Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2020 22:12 - За българската история в чуждата художествена литература
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 1729 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 09.06.2020 23:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Помествам някои любопитни и слабо известни сведения касаещи присъствието на личности и събития от българската история в чужди (главно художествени) литературни произведения.

image

"Въпреки трагичните за българския народ събития след Чипровското въстание и последвалото го въстание на Карпош в Северна Македония в края на XVII век, българското име е останало живо сред хърватите до невероятна степен. Главен апостол в това отношение е именитият хърватски народен поет, историк и философ АНДРИЯ КАЧИЧ-МИОШИЧ (1704-1760). Вдъхновен от идеите на Прибоевич, на Мавро Орбини и на Витезович за южнославянското единство под името ИЛИРИЧЕСКО, той има най-голяма заслуга, щото чувствата за славянско единство да нахлуят сред народните маси. В своята безсмъртна творба „РАЗГОВОР УГОДНИ НАРОДА СЛАВИНСКАГО" (Венеция, 1756) той всъщност пише поетична история на южните славяни, за да ги вдъхнови по посока на едно по-светло бъдеще. Придържайки се към историческите извори, той пръв на народен език, в духа на народния епос, е възпял миналите събития, и народните гуслари ги пеели по народните събори и празненства.   За нашето изложение от значение е фактът, че Качич-Миошич проявил любов и към българския народ, като пръв от всички славянски поети възпял славните събития в българската история в едно време - средата на XVIII век, - когато самият български народ почти нищо не е знаел за себе си в миналото и когато Паисий е дал само първите искри на това познание. Шест години преди Паисиевата история (1762 г. и десетки години преди тя да намери по-широк отзив дори сред самите българи. Качичевата възхвала " на българския народ се разнасяла по Хърватско чрез книгата му и чрез народните гуслари. Вълнуващо и днес звучат думите на Качич: „Българите, бидейки юнаци, витязи и покрити със слава, бяха винаги готови за бой". Те убивали ония свои царе, които изгубвали някоя война, защото „бяха се научили винаги да печелят, но никога да губят". Дори и когато останали без цар [през времето на татарските нашествия], „българите...уповавайки се на своите витяжки сърца удариха върху татарите (навярно времето на Ивайло (к.н.), мнозина изклаха, а останалите плениха". За Качич България е „ВИТЕЖКА БУЛГАРИЯ", т.е. рицарска, земя на витязи. С възторг говори за нейните царе, почвайки от Кубрат (наречен от него „Обрат"! и свършва с Иван Шишман. С особено умиление се спира на ония, които разбивали гърците, разширявали българската държава, побеждавали и жестоко наказвали вероломните византийски императори. Затова любими са му образите на Тервел (у него Тербело), „който беше много мъдър, свободен и вещ на оръжие"; Телериг - „прекрасен витяз и войник"; Кардам (у него Кардан) -"български благородник, витяз и именит воин"; Крум (у него Корун) - „жесток и вещ воин, щастлив в боя...защото винаги побеждаваше, а него никой не можа да победи".

Особено е възхитен от победите му над Никифора, комуто отсякъл главата и от черепа му пил вино. Затова Качич му е посветил цяла поема от 74 стиха. Ето малки откъси от нея:  

Похвали се император Никифор в белия град Цариград: ще събера мойта силна войска, ще поробя равна България, ще погубя българския цар майка му ще стъпча с коня си, а жена му ще взема за робиня. Но го постигна лоша съдба: Крум връхлетя от зелената гора като вълк върху белите овце, като сокол сив върху белите гълъби, всички изкла, никой не избяга. Никифора хвана жив и бързо му отрязаха главата и я сложиха на градската стена. Хей, Цезаре! Мир на душата ти!

