Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2020 22:21 - За Златния век не само в позитивна светлина и още
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 606 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

В настоящата статия представям управлението на цар Симеон I Велики (и не само неговото) и от една гледна точка, за която се пише и говори много по - рядко за сметка на постигнатото царско и държавно величие: а именно, понижаването на жизнения стандарт на българския народ. Когато става дума за Симеоновото властване, много повече се набляга на бляскавото, а реално животът на огромната част от прадедите ни се е влошил. Не целя омаловажаване на несъмнените постижения, но желая да покажа времето и от един по - различен, по - битов и обогатяващ представите ъгъл. Да насоча вниманието към малките хора, които винаги са носели на плещите си тежестта на политическите успехи и провали и чиито имена не са останали в историческите хроники, а скромните им и изпълнени с къртовски труд и лишения животи често остават на заден план или липсват в разказите на историците.

С названието "Златен век" (въведено от Спиридон Палаузов - руски историк от български произход) е наричан периодът на разцвет на културата, архитектурата и изкуството в българската държава при управлението на цар Симеон I. Съвсем разбираемо, сред появилите се книги на старобългарски език преобладавали преводите на византийски творби, но се появили и оригинални български произведения. Наследникът на княз Борис I Михаил управлявал Първата българска държава (наричана "Първа българска империя" от някои западни историци) от 893 до 927 година. Заради учеността си, царят бил наричан "полугрък". Успешните войни на цар Симеон срещу Византия, маджарите и сърбите довели според преобладаващото разбиране до най- голямото териториално разширение на България в цялата нейна история и я превърнали в най-силната държава на тогавашна Източна Европа (а може би и в цяла Европа).  При управлението му границите на България достигнали за пръв до три морета – Черно, Бяло и Адриатическо, а съвременници сравнявали столицата му Преслав с бляскавия Константинопол. Обособената на 4 март 870 г. Българска православна църква, през 927 г. се превърнала в шестата патриаршия в християнския свят, а българските глаголически и кирилски преводи на християнски текстове се разпространили из всички славянски страни, а по - късно със създадената от Климент Охридски писмена система си служили не само славянски народи. Самата кирилица била създадена в Преславската книжовна школа през 90-те години на IX век. Появявили се и първите български училища, една от ролите на които била да противодействат на асимилаторската византийска политика в българските земи.  По време на своето управление Симеон заменил първоначалната си титла „княз“ с „цар“. Мечтаел да създаде и управлява българо-византийска империя. Същността на тази идея била унищожаването на Византийската империя като политическа формация, но вероятно запазването на същността на Империята, по-точно на смесицата от народи и техните земи, както и евентуалното по-късно обединяване на всички бивши византийски земи с всички български земи, като столица на новата империя щял да бъде най-вероятно Константинопол. Симеон мечтаел да бъде №1 в християнския свят, простичко казано. Срещал съм твърдението, че ако се е било стигнало до създаването на такава империя, българският етнос е можело да изчезне, но се съмнявам - все пак гърци, арменци и др. са били част от Източната римска империя в течение на векове, но не са изчезнали...(както и ние българите не сме изчезнали в периода на византийско господство в земите ни).

