Помествам два откъса от книги, в които е посочена една много сериозна причина за краха на Адолф Хитлер.

„Холокостът трябва да се отбележи като друга икономическа и военна грешка, а също и като едно от най – гнусните престъпления в историята на човечеството. Хората, отричащи холокоста, съвсем правилно подчертават, че няма нито един документ с подпис на Хитлер, който да разрешава геноцида над евреите, но те удобно игнорират факта, че думите на фюрера правят именно това, отнов и отново. На 21 октомври 1941 г. той казва за евреите пред своето обкръжение: „Изтребвайки тази напаст, ние ще направим на човечеството услуга, за която нашите войници дори нямат представа.” Четири дни по – късно в разговор с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер и обергрупенфюрера на СС Райнхард Хайдрих той споделя: „От трибуната на Райхстага предрекох, че ако войната се окаже неизбежна, еврейството ще изчезне от Европа... Между другото, не е лошо общественото мнение да ни приписва план за изтреблението на евреите. Ужасът е полезно нещо.

Аналогично: на 18 декември 1941 г. на среща с Химлер той нарежда систематизирането на Холокоста. Стотици хиляди евреи вече са избити, но след тази среща процесът ще придобие индустриални мащаби. На 22 февруари 1942 г. Хитлер добавя: „Ние ще възвърнем здравето си само като премахнем евреина”.

По време на войната Хитлер умишлено започва унищожаването на една добре образована и трудолюбива част от германското население.  За същия период броят на германците, заети в промишленото производство, спада от тридесет и девет милиона през 1939 г. на двадесет и девет милиона през 1944 г. В Първата световна война Хитлер е удостоен с един от железните си кръстове от еврейския адютант на своя баварски резервен полк и знае, че от евреите стават добри войници. И все пак насочва финансов и военен ресурс за заличаването на една раса, за която дори бегъл поглед към списъка с Нобелови лауреати би го убедил, че е отчаяно необходима на Германия в нейната екзистенциална борба.”¹