(Следва описание на пира с позлатения череп на Никифора).   Но с голямо чувство на почит и възторг Качич възпява цар Самуила, „който освободи България от гръцките насилия". С умиление описва любовта на Самуиловата дъщеря Косара към зетския княз Иван Владимир, пленен от Самуила, и хвърлен в тъм-ница. В един епос от 160 стиха под заглавие „Песен за крал Владимир" ни рисува и образа на Самуил като нежен баща и благороден човек, с „широко човешко сърце". Ето в превод няколко откъса от поемата, каквато никой наш поет не написа:   „Горко плаче Владимир, затворен в тъмницата на българския крал, горко плаче и деня проклина, в който се родил в тоз свят греховен. Но го дочу Косара девойка, дивна щерка на българския крал... Тя го утешава: „Не плачи, затворнико мой клети! Аз на българския крал съм щерка - господаря твой - на Самуила!" - Но Владимир й отвръща: „Остави ме, българко девойко, тъй като ще си загина в тоз зандан на българския крал Самуила - Бог да го убие... Аз съм, сестро, от род господарски, но на българския крал днес роб съм..."   Косара отива при баща си и с горещи сълзи и милувки успява да го склони да й даде Владимира за съпруг. Щастлива тя отива при Владимир:   „Хайде ставай, кралю Владимире, виж, зове те твоята невяста и на българския крал дъщеря!"   „Самуил повиква български терзии, цял го в пурпур и злато облече, блесна робът като слънце жарко" ...И започва сватбата:   „Ех да беше някой да погледне Самуила, българския крал, как той топло зетя си целува..." и пр.   В отделна епическа песен Качич описва борбата на Самуила с Василий II Българоубиец. В нея порицава безчовечието на византийския император с ослепяването на пленените български войници.  

Като изрежда отначало докрай всичките български царе с характеристика за всекиго, той завършва прегледа и възпева на българската история с описанието на трагичната съдба на последния български цар Иван Шишман и брата му Иван Страцимир, които в братската си вражда провалили държавата, и докарали у дома си врага. „Ето, читателю мой, накъде се обърна славата българска и на останалите славянски крале: несъгласието и свадата между братя стана възход на отоманската къща и гибел за славните крале!" Колко съвременно звучат тези думи, сякаш чуваме прочутите отзиви на Гоце Делчев: "...Си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани!..."   Колко голямо значение е имало делото на Качич можем да разберем и от думите на хърватския литератор д-р Фердо Николич:..." 1
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
От предаване по БНТ.

Владимир Пенев: "Забележителната личност на хан Крум вдъхновява векове наред великите умове на Европа. В творбите си Монтен и Франсоа Рабле пишат за държавата на Крум като за страна в която няма подлост, клевети и кражби. Хан Крум е прототип на Просперо от "Бурята" на Шекспир. (Бел. моя: В "Буря" на Шекспир е взет сюжет от Самуилова България, с която той е бил частично запознат чрез венецианските хроники.) Един от героите на Грифиус (Германия) и на Корней във Франция." 2

В романа "Кандид" на Волтер се съдържа намек за българо-аварския конфликт от времето на Крум (в книгата си Волтер наричал прусите „българи“, а французите — „авари“).

По - скоро е измислица, че Крум е извършил човешки жертвоприношения пред стените на Костантинопол. Според Веселина Вачкова това е типичен мотив във византийската литература.

Спорен е и моментът с пиенето на вино от черепа на Никифор. Божидар Димитров заявява, че това е най - малкото неудобно. Според Вачкова пиенето на вино от череп е словесен образ, който е правил голямо впечатление по онова време.

 


Ползвани източници:

1.
"Македония в хърватско-българските взаимоотношения през вековете" (стр. 9-11), София, 1991. Коста Църнушанов. ( Линк за онлайн четене: http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/kosta-curnushanov-makedonija-v.html . )
2.
"История BG - Световната популярност на хан Крум".





Гласувай:
5



1. dobrodan - Е точно КРУМ да пие вино
09.06.2020 23:27
не мога да си го представя :). Друга е напитката, но карай там :).
И преди, и след него такива чаши са си правили българите. На много места. И не само българите. Много добре е написано иначе, благодаря за постинга!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 642152
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031