на които тези две западни страни плащали годишен данък (включващ много желязо на кюлчета и по една секира от всяка къща), строшили зъбите си в желязната десница на народния водач. 

След като победил враг, който е мъчил българските земи десетилетия наред, Ивайловата известност бързо се разпростряла надлъж  и на шир и излязла извън пределите на българското царство. И византийците, и търновските велможи с трепот в сърцата виждали как числеността на въстаническата армия нараствала ден след ден, заплашвайки да се превърне от малка снежна топка в огромно снежно кълбо, което да ги прегази.

След разправата с татарите, селяните насочили вниманието си към некадърните си управници. Потеглили към столицата Търновград. В края на 1277 г. цар Константин Асен се изправил срещу бунтовниците. Малката му армия се движела бавно заради раната на крака му. Ивайло им устроил засада и изтребил много от близките до царя велможи, а остатъка от елитната царска армия минала на негова страна (част от болярите също). Бунтовникът лично убил сразения владетел. Смъртта на българския цар шокирала византийския император Михаил VIII Палеолог, който малко преди това се бил преместил от Константинопол в Адрианопол с цел да наблюдава по-отблизо ставащото в България, което сериозно застрашавало византийските интереси. Василевсът нямал намерение да стои със скръстени ръце пред този нов и опасен противник.

След победата си над Константин Тих Асен, Ивайло започнал завладяването на укрепените градове, които без съпротива се предавали и го обявявали за цар. Въстаниците обсадили столицата Търново. Само престолния град бил останал под контрола на царица Мария. Междувременно Император Михаил VIII Палеолог бил решил максимално да се възползва от смутовете в България. Целта на ромеина била не само да смаже Ивайло, но и да отстрани омразната си племенница.  Към столицата ни потеглила и ромейска армия. Целта на тази войска била да наложи за марионетен български цар Иван Асен III – син на Мицо и зет на императора. Опитът на Ивайловите войски да превземат Търново се оказал неуспешен. Мария не се отказвала от властта. Тя продължила да държи контрола над столичния град, разчитайки на непревземаемостта му. Пред лицето на общия враг Мария и Ивайло обаче били принудени да търсят компромис.

Властолюбивият характер на византийката, ненавистта към вуйчо й Михаил VIII и желанието да запази на всяка цена престола за сина си Михаил я подтикнали да пусне въстаниците в Търново. В началото тя крояла планове да сключи мир с Ивайло, ако той се съгласи да я остави да управлява сама българите. Когато се убедила, че това е невъзможно Мария не без съжаление предложила на Ивайло брак и царство при условие, че бунтовническият водач ще гарантира наследствените права на сина й Михаил. Влизането на Ивайло в Търново станало от позиция на силата. Той заявил, че  дава милост, а не получава такава. През пролетта на 1278 г. Ивайло приел да стане цар и съпруг на Мария, за да спре братоубийствената война. Селяните ликували, ала ги чакали нови битки с ромеи, татари и с унизените боляри. Ивайло станал част от една враждебна нему аристократична среда. България била обединена под властта на народния цар, но с това проблемите на страната далеч не били ликвидирани. Византийският император, който жадувал родината ни да лази в краката му, също не се примирил с положението. дипломацията му се постарала татарите да възобновят нашествията си в България. Като връх на всичко на изпитание били поставени и отношенията на Ивайло с царица Мария. Народният цар се озовал в тежка ситуация. Най-много проблеми му създавала вътрешната опозиция - болярството нито за момент не се примирило с властта на бившия свинепас. Опитът на Ивайло да привлече на своя страна търновските боляри срещнал мълчаливата им съпротива. Скоро Ивайло „намразил нежностите на жена си, често се карал с Мария и я биел" - византийските историци обясняват действията му с неговата „варварска" природа. Всъщност това представлявало по-скоро демонстрация, т.е. Ивайло се стараел да убеди народа, че не се е продал на аристокрацията и не е забравил, че благодарение на народа и неговата воля е стигнал до царския престол. Допускам, че под „нежностите” се имат предвид опити на лукавата гъркиня чрез силата на женския си чар да манипулира мъжа, когото взела не от любов, а заради материални амбиции.










Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 641917
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031