Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01 19:29 - Относно руската роля в българската история
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 548 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
По повод едно изказване на Сидеров
2016-07-01

 Вчера гледах едно предаване по телевизия Алфа, в което Волен Сидеров разказваше за английската история, явно с цел да каже на зрителите, че англичаните са тъпи и нехуманни хора. Каза, че първият концлагер в света е създаден от англичаните по време на Англо-бурската война (1899 – 1902), че английският фантаст Хърбърт Уелс (автор на "Машината на времето", "Войната на световете" и др.) е искал да бъдат умъртвявани инвалидите и хората от по - нисшите според него раси. На друг англичанин през 1908 г. му е хрумнала идеята да се създаде огромна камера, в която да бъдат умъртвявани такива хора.

  Когато се заклеймяват определени явления от човешката история, когато се коментират - няма лошо да се посочват и тези факти. 
Леко отклонение. В Европа, първият концлагер не е създаден нито от Англия, нито от Германия или Русия, а от Гърция. Гръцката държава създава първият концлагер в Европа към 18 юни 1913г. Той е специално предназначен само за македонски българи от гражданското население и пленени български войници. Това е лагерът на о. Трикери, където само за 3 месеца са унищожени според различните изследвания между 1000 и 7000 българи. Малко по - късно, концлагери се появили и в Румъния. През 1916 г. румънските власти създали в Молдова специални лагери, в които депортирали над 25 хиляди българи и българи мюсюлмани, гагаузи, татари от Южна Добруджа. Много от тях загиват от недохранване и болести.

  Но да се върна на Сидеров. Той обясни и че до 19-ти век е имало малко изявени английски композитори и художници, че еди кой си английски художник рисувал скучни пейзажи и че други европейски страни са били много по - напред в сферата на изкуството от англичаните.

  Не се явявам като защитник на Англия или на която и да е било западна страна, но ми е направило недобро впечатление това, че човек, който претендира да е националист №1, толкова много пропагандира против Запада и същевременно в подкрепа на Русия и то от години, системно (България и българските интереси като че ли остават на заден план...). Много хора смятат, че Сидеров прави за пари, някои го наричат "руски националист", "рубладжия). Ако го прави само от любов съм Русия, то явно тази любов към Русия и особено към нейното управление са големи. Негово право е да го прави (всеки човек има право на предпочитания), но тогава не би следвало да се пише националист, поне според мен. Понеже съм голям оптимист по природа (може би на моменти и наивен), допускам и варианта, че държейки се така, искрено вярва, че прави добро за България...(и неговата версия е такава, макар да не го е казал директно).

  Причината да публикувам тази статия е изказването му, че по време на Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) Англия е застанала на страната на Османската империя, това е довело да загуба на Русия и освобождението на България е било забавено.Така е. Да. Но това е едната страна на монетата, както се казва. Сидеров не спомена някои други неща и едва ли и ще ги спомене. Но аз ще го направя, защото макар да харесвам определени негови идеи се дразня от подобна (смятам нарочна) едностранчивост, особено когато става дума за някой претендиращ да е голям националист. 

  Касае се за факти, които нямам спомен да съм изучавал в училище, а историята ми беше любимият предмет. Основното от онова, което съм цитирал от Уикипедия го научих извън училище.

