Тервел Пулев през 2018 г. по време на възстановка на Сливнишката битка.

Два чудесни филма за Сръбско-българската война от 1885 г., която ми е едно от любимите събития в българската история. Не само защото е успешна, а защото е и защитна. Тя е рат за отбраняване на справедливото дело на Съединението, извършено напук на всички велики сили (включително освободителката Русия) и всички съседи, които са били против. Победа дошла противно на очакванията на международната общественост България да бъде сразена. Триумф дошъл след едно подло нападение, спрямо което българският народ се надига като един, принуждавайки завоевателите в крайна сметка да се озоват в ролята на защитаващи се и молещи за закрила онези, срещу които ще търсят съюзник в наше лице 30-тина години по - късно.
Стефан Стамболов, тогава  председател на народното събрание и един от строителите на следосвобожденска България, участва като редник във войната. Нещо, което до миналата година не ми беше известно и ми направи впечатление предвид на това, че по време на Априлското въстание е абдикирал от отговорността, произтичаща от ролята му на организатор...
Масово в българската армия се записват като доброволци бивши опълченци и стари войводи, ученици и студенти, дори и жени. Малобройните български части с фанатично упорство задържат цялата Нишавска армия, която за ден изминава едва по 5-7 километра в българска територия.
Сред загиналите във войната е 19-годишният Боян Ботев: брат на Христо Ботев.
Град Пирот (векове наред населен с българи), който Сърбия си присвоята по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. е временно окупиран от българската армия по време на коментираната война. След края на войната, 80 души от местните българи са разстреляни, защото са показали благоразположеност към българската войска.

Част от информацията, която помествам е вече споделяна в блога ми, други неща не са. Ценното на представянето на събития под формата на видеоматериали е че запознаващият се с тях може по-лесно и пълно да се потопи в случилото се.

Файл 1
Кратък, но добър филм от поредицата "Българско военно чудо" (епизод "Защитата на Видин"): съвместен проект на сдружение „Българска история" и на ЗАД „Армеец".  Епизодът е посветен на героичната отбрана на Видинската крепост.

Капитан Атанас Узунов (26-годишен) става "командир без армия". По време на Сръбско-българската война е началник на запуснатата крепост във Видин, която е без оръдия и боеприпаси. Разполага предимно със запасняци и опълченци. Сред доброволците, които пристигат има цигани, турци, власи, даже хървати и руснаци. За кратко време Узунов успява да събере 6 800 души (повечето от които въоръжени със старо оръжие) и 30 оръдия. Офицерите са малко. На него е поверена отбраната на цяла Северозападна България. Срещу него застават 16 000 сръбски бойци и 30 оръдия от Тимошката армия на ген. Милойко Лешанин. Разбирайки, че насреща му стои капитан и то почти без армия, сръбският командващ вярва, че ще превземе областта и то почти без да пукне пушка.
На искането на сръбски полковник градът да бъде предаден, иначе ще бъде изпепелен, капитанът отговаря: "Предайте на полковник Димич, че той може да влезе във Видин само като пленник."
"На 8 ноември телеграфните връзки със София са прекъснати и Узунов трябва да решава всичко сам. А всички погледи са вперени в него. Той трябва да командва и да вдъхва кураж, а сърбите обкръжават Видин."
На призива на ген. Лешанин да се предаде Узунов отговаря, че е учил как се превземат, а не как се предават крепости.
По време на обсадата жителите на румънския Калафат махат с кърпи и шапки и викат "браво", оказвайки морална подкрепа на обсадените.
Корабът "Голубчик" (част от речния ни флот) подсредством хитрости на екипажа му успява да доставя храни и боеприпаси на видинчани.
Подвигът на Узунов и местното население и до днес е символ на себеотрицание и военна доблест.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Файл 2
По - дълъг и още по - добър филм на Адриан Асенов (телевизия Алфа).

Сърбия ни напада по - подло, отколкото съм знаел (една от причините за нападението е 250-те милиона динара платени и от Австро-Унгария за целта).
Няколко дни преди началото на войната българското правителство провежда телеграфен разговор с министър - председателя на Сърбия Милутин Гарашанин във връзка с постъпили сведения за струпване на сръбски войски по границата. Отговорът на Гарашанин гласи, че подобни сведения са съвсем лъжливи и в пограничните окръзи няма войска. Войната е обявена едва след преминаването на границата от сърбите.
Не само, че страната ни е нападната без да и бъде обявена война, но и поводът за войната е измислен пограничен инцидент.

Целите на агресивната кампания започната от крал Милан:
- територията на запад от р. Искър да стане част от Сърбия (отрязване на връзката с македонските земи посредством владеенето на София)
- окупация на останалата част от княжеството
- преместване на българската столица от София в Търново
- военен парад на сръбската армия в София, оглавяван от крал Милан
- огромна парична компенсация за Съединението...

Поради различни фактори, изходът от сблъсъка изглежда предрешен в полза на опитната сръбска войска. Всички военни анализатори и всички велики сили предричат категорична победа на Сърбия. Но някои от западните кореспонденти командировани в София предават необичайни съобщения, в които описват преминаващите към фронтовата линия български войскови части. Те споменават, че независимо от умората от денонощния марш към фронта лицата на войниците показват някаква мрачна решителност, която по - късно целият свят ще разбере.

Из манифеста на княз Александър I Батенберг по повод войната: "Войници, покажете вашата храброст, защитавайки вашите майки и огнища, смажете врага, който подло и дебнешком напада върху ни и не оставяйте, докато не го унищожите."
Князът предприема необичаен за времето си ход, лично предвождайки своята армия.
__________________________________________________________________

Сродни постинги:

1. Факти от "Войната на капитаните срещу генералите" (част I): http://hranislav.blog.bg/history/2018/06/12/fakti-ot-quot-voinata-na-kapitanite-sreshtu-generalite-quot-.1612604 .

2. Факти от "Войната на капитаните срещу генералите" (част II): http://hranislav.blog.bg/history/2018/06/12/fakti-ot-quot-voinata-na-kapitanite-sreshtu-generalite-quot-.1612619 .

не знаех, че Ботев е имал брат и че е загинал в тази БЪЛГАРСКА война, както казваш контра всички сили малки и велики, жалко за младежа, но той правилно е постъпил, че е участвал