Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2020 23:01 - Откъси от романа "Щитове каменни"
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 690 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image


В настоящата публикация съм събрал откъси от великолепния исторически роман „Щитове каменни” (1958 г.) на Димитър Талев. Книгата е разкошен и величествен паметник на героичната и драматична епоха на великия ни цар Самуил и неговата почти половинвековна славна и епична борба за запазването на българската държавност. Светлото и родолюбиво четиво е част от трилогията „Самуил, цар български“. След излизането на трилогията в периода 1958 – 1960 година, тя става една от най-популярните книги в съвременната българска белетристика и най-мащабната творба върху живота на цар Самуил
.

I глава

И слънцето да беше се сгромолясало от висините си,аз все пак не бих помислил,че стрелите на българите ще бъдат по-силни от копията на ромеите.Бъдете проклети, гори и страшни планини,проклети да сте, мрачни скали!

Йоан Геометър

***

Благословени бъдете, планини български — щитове каменни на земята ни!…

Неизвестен черноризец

***

Самуил попита:

— С какво ще ни нагостиш, дедъц Дамяне…

Слугата го погледна бързо: „Ей сега ще каже да донеса заяка…“

— Имам само брашно — отговори воденичарят.

— Имаш ти… чуждо брашно — светна към него очи Радой и пак се наведе да раздухва огъня.

Обади се пак скитникът:

— Чуждо… Бог го дава за всички. За тия най-напред, които орат и сеят. И земята е тяхна, а не царска и болярска.
------------------------------------------------------------------

II глава

От всички смели, дръзки кроежи, от всички притезания и ламтежи за власт, за могъщество и слава оставаше само скръб, мъчително чувство за безсилие и страх пред смъртта.

***

Самуил се изправи срещу него:

— Да. Каза се всичко. Ще съберем тук всичките си сили. Войводи, боляри, които милеят с чисто сърце, и народа също, целия народ.

***

Младият воин потрепера. Той каза високо и забързано:

— Но той е мъртъв, как ще го измолиш?

Отец Емилиян едва засили шепота си:

— Молитвата е най-голямата човешка сила…

— Но той не се моли, ти се молиш за него.

— Тя е още по-голяма сила, когато е за другия. Ще стоя тук на колене до пълно изтощение и думите ми ще стигнат до бога…

Шепотът на инока пак заглъхна и премина в безкрайната му молитва.
------------------------------------------------------------------

III глава

В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила — докато е живо, докато се надява, докато вярва.
------------------------------------------------------------------

V глава

— Добре. Ще ти давам книги с името си за всяка пара, също и за рибата. Ще знаеш и къде отиват парите ти, но няма да ти позволя да се пъхаш навсякъде. За мене, болярино, сребърниците не са всичко, сребърниците не са най-важното нещо.

Боляринът го погледна изкосо:

— Аз пък, войводо, нямам голяма вяра в човек, който не знае цената на сребърниците.

Като се уплаши да не би разговорът да вземе лош обрат, Самуил Мокри удари с ръка дръжката на меча си и отвърна:

— Знам аз цената на сребърниците, но тяхната истинска цена. Затова съм дошъл да искам от тебе злато и сребро. Но тяхната сила не е по-голяма от силата на меча. Или от силата на човека, щом реши човек да извърши нещо.
------------------------------------------------------------------

VI глава

Дедъц Дамян примъкна едно триножно столче, но Самуил не бързаше да сяда, а както се отнесе старецът Симеон към него недостатъчно почтително, така и той направо го попита:

— Кой си ти, старче? Името ти не ми казва всичко.

Старецът също не бързаше с отговора си; мълчаха и другите във воденицата, като че ли заслушани в шума на водата. Някои по-любопитни отвън подаваха глави през отворената врата, но и бързо се отдръпваха, от страх пред властела, а някои по-смели пък и се застояваха там да слушат. Старецът Симеон пак заговори, както седеше неподвижен, само бялата му брада помръдваше при говора му:

— Кой съм… Ние не сме нищо, болярино, ни ти, ни аз, ни кой да е друг. Всичките сме направени от кал и само духът е вечен и чист. Не чакай да ти стана на нозе. Защото ние не ви зачитаме, както вие сами се зачитате и както ви зачитат вашите слуги.