"Одрински договор и българите
Войната завършва с Одринския мирен договор, подписан на 14 септември 1829 г. Войната е успешна за Русия и тя получава териториални придобивки в делтата на Дунав и в Кавказ (Ахалцихе, черноморското крайбрежие от устието на Кубан до пристанището Свети Николай, северно от Батум)...
С Одринския мир Русия разширява владенията си по незамръзващите брегове на Черно море. Дава се свобода на Гърция и потвърждава автономията на Сърбия, Влашко и Молдова, но по никакъв начин не компенсира българите за участието им в тази и предишните руски войни...
В същото време според тогавашни дипломати руските претенции към османците са скромни, като руското правителство смята, че е в негов интерес да запази османското присъствие на Балканите
/Бел. на Х. Христославов: имам спомен преди години да съм го чел това, но не съм сигурен каква е била причината, която беше изтъкната в съответното четиво...В статия на историка Янко Гочев се твърди, че "при императорите Александър I (1801-1825) и Николай I (1825-1855)...се ражда идеята за превръщането на Османската империя в руски протекторат." Още от въпросната статия: "В една записка от 12.02. 1830г. на външния министър на Русия - граф Неселроде, адресирана до великия княз Константин се казва следното: "… по мнението на императора Турция, която отсега нататък (след войната 1828-1829г. - б. м.) може да съществува само под покровителството на Русия, като изпълнява само нейните желания, по-добре отговаря на нашите политически и търговски интереси, отколкото всяка друга комбинация, която би ни накарала или твърде много да разширим нашите владения със завоевания, или да заменим Османската империя с държава, която не би закъсняла да стане наш съюзник по сила, цивилизация, индустрия и богатство…" Край на цитата. Продължавам с информацията от Уикипедия /.
След сключването на договора, капитан Георги Мамарчев оглавява опита за вдигне въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. Но тогава руското командване му противодейства. Мамарчев е арестуван, за да не предизвика международни усложнения. По този повод се приписват на генерал Дибич известните думи: „Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия… Не бойте се. Сега веки ще да се издаде ферман за амнистия. Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…“
Веднага след сключването на договора руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия, които са обвинявани в неподчинение, кражби и дезертьорство. На руските военни и цивилни на Балканите е наредено да избягват всякакви контакти с местното население, които са смятани за „източник на сериозни затруднение в политическо отношение“. Окуражени от руската политика, турците започват погроми над християните на много места в източна Тракия.
Руските окупационни власти полагат усилия да ограничат започналата нова изселническа вълна, тъй като смятат присъствието на християнско население по пътя към Константинопол за стратегическо преимущество на Русия в дългосрочен план. Същевременно между българите в региона, които искат да се изселят, и тези, които предпочитат да останат, възниква остър конфликт, който на места преминава в жестоки убийства и саморазправи.
След повторното преминаване на генерал Дибич, наречен Забалкански, десетки села в Североизточна българия тръгват след войската и заселват Буджашките степи и района около Одеса.
Използвайки като основание многобройните бежанци, Васил Ненович, Михаил Кефалов, Иван Селимински и др. лансират идеята за българска автономна област в Добруджа, която също не намира подкрепа от страна на Русия.
Българските селища в Новорусия и Бесарабия в голяма част и досега носят българските си имена/Камчик, Кулевча и т.н./ и от около 30 години поддържат интензивни приятелски връзки със селищата,откъдето са емигрирали предците им."

   До днес не знаех (или бях забравил) за Ункярискелесийския договор.

Уикипедия: "Ункярискелесийският договор е международен договор, сключен между Османската и Руската империя на 8 юли (26 юни стар стил) 1833 година в местността Hьnkвr İskelesi (Султанския пристан) край Константинопол, с който се създава военен съюз между двете държави.

  В началото на 1833 г. Османската империя е застрашена от своя васал Египет, чийто управител Мохамед Али паша изпраща войските си срещу столицата Константинопол. По искане на османците Русия изпраща на помощ свои кораби и 30-хиляден военен контингент, който предотвратява предстоящото нападение.

  Ункярискелесийският договор регламентира създалите се съюзни отношения между двете империи. Русия се задължава и в бъдеще да предоставя военна помощ на Османската империя в случай на война. В замяна на това тайна клауза на договора дава на Русия правото на безпрепятствено преминаване на нейни военни кораби през Черноморските проливи, както и възможността да поиска затварянето им за военни кораби на трети страни.

  Тайната клауза на договора дава значителни стратегически преимущества на Русия в Средиземноморието, с което засяга интересите на Великобритания и Франция. Тя оказва силно влияние върху британската политика през следващите десетилетия, която си поставя за цел укрепването на Османската империя, така че тя да може самостоятелно да гарантира сигурността си.

  Срокът на Ункярискелесийския договор изтича през 1841 г. През същата година е приета Лондонската конвенция за Проливите, която премахва привилегиите на Русия и забранява преминаването през Проливите на военни кораби с някои изключения за Османската империя и нейните съюзници."


  Из статията "Защо Русия не освободи България през 1833 г.?" (Я. Гочев): "Граф Ал. Орлов постига своето. Той успява да издейства много изгодния за Русия договор от Ункяр Искелеси от 26.06/ 8.07. 1833г. Договорът носи името си от мястото на подписването му - селището Ункяр Искелеси край Цариград. 
  Според член 1 на договора от Ункяр Искелеси между Русия и Турция се сключва отбранителен съюз за "вечни времена." По чл. 2 всички договори между двете империи остават в сила, т.е. руският самодържец Николай I извоюва признаването от султана на всички придобивки за Русия от времето на своите предшественици Петър Велики (1682-1725), Екатерина Велика (1762-1796) и Александър I (1801-1825).
Важен е чл. 3 от договора, с поред който "ако е угодно Богу, руският император се задължава да даде на султана материална и морална помощ за запазването на независимостта й."
  Император Николай I тържествено обещава да достави всички сухопътни и морски сили, които поиска Турция. Срещу "материална (военна) помощ" в отделен секретен протокол Турция обещава да затвори Дарданелите за чужди военни кораби, с изключение на руските. Така договорът осигурява на Русия защитата на Черно море от чужда военна заплаха."

