Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2020 00:26 - Пейо Яворов за Гоце Делчев
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 698 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 31.12.2020 14:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Представям на вниманието ви подбрани откъси от първата биографична книга за националния ни герой Гоце Делчев: неин автор е гоцевият съратник Пейо Яворов (освен талантлив поет и участник в националноосвободителните борби на онези българи, които и след 1878 г. остават под турски ярем). Гоце понякога бива наричан „македонския Левски” заради отдадеността му на каузата за освобождението на сънародниците ни от Македония (и Одринско) от султанската тирания. Роденият през 1872 г. в гр. Кукуш (Егейска Македония) Георги Николов Делчев се оказва отличен продължител на делото на Апостола на свободата.

32

„Но през умът на щастливия баща едва ли е минувала някаква мисъл, че след години, старец вече, той ще се изправи през кукушкия каймаканин и ще слуша: „Твоя син е най – големия враг на царщината; твоя син е главатар на всички комити; или ще ни го дадеш на ръка, или ще изгниеш в затвора.”

33

„Еднъж разсърдения домакин подига ръка върху кой знае в какво провинилата се домакиня; петгодишния син, обикновено доста кротък, се хвърля между скараните родители с молнии в очите и заставя баща си да прехапе устни.”

34

„Султана Делчева е позната като жена с добро и „милозливо” сърце. За укор на своя твърде стипчdв къщовник, тя се ползува с особна популярност между кукушките бедни. И синът беше взел от нея чувството на едно възвишено съчувствие към всички страждущи. В детинство Гоце облачаше с великденското си „либаденце”* разни цигинчате, а подире, тридесетгодишен, той сложи глава за благото на два милиона хора.”

*Особен вид горна дреха.

35

„Гоце нямаше, като дете, непосредствени впечатления от натискът на владетелното племе.Той беше чувал само изобщо за турските неправди, колкото да знае, че на света има силни и слаби, че силните господаруват над слабите и че следователно ще бъде добре, ако се усетиш силен и поведеш борба. Донегде затова може би Гоце нямаше по – сетне оная злоба към турчина, която винаги характеризира македонския българин. Еднъж другари го бяха упрекнали в голяма хуманност – и той беше отговорил: „Аз не мразя османците като народ, аз воювам против османската тирания, като господарствена система.”

36

„А образа на „коварния” грък той беше виждал само в далечен изглед, откриван от побледнял бащин и майчин спомен. Донегде затова може би Гоце никога не примеси в постъпките си оня „груб шовинизъм, който помрачава и най – светлото дело. Аз разбирам света – говореше той – единствено като поле за културно съревнование на народите.””

55-56

„Една блага душа предразполагаше всички, които го доближаваха. Една пламенна дума обайваше всички, които го слушаха. Една несъкрушима вяра заразяваше всички, които почваха работа заедно с него.”

60

„Гоце работи в леярницата заедно с другите и повече от всички. Трудът е ужасен, средствата недостатъчни, мизерята нетърпима. Но Гоцевият пример ободрява, насърчава и умилява...”

70

През 1898 г., чл. 9 от Правилникът за четите на тайната македоно-одринска организация гласи:

„Дебне и парализира пренасянето на оръжие, което попада в неприятелски ръце; преследва разбойниците, били те турци или християни, както и всяка чета непринадлежаща на организацията – и със съгласието на местното районно ръководително тяло взема нужните мерки за изтреблението и или за парализирането на нейните действия.”

77-78

"Аз не искам въстание с хора, които ще ме напуснат при първата несполука; аз искам революция с граждани кадърни да понесат всичките изпитания на една дълготрайна борба, каквато поради жестоки политически условия ще бъде и нашата; - или ще водим говеда на салхана?"

82

„Гоцевите сръчност и бързина в работа и в движение поразяваха всички около него. И турци го бяха кръстили „канатлъ шайтан”, хвъркатия дявол, а другари му бяха натрапили псевдонима „Ахил”.

88

През 1901 г. Конгресът на македоно-одринската организация приема Директива, която в част от своя текст гласи: „За постигане крайните цели на македонското освободително движение организацията ратува за премахване на националните и шовинистически вражди на народите в Балканския полуостров и за солидарна борба против общия враг.”

89

1901 г.

„Новата Гоцева обиколка из Македония беше цяла редица триумфални посрещания. Македонският народ виждаше в негово лице най – близкия, най – верния, най – любещия свой учител, приятел и син. Отблизко и далече тълпи хора отиваха при него и търсеха упованието, търсеха истината, търсеха всичко.”

90

1901 г.

„В началото на октомври Гоце беше вече оттакът Вардара – за първи път. Сега, в тоя край, на всяка стъпка между гръкомани и куцовласи, той проявяваше всичкото обаяние на едно искрено слово и всичката привлекателност на една светла душа. Защото и гръкомани, и куцовласи го посрещаха като желан гостенин и го изпращаха като роден брат. Изчезваха национални вражди пред неговата убедителна проповед в името на самоуправна Македония. Изчезваха и племенни ненависти пред неговите възторжни пророчества за една конфедеративна република на Балканския полуостров...”

96

„Той беше войводата, който заповядва на пашите, мирни да мируват, золум да не струват – и паши треперят. Той беше най – после войводата, който говори, че негова е майка – земята македонска, а пък род-роднина – сговорна дружина – и че туй му стига...”

98

Г. Делчев: „...престъпно е да се освобождава народ чрез преднамерено създавани пожарища и касапници.”

99-100

„...само любовта към народа го ръководеше на всяка стъпка в бурния негов живот. Той искаше свободата за македонското население, а не за македонската земя. Гоце не можеше да изложи на сеч десетки хиляди души*, когато отказваше смъртна присъда дори и за доказани турски шпиони. А той викаше шпионите при себе си, отваряше дума за братство и длъжности, за величието на общото дело – и те се разкайваха най – искрено и плачеха, както е плакал Юда при кръста Исусов. И много Савеловци станали отлични работници на организацията.”

*Бел на Х. Х.: Тук им намек, че Делчев е бил против една преждевременна революция, която би довела до по – големи жертви сред българското население поради недостатъчна подготвеност.

 

Източник: „Гоце Делчев” (1904 г.), Пейо Яворов.

Изд. „Български писател”, София, 1989 г.

Линк за четене онлайн: https://chitanka.info/text/7465-gotse-delchev#textstart .






Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 642605
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031