Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2020 21:04 - За Апостола на свободата
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 1822 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

"Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут характер, когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се весели. Вечер додето ще легнем, той пее; сутрин щом си отвори очите пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички страдания. Приятно е човек да живее с подобни личности." (Христо Ботев)

......................................................................

"За Левски няма място в редиците на онези избраници на съдбата, които и когато изтръгват удивление, вместо да поведат стремително други след себе си, остават самотни на бряг, до който трудно се прехвърлят здрави мостове. И тъй, вместо да разпалват вечно живия стремеж на всеки да бъде повече от това, което е, прокарват ровове пред един нравствен прогрес. А за да се градира в историята нежната надпревара за етично величие, а не груба надпревара за шумна известност, умът и сетивата трябва страстно да жадуват - да печели делото - както великолепно сторва Левски, а не името. И както нежната бяла власинка на корена изсмуква от мъртвата пръст живителни сокове, тъй душата му от нерадостното детство трупа не едно богатство." (стр. 16)

"На здравата основа на всепълната всеотдайност не се опира на сигурно само едно качество. В същата благодатна почва е забит и коренът на безшуплестото сливане на аза с делото, на личното с общото, на онова възвисено, та чак противоприродно разтваряне на себе си в грижа за другите. Опасности го следват, но и когато с не една изобретателност успешно се разминава с тях, той е вмислен не за самосъхранението си, а в целта - освобождението. В презряването на себичното се таи загадката на чутовния му героизъм. Иде той не от редките, макар и благородни нажежавания на чувствата, а от превъзмогването на ограниченото битие, чрез духовната устременост, светъл бунт срещу вечната зависимост на човека от условия и обстоятелства. Величава е човешката воля, когато променя съществуващото, но още по - величава е, когато въстава и срещу онова, което се знае, че не може да се промени.

Левски по най - естествени подтици на нравственото съвършенство отхвърля външното бунтарство, с което други, дори и силни люде често прикриват оголената до зримост огрубена чувствителност и силно снишена духовна сетивност. Устремен към благородни човешки дела, отминава дребни докачки, които като жилава паяжина се вплитат в човешките отношения. Но гледецът на очите му веднага се променя, щом се отправи към други люде. Все го измъчва тази тъй привлекателна, но тежка грижа да не би да пропусне да бъде справедлив към тях. Не прябягва с охота и към тъй често нужното в борбата оръжие - справедливото отмъщение." (стр. 21)

Из "Книга за Левски", изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, 1987 г., Митко Яворски.

.........................................................................

"В. Левски респектира турския съд със силата на своята гордост и безстрашие. Турците, които традиционно уважават смелите и големи личности, а мачкат дребните и нещастни хорица, по време на целия процес са обладани от усещането, че се срещат с една необикновено велика историческа личност. И те се отнасят към Левски с голямо уважение. Нито един път по време на разпитите съдиите не се осмеляват да нагрубят Апостола, да му кажат обидна дума, да се отнесат към него като към рая. Дори тогава, когато той иронизираше безпомощността им, те запазваха благоприличие. По време на цялото следствие както и в дните на процеса Левски не е докоснат с пръст. И това става в една страна, където от векове раите се избиваха без съд и присъда. И като че ли символично Левски се явява пред съда наметнат с войнишки шинел. Сякаш съдиите са искали да подчертаят, че ще съдят един воин, един рицар на духа и делото."

„Като никой друг Левски обладава най-добрите качества на българското племе. В него трепти реформаторският замах на Бориса I, историческата решителност на Симеона Велики, себеотрицанието на богомилите, дръзновението на Ивайло, екзалтацията на Паисия, гордостта на Раковски.“

„Левски, революцията и бъдещият свят“ (1973), Николай Генчев.

_____________________________________________

image

Левски за мен е бил пратеник на Небето дошъл да помогне на българския народ да се избави от турската тирания. Идването му може би донякъде е плод на дълговековни молитви за избавление (един вид божия милост, предвид на факта, че този човек е изпреварил времето си с немалко години - и днес не сме постигнали чистата и святата република, за която се е борил). Делото му е връх в националноосвободителните ни борби. Подходът му е по - високо стъпало от всички форми на съпротива използвани във вековете срещу чуждия гнет. За нас българите той е чаканият месия, ако че църквата не го признава дори за светия. През 1996 г. комисията по канонизация към алтернативния синод канонизира Левски. Актът не е признат от владиците в Светия синод. На 21 юли 2004 г. официалният синод анулира канонизацията му. В същия ден иконата с образа на Свети Йеродякон Игнатий бива насечена и изгорена.
Сигурен съм, че дякона е бил много по - близо до Бога, отколкото множество свещенослужители от различни времена и религии.






Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shtaparov - Поклон пред великия му подвиг!
30.05.2020 06:50
Поклон пред великия му подвиг!
цитирай
2. krumbelosvet - Дано ми бъде простено,
30.05.2020 16:05
но ми се струва, че след Ботев и Вазов, които са общували ЛИЧНО с Дякона, никой не е успял да каже нещо по-силно и ВЯРНО.
Златният разказвач Захари Стоянов се опитва да пише и за Левски, и за Ботев. Неуспешно, да не кажа жалко. И всяка година на 18-ти и 19-ти февруари държавни мъже и жени съчиняват ИЗЛИШНИ речи. За футболните изстъпления да не говорим...
Дали има друг народ с такъв национален герой? Учител, революционер, певец, дякон, воин, мислител и философ, получил от НАРОДА НАЙ-ВИСОКИТЕ ЗВАНИЯ - С В Е Т Е Ц и А П О С Т О Л.
Църквата да не съдим. Тя има канони и е добре да ги спазва. Левски е НАД всякакви църковни звания. А "алтернативният синод" просто злоупотреби користно със святото име.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 641839
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031