— Аз не чакам да ме посрещнеш на нозе ти, стар човек. И аз не ценя човека само според сана или по рождението му, а най-напред според истинската му стойност. То се знае, и санът трябва да се зачита, когато се носи достойно. Но аз те питам, за да знам с кого говоря.
------------------------------------------------------------------

XI глава

Но кой ще спре човешката мисъл? Няма за нея ни стена, ни каквато и да е преграда, нито власт някаква има над нея. През всичките тия няколко десетки дни и нощи Самуил Мокри беше в мисълта си вън от тия влажни каменни стени, далеч от тая тъмнина. И му беше по-лесно да понася мъките на тялото — глада, влагата, въшките, безсънието… Мисълта му носеше надежда, вълнения и често забравяше той де се намира. Изпаднал бе в неволя, но вярваше, че ще дойде спасение.
------------------------------------------------------------------

XIII глава

— Как ще направя по-хубав нашия живот, когато целият живот е тежък и мъчен. Да обърна гръб на всичко и да мисля само за себе си и за своя живот — аз това не мога да направя. И не искам. Трябва да променя сърцето си и мислите си, за да променя и живота си.

***

Богомилът разтърси рамена, като да се погнуси от нещо:

— Твоят закон е добър само за тебе и е зло за всички, които са под тебе. Такъв е всеки човешки закон.

— Добрият закон е добър за всички и е еднакъв за всички. Но ние с тебе влязохме в словоборство. Вие всички сте силни в словоборството.

Като каза тия думи, Самуил Мокри се отстрани една стъпка и понечи да се отправи към воденицата, но чу мътния и приятен глас на другия от богомилите:

— Словото е най-голямата човешка сила, войводо.

Извърна лице към него Самуил, погледна също и другия:

— Да. Но словото е още по-силно, когато го подкрепиш с меч.

***

— Войводата призна… затова е дошъл при нас, дошъл е нас да търси. Аз знам към какво се стреми той. Виждам ясно в самата му душа. Такова време е дошло сега… време на проклетия меч. Ние го проклинаме, но по-добре е да вземете меч в ръката си… отколкото да подложите врат под господарски меч.
------------------------------------------------------------------

XV глава

— Тук до мене ще изпишеш жена ми.

— Ще я изпиша, господарю — отговори кротко живописецът и попита на свой ред: — А къде ще я видя? Не съм я виждал никъде, за да я изпиша тук на стената.

— А ти бога и ангелите виждал ли си ги?

Кривна едрата си рошава глава живописецът и се бавеше да отговори, като да не искаше да отговори на господаря, който, знаеше го той, на всичко се присмиваше и с всичко се гавреше. Ала не можеше да не отговори и най-сетне рече, загледан някъде пред себе си:

— Да, виждал съм ги…

— Ха-хааа… — И прихна да се смее Арон. — Ти ме лъжеш, дяволе!

— Виждал съм ги — повтори упорито живописецът. — Иначе как ще мога да ги изпиша… и тук в тая църква, и по много други църкви, и бога — прекръсти се той с наведени очи, — и ангелите му, и дева Мария, и всички светци, спасители наши и молители…

Арон Мокри го гледаше, като да разправяше живописецът някаква смешна история и господарят чакаше края й нетърпеливо. Най-сетне той викна:

— Но как ги виждаш, проклетнико, къде ги виждаш! Та и дева Мария, а?

Пак тъй, като да говореше сам на себе си, живописецът каза с още по-голяма твърдост:

— Виждам ги в себе си. Виждам ги в душата си.

***

Самуил го слушаше внимателно. Мисълта на по-стария брат беше винаги дълбока и правдива, думите му бяха силни. Давид продължи, като да беше сам в стаята си:

— Ти искаш да раздвижиш, да съживиш народа, да го дигнеш… Това е добре. Народът е като земята и е източник на всяко нещо, на всяка сила. Но в него има и тъмнина много, и ярост голяма; гледай да не развържеш яростта му. В него има всичко — ето кое е най-вярната дума за него. Всичко: и добро, и зло. Той е като дете, защото никога не остарява, но е и премъдър, защото животът му продължава много векове. Но може да бъде и убиец, и грабител.

— Ти разясняваш и мои мисли — рече Самуил.

Давид продължи, като да не бе го чул:

— В него има всичко, нели е съставен от хиляди и хиляди различни люде, от всякакви люде. Но людете и си приличат. Людете се подчиняват на силата, на правдата, на страха. Ти трябва да бъдеш силен, справедлив и страшен, за да ти се подчиняват и да те следват, за да ти дадат своята сила. Ти трябва да знаеш накъде ги водиш, за да не се колебаеш на всеки кръстопът, и така те, в колебанията ти, ще познаят твоята слабост. А ти знаеш ли накъде ги водиш? — обърна изеднаж Давид към него сините си очи, отворени широко, втренчени, пълни и те със същия този въпрос.