Водените успешни сражения донесли слава и забогатяване за аристокрацията, но се отразили зле на огромната маса от българско население на чийто усилен труд се дължало добре развитото стопанство на страната ни. 
По времето на Симеон продължил започналия по - рано процес на социално разслояване в българското общество. Икономическото развитие на страната в периода VIII - X век довело до бързо налагане на феодални отношения. По времето на Първото българско царство основната производствена единица били свободните селски общини. Основната производителна сила били свободните селяни, които притежавали собствена земя. Те я обработвали индивидуално (като отделни семейства) и в рамките на големи родове, наричани задруги, където собствеността била обща. Главната предпоставка за развитието на феодалните отношения през разглеждания период била концентрацията на частната поземлена собственост в отделни личности (главно представители на славянската и прабългарската аристокрация). Това ставало по пътя на заграбването на общински земи, чрез изземването на земя за непогасени дългове и по пътя на териториални придобивки по време на войни. Разширяването и укрепването на частната собственост постепенно изместило задругската и общинската собственост, които били доминиращи в славянското и прабългарското общества до преди създаването на Дунавска България през 681 г. Увеличаването на едрото земевладение и обезземляването на селяните постепенното довели до оформяне на един слой от селяни арендатори, които обработвали чужда земя срещу заплащане на определена аренда. Много малък процент от хората богатеели на гърба на останалите, противно на човеколюбивото християнско учение, което било наложено като държавна религия по времето на Борис I (в съвременна България е същото като на всичкото отгоре нито сме велика сила, нито имаме културен възход). Много хора се превърнали в придатък към определени парчета земя. Подаряването на земята означавало и подаряване на населяващите я. За концентрацията на поземлената собственост и разоряването на обикновеното селячество допринесли и вътрешната несигурност на страната ни в отделни периоди, породена от междуособици, непосилните данъци, с които било облагано обикновеното население от централната власт (включително при властването на Симеон). Върху положението на предците ни лошо се отразили и честите войни, които България водила с Византия и други държави през IX-X век. Военните кампании обикновено се водели през лятото и съвпадали с прибирането на реколтата. Голяма част от селяните били мобилизирани и откъсвани от стопанската си дейност. Стопанствата на селяните са опустошавани, когато върху тях се водели военни действия. Селяните, които едва ли били по - малко от 90% от цялото население на царството (предвид на факта, че дори в началото на 20-ти век 90% от българското население било селско). Около 15 000 поданици на Симеон емигрирали във Византия, което за времето си е било в пъти по - голямо количество, отколкото е днес с оглед на факта, че сега населението на страната ни е в пъти по - голямо. Но пък от друга страна тези 15 000 емигранти като процент от тогавашното население предполагам са били по - малко отколкото са онези български граждани напуснали България в годините на криминален преход като процент от населението ни до 1989 г. (което е било близо 9 милиона души).

По Пловдивска Православна телевизия гледах преди време предаване, в което един църковен историк говореше критично за Симеон. Според него, ако не е била войнолюбивата му политика България е можело да постигне много по – голям и траен напредък в развитието си, а мирът между България и Византия е щял да попречи на последващото им отслабване и завладяване от турците. Смята, че е можело да се достигне поне до 100- годишен мир между двете монархии (от времето на Борис I до времето на цар Петър I). За наченалото през VII век социално разслояване и разширяването на феодалните форми на експлоатация свидетелстват намиращите се в Крумовите закони постановления за защита на частната собственост. Въпросните текстове са свидетелство за наличието на просяци в българското общество по Крумово време, а появата на просяци е свидетелство за обедняване. След приемането на християнството през 864 г., в едър феодален собственик започнало да се превръща и висшето духовенство, както и някои манастири, които получили земя чрез дарения. Феодалните собственици притежавали характерния за епохата имунитет. През Средните векове феодалите имали право да изпълняват във владенията си някои държавни функции (съдебни, събиране на налози, полицейски надзор) без намеса на централната власт и същевременно да бъдат освобождавани от редица данъци и плащания. Имунитетът им спомагал за закрепостяване на селяните. Редно е да се отбележи, че византийците са дали повод на Симеон през есента на 894 г. да сложи край на дългогодишният мир с Византийската империя установен от баща му Борис-Михаил (според гореспоменатия историк, чието име не помня този повод не е бил достатъчно оправдание, за да се започне война). Конфликтът между двете велики сили започнал, когато император Лъв VI Философ, изглежда под натиска на своята любовница Зоя Зауцена и баща и Стилиан Зауца, преместил тържището за българските стоки от Константинопол в Солун, където те били обложени с тежки данъци. Това ударило по търговските интереси на държавата ни. Българските търговци потърсили помощ от Симеон, който се оплакал на Лъв VI, но императорът пренебрегнал пратениците му и така се стигнало до война. Ако не е била намесата на българския владетел, ударите срещу българските интереси най - вероятно са щели да продължат, но пък и подобни ромейски постъпки са били много удобни поводи за нашия цар. В този ред на мисли, сблъсъкът е бил въпрос на време.

