Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2020 23:38 - Червен - легенди и тайни
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 1123 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.07.2020 23:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
Останки от средновековната крепост Червен (една от забележителностите в Русенска област).

image
Западният бастион – символ на Червен, по модел на който е конструирана Балдуиновата кула в Царевец.

image

Внушителният град крепост от XII век е нарисуван от студента Васил Горанов преди няколко години.

Малко са запазените следи от средновековни селища, в които е кипял живот по времето на Първата и Втората българска държава. Внушителните останки от могъщия и добре укрепен преди векове град Червен (ударението е върху първата сричка), свидетелстват за оживено и заможно някога място. В годините на Второто българско царство Червен е вторият по значимост административен и духовен център в страната ни. Кадър от кулата от Червен е ползван в световно известния сериал „Игра на тронове”, в който роля има родния актьор Захари Бахаров.

 

ЧЕРВЕНЛЕГЕНДИ И ТАЙНИ

Средновековният град крепост Червен е уникално място. Издигнат е в Дунавската равнина на хълмове, между които се вие река Черни Лом. Крепостната кула на средновековния Червен е използвана като образ в последната серия от пети сезон на сериала „Игра на тронове”.

За построяването на града майсторски са използвани условията на релефа. Богатият и многолюден преди векове град е имал вътрешна и външна част. Вътрешната е била за заможните и управниците, а външната за обикновените хора и търговците. Червен е бил търговски център с множество занаятчийски производства. Още по – голямо е било значението му на духовно-просветен център. Досега на хълма над Черни Лом са открити останките на 16 църкви – категорично доказателство за ролята на Червен като средище на вяра и култура. През 1235 г. градът става седалище на средновековната българска Червенска митрополия.

Според археолозите активното използване на хълма е започнало през VI век с византийско укрепление. Има предположения, че много по – рано траките са използвали това стратегически важно от защитна гледна точка място. По време на Първото българско царство тук възниква малко селище, което през Второто българско царство се превръща във втория по важност административен център в страната след Царевец. По онова време градът и крепостта на хълма са познати като Орлово гнездо. В крепостта е имало дори монетен двор, където са се секли монети. Благодарение на естественото укрепление на крепостта, плодородната земя и ключовото местоположение, свързано с преминаването на множество важни търговски пътища, населението на Червен рязко нараства.

Разцветът продължава дори след нахлуването на татарите през 1241 г. и през 1277 г., когато Червен е нападнат от византийския император, воюващ с българския цар Ивайло. Краят на могъщия град крепост настъпва с падането под османска власт.

С това време е свързана и една легенда или просто разказ за истински събития, съхранен в румънски музей. Преданието разказва за 1388 г., когато Червен е опожарен и завладян от османските орди, а историята е записана на старобългарски език върху пергамент, който се съхранява в Букурещ, в музея „Чешмиджиу”. Всъщност това е писмо от един търговец за друг, като повече място в него заема разказът за неразрешена любов и за покоряването на Червен. В кратките бележки на музея „Чешмиджиу” е отбелязано, че този пергамент е „невероятно описание за падането на старинната крепост Червен под град Русе”, което е съхранявано четири столетия от крайовските търговци и получено от Видинското българско царство, вероятно в годината 1396 – последната от съществуването му. А на Червенското кале, върху което от векове потъват в зеленина останките от разрушения град, под изоставената градска кула стои каменен отломък с изваяна форма на камбана. Откъм задната и страна, сякаш недалече, до камбаната, се вижда и сега силуетът на млада жена.

Писмото на старобългарски език е от Аксений, който сам се представя като „войник от войската на царя Ивана Страцимира” и пише до Владимир, когото нарича „брате”. След търговските дела Аксений предава на Владимир разказ, който той научава от Никодим – жител на града крепост Червен, оцелял след завладяването от турците. Историята обаче започва преди падането на Червен.

