2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 779 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2021 18:31
Помествам два откъса от книги, в които е посочена една много сериозна причина за краха на Адолф Хитлер.
„Холокостът трябва да се отбележи като друга икономическа и военна грешка, а също и като едно от най – гнусните престъпления в историята на човечеството. Хората, отричащи холокоста, съвсем правилно подчертават, че няма нито един документ с подпис на Хитлер, който да разрешава геноцида над евреите, но те удобно игнорират факта, че думите на фюрера правят именно това, отнов и отново. На 21 октомври 1941 г. той казва за евреите пред своето обкръжение: „Изтребвайки тази напаст, ние ще направим на човечеството услуга, за която нашите войници дори нямат представа.” Четири дни по – късно в разговор с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер и обергрупенфюрера на СС Райнхард Хайдрих той споделя: „От трибуната на Райхстага предрекох, че ако войната се окаже неизбежна, еврейството ще изчезне от Европа... Между другото, не е лошо общественото мнение да ни приписва план за изтреблението на евреите. Ужасът е полезно нещо.
Аналогично: на 18 декември 1941 г. на среща с Химлер той нарежда систематизирането на Холокоста. Стотици хиляди евреи вече са избити, но след тази среща процесът ще придобие индустриални мащаби. На 22 февруари 1942 г. Хитлер добавя: „Ние ще възвърнем здравето си само като премахнем евреина”.
По време на войната Хитлер умишлено започва унищожаването на една добре образована и трудолюбива част от германското население. За същия период броят на германците, заети в промишленото производство, спада от тридесет и девет милиона през 1939 г. на двадесет и девет милиона през 1944 г. В Първата световна война Хитлер е удостоен с един от железните си кръстове от еврейския адютант на своя баварски резервен полк и знае, че от евреите стават добри войници. И все пак насочва финансов и военен ресурс за заличаването на една раса, за която дори бегъл поглед към списъка с Нобелови лауреати би го убедил, че е отчаяно необходима на Германия в нейната екзистенциална борба.”1
"Антисемитизмът, издигнат в ранг на държавна политика, нанесъл сериозен ущърб на Германия.Терорът над евреите станал една от главните причини за краха на грандиозния замисъл за установяване в Европа на немска хегемония. Целта за пълно господство над Европа не могли да постигнат в своето време Карл V, Филип II, Людовик XIV и Наполеон Бонапарт - същата участ очаквала и Хитлер, но не по причина на грандиозния замисъл. В действителност Хитлер на два пъти бил близо до целта си: през 1938 година, когато европейските държави се съгласили с немското господство в Източна Европа, и през лятото на 1940 година, когато Западна Европа лежала в краката на Хитлер. Освен това поколенията на немците на зряла възраст по време Първата и Втората световни войни искрено вярвали в достижимостта на немското господство в Европа и били готови да се сражават до пълна победа. Но Хитлер направил всичко така, че да усложни и без това твърде сложната задача - идеята за "окончателното решение на еврейския въпрос", породена от мита за расата, била неговата тотална стратегическа грешка - той направил непримирими врагове своите потенциални съюзници. Защото дори и да е имало световно еврейско влияние в световната политика, то е било доброжелателно към Германия. През Първата световна война еврейското лоби в САЩ всячески препятствало влизането във войната на страната на Антантата. В Русия евреите изиграли голяма роля в революцията и за победата на болшевиките, което довело Русия до излизане от войната. Заедно с евреите Хитлер направил врагове на режима и онези немци, които категорично не приемали антисемитизма - а това всъщност бил цветът на нацията! Голяма част от участниците в Съпротивата се оказали там именно поради отвращението си към антисемитизма.
Освен всичко останало хитлеристкият антисемитизъм повлиял негативно на немската наука. Приносът на евреите в Германия в тази област на човешка култура е трудно да се преоцени: една трета (!) от немските лауреати на Нобелова награда били евреи. Авторитетът на немската наука в цял свят през 1933 година бил толкова висок, а количеството на научните публикации толкова голямо, че много чуждестранни учени специално изучавали немски език (както днес изучават английски), за да се запознават с научните публикации в оригинал. Университетите и научните библиотеки на Германия били образец за американската система за висше образование, а немските научни списания се смятали за флагман на предната научна мисъл. В резултат на антисемитските "чистки" в университетите и изследователските центрове били опустошени цели отрасли на знанието - социологията, изкуствознанието, психологията, психиатрията, имунологията, неврологията, биохимията, физиката, математиката. Мнозина техни колеги престанали да посещават Германия. До идването на Хитлер на власт световният център за ядрени изследвания се намирал в Гьотинген - след 1933 година той се преместил в САЩ, което позволило на американците първи да създадат атомната бомба.
Най - голямата заблуда на Адолф Хитлер била в това, че искрено вярвал, че антисемитизмът ще му помогне да спечели симпатиите на световната общественост. Той бил убеден, че в света има антисемити и те ще станат негови ревностни привърженици. Но сметките му излезли криви. Оказало се, че дори традиционният "бесен" антисемитизъм на украинците, хърватите, унгарците и литовците се основавал не на хитлеристките представи за световното еврейско господство, а на други обстоятелства, свързани с компактно обитаване на еврите в слаборазвитите райони на Източна Eвропа, където виждали враг във всеки чужденец. Такива компактни заселвания на евреи никъде другаде нямало и нацисткият антисемитизъм шокирал европейците..." 2
Ползвани източници:
1. „Изкуството да воюваш” (стр. 73-74), изд. Сиела, София, 2020 г. Автор: Андрю Робъртс.
2. "Окултните тайни на Третия райх" (стр. 165-167), издателство "Паритет", 2006 г. Автор: Антон Первушин.
Тагове:
Израел, Ислям и Армагедон - част 1-ва
Сталин и Хитлер си сътрудничат по еврейс...
Нощни експлозии над кримския Джанкой: по...
Да видим дали ТАСС, ВЗГЛЯд и тн имата п...