По времето на Симеоновия син Петър (927-971 г.), продължили гореописаните негативни за народа ни процеси (но поне имало мир, което в онези години на много по - чести войни било сериозно постижение). Все по - голям ставал процентът на хората, лишени от земя (а именно свободните селяни-общинници били основните данъкоплатци на държавата и общественият слой, от който се набирала българската войска). В старобългарските паметници от X век. тези обезземлени селяни били наричани "нищие люде". За тях нямало друг път, освен да разчитат на милостта на болярите, на църквата и манастири или на забогатели съседи. Те или трябвало да работят срещу минимално заплащане в натура, или да получат от тях земя, да се признаят за лично зависими от тях и да им дават значителна част от добива на получената земя. Като такива те не били вече селяни - общинници, а зависими - парици (не можели да се придвижват свободно). Ратаите и париците нямали средства, за да се подготвят за служба във войската, което логично се отразило на нейната боеспособност и направило страната ни по - уязвима спрямо чужди нашествия. Лишени от собственост, париците не можели да плащат и данъци на държавата. В България за разлика от Византия централната власт в лицето на царя не вземала мерки за защита на свободните селяни от разоряване.  Спирането на победоносните войни и на завоеванията на нови земи карало болярите и висшето духовенство да обръщат поглед към владенията си като основно средство за забогатяване. Стремежът им бил да придобиват нови земи за сметка на селските общини и нови зависими селяни, за да обработват тези земи. Българското общество бързо се прощавало с патриархалната си сплотеност. На нейно място идвали първите прояви на социално недоволство и вътрешни противоречия. През X век свободните селяни все още преобладавали по брой над париците и ратаите, но разоряването им продължавало и то било най - интензивно в областите, близки до столицата на царството. Обществото ни се превръщало в общество от раннофеодален тип.  Най - сериозната част от реакцията срещу влошаващото се положение на простолюдието било богомилството, което се появило през 30-те години на X век. Богомилите хулели царя и болярите, не признавали официалната църква и учели хората да не работят за своите господарите. Издигали за свой идеал християнско-патриархалните норми на живот и поведение, смятали себе си за истински християни. Не били привърженици на активната борба срещу очевадните неправди в обществото, тъй като били противници на всяко насилие и проливане на кръв. Въпреки ненасилнически характер на учението им, богомилите били жестоко преследвани от държавата и църквата, защото за разлика от отшелниците отхвърляли като творение на Злото държавните институции и църковната организация, донякъде заради начина по който последните третирали собствения си народ. Богомилските проповеди удряли пряко по носителите на тогавашния обществен ред и подкопавали устоите на държавата ни. Според мен обаче, за въпросното подкопаване по - голяма вина е имала алчността - алчността на царе, боляри, висши духовници. Ако я нямаше тази алчност и народът ни беше живял по - добре, богомилството можеше изобщо да не се появи или поне да не придобие широка популярност, както се е случило в действителност (популярност излязла извън пределите на страната ни). Българските мъже щяха да са по - заможни, а войската ни: по - силна. Държавата ни щеше да е още по - устойчива спрямо вражеските нападения.

Определено Златният век за някои люде е бил по - златен, отколкото за мнозина други. Но това едни да живеят по - добре от други и да стават все по - богати често за сметка на мнозинството от сънародниците си, не е било ново явление нито за държавата на великия Симеон, нито за епохата, в която той е живял. Феодализмът като форма на алчност и властолюбие и свързаните с него негативи е бил стъпало в развитието на много други страни. Все пак за народа ни е било по - добре да има български господари, отколкото чужди и си е струвало да брани на живот и смърт пределите на държавата от нашественици.
Давам примери подкрепящи твърдението ми. През 1018 г. след дълга и упорита борба, България паднала под византийско иго. Положението на българите още през първите години на византийското господство се влошило значително. Това било резултат вследствие на продължителните войни с нашественика, набезите на нахлуващите от североизток печенеги, набирането на българи за войните на Византия в Мала Азия и Италия, продължителната суша и пр. Василий II Българоубиец първоначално оставил данъците в българските земи, каквито били при българските царе. Императорът искал да успокои новопокореното население, докато то свикне с ромейската власт. Но още през 1040 г. повечето от задълженията към държавата започнали да се събират по византийски правила - в пари, а не в продукти. Тази промяна принудила българските селяни да продават стоките си на по - ниски цени. Въведени били и допълнителни данъци и такси. Често бирниците си служили с измама и насилие, за да вземат много повече от жителите на областта, за която отговаряли. Дори архиепископ Теофилакт, който бил грък и не обичал българите, се възмущавал от тези държавни служители. В негово писмо, писано около 1100 г. се чете следното: "Държавните бирници са хищници, които гледат на божествените закони и царските наредби като на паяжина, в която се ловят само слаби мухи. Те плячкостват беззащитния народ, като продават децата му в робство. Те не само събличат дрехите от гърба на данъкоплатците, но свличат и месата от костите им." 
Друг пример, че родните господари са били по - добър вариант от чуждите. През 14-ти век, разликата между това да си под българска и чужда власт била усетена още по - пълно от предците ни в резултат на нахлуването на османците друговерци на Балканите. Време в което живите започнали да завиждат на по - рано умрелите.
Турското нашествие нарушило естествения ход на българското развитие и поставило съществуването на българите пред най - сериозното изпитание в цялата им история. Донесло ни негативи от различен характер. В първите десетилетия на робството (или както искате го наречете) настъпил сериозен спад в броя на българите (особено на българите живеещи на територията на бившите български държави от втората половина на XIV век). Мнозина били отведени по чужди земи, а потомците им асимилирани в течение на времето. Турското бедствие унищожило политическия и духовния елит на България (който макар и не идеален, все пак бил за предпочитане пред византийските или особено турските елити). Това бедствие като цяло превърнало българския народ в едно неуко стадо без пастири, стадо което станало по - лесно за асимилиране. Нашествениците се стремяли да убиват или поне да асимилират всичко по - богато, талантливо, красиво и умно сред българите. Това бил един генетичен и духовен удар, който сериозно допринесъл за това те да владеят българските земи така дълго и да забавят развитието ни с няколко века.