„Ти си спомняш кефалията1 Теофил, знаеш, че имаше син Будин – млад и личен момък, когото хората обичаха” – така Аксений започва разказа на Никодим за изпепеляването на Червен. „Всичко беше наред допреди пет години, когато в Червен дойде един технитар2 – някъде от Верея – човек, сръчен и почитан, и доведе със себе си дъщеря си Поликсена. Говореха за момичето. Веднъж съм я виждал – дребна, нежна, с извити вежди и гъсти мигли. Та в това момиче се влюбил Будин. Кефалията се разгневил. Технитарят, човек разумен, разбрал, че дъщеря му не е за такъв дом и отначало с добра реч и дал ум, но полза нямало. Хората вече шушукали. Кефалията не бил на себе си от мъка и гняв. Видял се в чудо технитарят и обърнал с лошо. Затворил Поликсена. С дни не я пускал да се покаже навън, но сърцето на момичето не изстинало. Тогава той я изпратил насила като послушница в Ивановския манастир, що е кацнал в скалите над реката. Облякоха и черна власеница3 и тя остана завинаги в манастира. Още на другия ден ожениха Будин за Николина, дъщеря на дръстърския търговец Стрез.

Минаха три години и всичко, като че се забрави. В нощта срещу Кръстовден, когато кефалията разбрал, че обръчът агаряни, що напират към крепостта, ще се сключи и ще затвори града и усетил, види се, че е дошъл краят, наредил всичките жени и деца от горния град да отидат и се скрият в Ивановския манастир. Оставили само мъжете и хората от долния град. След две утрини на третата неверниците ударили. До обяд влезли в града и почнали сеч. Запламтели пожарища. Вдигнали се писъци и вопли до небето. Тежки пушеци лумнали над града. Слънцето било още високо, когато битката стихнала. И сега станало това, за което не вярвах на ушите си, когато ни го разправяше Никодим.

Агаряните бързо се събрали пред камбанарията на Възнесенската църква - голямата бяла църква с медногласните камбани: бяха я съградили търновски майстори. Горе, в самите скели на камбаните се бил оттеглил Будин. Трупове лежали по тясното стълбище на камбанарията, но високата звънарница оставала недостъпна. Опитвал ли се врагът да стигне горе, повалял го точният удар на Будин. Тук, на площада пред църквата, карали навързани босяци, между които бил и Никодим. Щели да ги изколят накрая след всичко. Времето минавало. Слънцето било на залез. Неверниците губели търпение. Гледали нагоре, викали пощада, но звънарницата оставала безмълвна. Тогава Исмаил бей, главатарят агарянин, заръчал да подпалят камбанарията от всички страни, та да изгори непокорникът жив горе. Натрупали клади и ги подпалили. Тогава камбанарията проговорила. Изведнъж десетте медни камбани на църквата забили силно и тържествено, като на голям празник. Вдигнали турците глави и останали изумени. Камбаните биела жена, облечена в черна власеница и с осанка на момиче. Босяците, навързани край стените на църквата, в миг познали Поликсена. Как била дошла в града, кога се е промъкнала до камбанарията, където бил Будин, никой не проумявал.

Учудени и занемели, хората само гледали високо нагоре към тъмнеещото небе, дето пламъците и звънът на камбаните се смесвали, а те биели все по – силно и по – хубаво, сякаш знаели, че за последен път звънят.

Когато пепелта и искрите се пръснали, хората видели, че на мястото на камбанарията огромна, нажежена светела в мрака камбаната, а до нея стояла Поликсена – жива ли, сянка ли, но същата такава, каквато я помнели хората в града. Агаряните, възбудени, сновели наоколо, но никой не се доближавал до камбаната. Дошъл Исмаил бей, спрял се, видял чудото, па се обърнал, заповядал да ги отвържат, да спрат кланената и да напуснат града.”

Източник: В-к „Уикенд”, рубрика „Мила Родино”, стр. 77, 6-12 юни 2020 г.

Автор: Силвия Драгомирова.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––

1.       Кефалия – местен главатар.

2.       Технитар – занаятчия.

3.       Власеница - груба дреха от козина, каквато са носели отшелниците на голо.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 641921
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031