Самуил посрещна погледа му със също такъв напрегнат, широко отворен поглед. Той виждаше, че трябва да отговори за най-важното, ала изрече само отделни думи:

— Царството ни да бъде силно и… страшно. Закон и правда… Народът гине в нищета, в тежък труд, а боляринът и владиката… пиянство и всички бесове са в него, гнилост… Но ти знаеш, брате!
------------------------------------------------------------------

XVI глава

— Ти знаеш, отец, че ще се явиш от името на България пред един от най-могъщите господари.

Монахът дигна поглед и сякаш прочете всичките му мисли.

— Знам, войводо. И не е нужно човек да блести външно, когато трябва да покаже вътрешния си блясък, защото външният блясък е лъжлив. Но ще ми дадете да облека бяла ленена риза и ново расо, за да застана достойно пред чуждия господар. И ще го гледам, войводо, право в очите, когато е нужно.

------------------------------------------------------------------

XVII глава

А черноризецът не можеше да откъсне поглед от недовършената църква и продължаваше:

— … Такава е истинската, живата вяра: да направиш нещо с нея, дело да сътвориш някакво според нея и тя да бъде в него. Учиха ме някога да бягам от людете, да ходя окъсан, да гладувам и да се моля. Така и правех, но сам проумях каква е истинската вяра. Тя е да живееш с нея на земята, между людете.

— Тук е нашият живот, затова сме и създадени. Като отидем горе, ние сме само дух безплътен. Ние там се връщаме при своя създател и нищо не се иска от нас, и нищо не можем да дадем. Нищо не е нужно там, а тук е всичко. Тук ще покажеш вярата си, тук ще вземеш и ще дадеш… Това разбрах аз… Трябва да живееш с людете, не да бягаш от тях и да търсиш бога и наградата му, преди да те е повикал. А той е навсякъде, навсякъде ще го намериш. Той те е изпратил тук, а ти къде искаш да бягаш против волята му?… Не можеш да го надхитриш да получиш наградата му, без да вършиш нещо, само с празни молитви и отречение.

***
image

Такава беше обичта на Биляна — топла, чиста и дълбока. Като водите на езерото — дълбоки, но се вижда на дъното всяка песъчинка, всяко камъче. В нейната обич нямаше ни следа от хитрина, от любовно лукавство, а беше проста и ясна тая обич, каквато беше и цялата и душа, каквито бяха и всичките й мисли. Така му даваше тя и своето младо, силно тяло — всецяло и без хитрина. Самуил не можеше да се насити на свежестта и младостта й, на тая чистота в нея.

С Биляна се разтвори, изясни се и собствената му душа. С нея той наистина позна любовната радост, позна неизчерпаемата наслада от пълното и взаимно отдаване на две млади тела. Той не пропущаше ни един сгоден час дори и през студените зимни нощи, за да дойде на острова и оставаше с Биляна до последния миг — такава неутолима и постоянна беше жаждата му за нея. И не бяха, не бяха само безпаметните мигове на любовните им срещи — той изпитваше едно непознато, постоянно сега доволство от самата дружба с Биляна. Радваше се на откритата й хубост, на гласа й, на простите й думи, на грижите й за храната му, на всеки неин поглед, на всяко нейно движение; такива бяха погледите й, думите й, движенията й — ясни, непринудени, хубави.

Линк за четене на книгата онлайн: https://chitanka.info/text/4834-shtitove-kamenni .

 








Гласувай:
5
0



1. dobrodan - Прекрасно е, че си открил
13.07.2020 12:46
Димитър Талев :):):). "Тал" - "уморения"........
цитирай
2. monarh1991 - Прекрасни
18.07.2020 22:40
Прекрасни и непреходни мисли, поздрави и благодаря! И аз четох книгата, както ти писах и също имам подобен постинг с цитати от тази Книга Първа.
цитирай
3. hranislav - Здравей, монарх!
19.07.2020 08:05
Ще може ли тук и/или на лични да дадеш линк за публикацията ти! :)
цитирай
4. monarh1991 - http://monarh1991.blog.bg/izkustvo/2013/11/26/trilogiiata-samuil-quot-na-dimityr-talev.1211111
20.07.2020 15:21
Здравей, ето това е постингът.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 198716
Постинги: 351
Коментари: 391
Гласове: 743
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31