Използвани източници:  

1."История на националното и световното стопанство", университетско издателство "Стопанство", София, 2005 г. Автори: Андрей Пантев, Димитър Саздов, Вера Кацаркова и др.

2."История 8 клас", ИК "Свят. Наука", София, 1996 г. Автори: Христо Матанов, Георги Сотиров и Людмил Станчев.

3."Борби срещу Византия", ИК „Златното пате“, София. Автори: Людмил Вагалински, Чавдар Драгиев.
4.Уикипедия.

5.www.forum.bg-nacionalisti.org.

Сродна публикация: "
За раждането на една империя" (http://hranislav.blog.bg/history/2020/05/23/za-rajdaneto-na-edna-imperiia.1711946 .)



Гласувай:
5
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. morskipesni - Дай им на глупаците да дрънкат, мижитурките на умрял лъв да се ерчат
01.06.2020 16:32
Да бе жив Симеон, да сме сигурни че страната е в добри ръце.. че ще я има!
цитирай
2. didojor - Би могъл да допълниш...
01.06.2020 17:43
сведенията си за богомилите и Симеон I и от трудовете на доцент Веселина Вачкова. Която е работила по темата /за богомилите и разпространението на учението и схващанията им извън родината/, според нейни твърдения, повече от 15 години.
Обогатявал съм се и от други твои публикации, затова не търси в коментара ми "контра".
Според Вачкова, и не само, богомилството не е било противник на властта /на аристократите управници/, а срещу преиначаване на Христовите послания /най-общо изразено/ от страна на влиятелната в България византийската (лъже)Църква, основно налагаща като догма: Кесаревото кесарю, божието Богу. Която притурена "в устата на Христос" измислица от времето на императорското дуо - Константин и Елена - била с "плитката " цел да съхрани властта на тогавашната аристокрация, отречена от Благовестителя Христос с: По-скоро камила през иглени уши ще мине, нежели богат да влезе в царството божие"...
Наследниците на Симеон I, синовете му Петър /цар Петър/, Йоан /Рилски/, Боян /Мага/ са имали други, от тук изразеното, намерения... "Свобода, братство, равенство с особено важното допълнение - чрез любов към Бога и едни към други". Намерения променили, възродили до голяма степен схоластична и суеверномистична Европа от югозападна Франция, Италия, днешна Германия, по-голямата част от югоизточна Европа, та и оттатък днешна Москва. /Ако не се изразявам географски и исторически съвсем точно, цитирам по памет от трудовете на доцент Вачкова и съмишленици й/. С уважение, hranislaw.
цитирай
3. hranislav - Къде
01.06.2020 19:13
Къде точно е глупостта и къде ваденето на нож? Който и да ни управлява, една птичка пролет не прави. Преди Симеон е имало определени натрупвания, а и със сигурност е бил обграден от силен екип, казано по модерному. Тоест, успехите не се дължат само на него, макар да е бил талантлив владетел.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 196744
Постинги: 351
Коментари: 391
Гласове: 738
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31