Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2020 14:33 - Климент Шапкарев за Гоце Делчев
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 107 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 31.12.2020 19:26



image
Снимка на паметника на Гоце Делчев на Попови ливади (община Гоце Делчев, област Благоевград).

 

Климент Шапкарев (1875 г. -1949 г.)  е българскиреволюционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и просветен деец.Син е на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев от Охрид. Помествам негови спомени за забележителния ни революционер Гоце Делчев. С цел улеснение за четящите осъвремених правописа.

 

Какъв бе Гоце?

Гоце на проповед между млади, между ителигентни, между възрастни, между селяни.

Седи Гоце на миндер, скръстил нозе или на стол в ъгъла, при маса и наоколо му в кръг млади довършващи училища, или готови на прага да влезнат в обикновения делничен живот. Пита ги, пита Гоце: „Как сте, как се чувствувате, доволни ли сте от положението, копнеете ли да встъпите в живота утре, блазни ли ви околния живот, положението на по-старите ваши другари?" И получава отговор. Не! . . . Не! Не! . . . Вижда Гоце недоволници, с бунтуващи се души от строя, от реда, от положението, от моралното наслагане. Изказват се, а някои много рязко и бойко. Изслушва Гоце, па каже: „И аз така, и аз бях недоволен и срещах млади като вас и копнеещи за доброто, за хубавото, да се изказват, да негодуват." Въздъхнат наобиколилите го, зачервят се, засилят, някои се просълзят, а Гоце почва своята изповед. „И аз можех да остана на длъжност, на работа и да търкалям дните и месеците един по един, да мъкна живота, да наведа врат, да тегля и да робувам. Но четох доста и научих, че това е безсмислица и че не е за мене тоя живот. Копнеех още в училището за волност, за свобода преди всичко, а никъде у нас не виждах, че мога да я намеря. А и смисъл за живота не виждах в това да ядеш, да живуваш и да умреш. Все едно като да не си се родил. Търсих в книгите, търсих в миналото, в живота на други. Много четох, много търсих и най-после видях място, където човек може да намери свободата за себе си, да бъде безгранично свободен — това е. . . в висините при орлите. Там, като тях, човек се чувствува, диша целия въздух, стои независим от всички, що погледът и мисълта му могат да дадат на въображението му."

Летят младите с душите си в необятните висини, а Гоце продължава своята изповед: „Търсих и смисъл на живота си да дам. Да живея ? — защо ? Не е ли по-добре да се самоубия. Търсих и четох. Четох и търсих смисъл на живота и на моя живот — частно. 

Отхвърлях всички ежби, всички дрязги, всички борби във всекидневния живот. Не ме ласкаеха и всички надпреварвания, за да се издигнеш на гърба на другите и да стоиш над другите. Мислех и за мнозина, които са си давали живота по разни начини и пътища заради доброто, заради хубавото, за благото на народ, на отечество. Аз с своите слаби сили не мога да стигна великаните. Намерих, че мога да дам смисъла на моя живот най-лесно, най-бързо и най-хубаво, като слезна от орлови висини в село, където има нещастни, буквално, нещастни, добри наши братя, които гинат и гният не в една неволя, не в едно робство. Да ида при тях, да ги прегърна в душата си, да стопля с обич измръзналите им сърдца, да им кажа да не се карат, да не се съдят, да не си пакостят. Да се обичат и да не прибягват до турските съдилища, сами да решават братски споровете си. Да не робуват на бейовете. Да приемат с открити обятия левент-юнаци, които всичко са изоставили, за да дойдат при тях, да им дават подкрепа, за да отидат по всички села и градове навсякъде това да учат, това да проповядват. А и в връзка едно село с друго да турят — за всичко помежду си да се разбират. Разбира се, това не може да стане, не може да се движиш, ако нямаш пушка на рамото. Ако можем и турцит в това да вразумим — добре. Но да очакваме султаните и пашите това да възприемат, разбира се не можеше и тогава . . . тогава с помощта и на други благородни човеци от света ще искаме да се отделим отъ султаните — отделно да се управляваме сами." 

И бленува Гоце, как може нов свет на любов и братство да се създаде. „Извършиш това в едно село и в второ, оттеглиш се в орлови висини и чувствуваш се честит, доволен — извършил си по силите си добро, хубаво дело. Заспиш честит, спокоен. Така са постъпвали и други наши предшедственици и великани — Ботев, Левски, Караджата и др. И, за да се прегърне тоя живот, няма нужда от никакви трудове и грижи и дълги подготовки. Доста е да искаш, да пожелаеш и да дадеш дума пред себе си и да потеглиш — даже още днес."

Сияят лица готови да полетят, а ако е там и Чучков или некой друг стар войвода, направи разпятие от кама и револвер, готовите го целунате и произнесат традиционната клетва, крилати, щастливи и доволни пръв път в живота си.

Гоце прибави: „Кълнем се не само да умираме—това е лесно, а да живеем и целия си живот да дадеме на това свето дело". „Биват случаи, продължава Гоце, събере се цяло село на селския мегдан и в черква мъже, жени и деца заобикалят левент-юнаците с пушка, помилваш децата и поканиш всички да не се карат, да се обичат, да си живеят братски, старейшина да си изберат, споровете той да разрешава, взаимно да се пазята, да се охраняват, патраули да си създадат, куриери да си назначат за връзка с други села и с четата. И за селото тоя ден е Великден. И почне да се приказва и пее, кога войвода селото на мегдана е събрал."

Това приказва Гоце и това беше самата истина. Гоце така преброди цялата родина от Лозенград до Битоля, от Скопие до Солун и Серес с център Пирин планина. Влиза той и в битолския затвор, преоблечен като свещенник с светия потир за причастие, там с Даме да се срещне мисли да размени. Отиде той и в Кукуш, в родната си къща, майка, баща и сестри да види с магаре натоварено с дървени въглища. И кътче не остави не посетено от китна Македония. Минал нейде веднаж, той е вече всеки ден очакван, всеки ден желан, най-вече при недоразумение, при спорове между заклети дейци. И с пристигането на сияйната му величава фигура—спорът сам става дребен, разрешава се така, както доброто човешко сърдце диктува. Гоце пожелаваше да доведат при него и грешника осъден... пронизващият поглед потърсва душата на грешника и я пита, защо е грях извършила. Намери Гоце трептящите струни на слабата човешка природа и каже — „Прощавам ти". Разплаче се грешникът, крака целува. „Сгрешил си, рискован подвиг ще извършиш, за да видят съселяните ти, че и ти имаш в гърдите си нещо добро, човешко, та като го извършиш, и те да ти простят и заживеят с тебе."

Източник: „Спомени и мисли за Гоце Делчев” (стр.9-11).
Сказка държана от Климент Шапкарев на Гоцевото утро, дадено на 6 май 1934 г. от Пловдивското македонско благотворително дружество „Гоце Делчев", и напечатана по еднодушното желание на присътствуващите на това утро. Пловдив 1934. Печатница Хр. Г. Данов — Пловдив, № 76/1934 год.

Линк за целия текст: http://macedonia.kroraina.com/uchastnici/shapkarev_1934.htm.

"Още ли бродиш, Делчев войвода. Още ли бродиш, денем и нощем. От Вардар, Струма; Места, Марица. От Шар планина, та чак до Странджа. Припев: Броди, броди Гоце Делчев и деня нощя, пей събуждай, пей събуждай робската земя. Кой ли ти даде сила и воля, ти да надвиваш всека неволя." (из "Песен за Гоце Делчев", Иван Дяков.)







Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 198663
Постинги: 351
Коментари: 391
Гласове: 743
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31