  Ще се върна и по - назад, във времето на Екатерина II Велика (1729 г. - 1796 г.), руска императрица от немски произход, която искала да ни хариже на гърците. Гръцкото духовенство, макар и също рая в империята на султана е работело за възстановяването на Византия и част от тази работа е било погърчването на българите в угода на "Мегали идеята".  Цитирам отново Уикипедия.

  ""Гръцкият проект" е ранно решение на Източния въпрос, застъпен в политиката на Екатерина Велика в началото на 1780-те години. Той предвижда разделянето на владенията на Османската империя на север от Черно море и Дунава между Руската и Хабсбургската империи, последвано от възстановяването на Византийската империя с център Константинопол.
  След като през 1778 Русия завладява Кримското ханство и пътят към Истанбул й изглежда отворен, Екатерина Велика се захваща да разширява плана на маршал Мюних, като съставя прослувутия си “гръцки план”. Ядрото ще бъде съставено от гръцка империя със столица христианизирания отново Константинопол, а властващия в него монарх ще бъде вторият внук на кралицата, роден през 1779 година и нароно кръстен Константин. През 1782 година Екатерина подхваща тайни преговори с Йосиф II и му разкрива плановете си. Русия чисто и просто ще анексира Кримското ханство, което и без друго е окупирала, тоест ще завземе целия Кримски полуостров (Таврика) и Кубан. Молдовското и Влашкото княжество ще бъдат обединени в независима държава - буфер между Русия и Австрия - на която ще бъде дадено старото име Дакия и начело на която ще застане Потьомкин, фаворитът на императрицата. Константинопол, обединен с Тракия, Македония, с Българските земи и със Северна Гърция, ще образуват новата Византийска империя, предназначена за младия Константин."

  Търсейки информация за публикацията ми, прочетох че "Гръцкия проект" не се осъществява, поради отхвърлянето му от австрийския император Йосиф II (предполагам поради опасение, че новата държава ще е под силното влияние на Руската империя).

  Като противодействие на опитите за погърчване и експлоатацията на българите от страна на гръцките духовници, през 1824 г. във Враца започва борба за църковна независимост, която се увенчава с успех на 28 февруари 1870 г., когато с ферман на султан Абдул Азис е създадена Българска екзархия обхващаща земите населени предимно с българи. Отношението на държава Русия към този акт е било негативно. Цитирам от стр. 3 и 4 на изследването "Моменти от руската политика към България преди и след 1878 г.": "За руските по-далечни държавни и политически цели било неприемливо каквото и да е разделение на православните пасоми (вярващи). В перспектива, след мечтаното завладяване на Цариград, те не би трябвало да се влеят разединени в руската православна църква, която се е виждала като бъдещ единствен господар на Патриаршията. Неслучайно при тази ситуация в столицата на султаните през 1864 г. се появява нов руски посланик – забележителният руски дипломат и генерал граф Николай Павлович Игнатиев (1828-1908). За неговата роля през следващите десетилетия ще става дума много пъти. Действията му при гръцко-българския църковен спор са двойствени – от една страна да не отблъсква българите, но същевременно, както заявява графът: ”Въз основа на правата на гръцкия патриарх, признати от султански фермани, не бива да се осъществява разделението на православната църква в Турция”. По негово внушение първоначално Високата порта отказала да даде църковна автономия на българите, с изключение на незначителни малки отстъпки като назначаването на българина Партений за владика. За “омиротворяване” на положението по настояване на граф Игнатиев везирът Махмут Недим паша изпраща на заточение тримата български владици “бунтовници”. Когато те били освободени по настояване на П. Р. Славейков, Тодор Икономов и други видни българи, великият везир обяснил, че не той бил за заточаването им, а го направил по искане на граф Игнатиев. Обратно на руския интерес, турският бил да разединява и противопоставя християнските си поданици гърци и българи. Така, 10 години след Българския Великден, на 27 февруари 1870 (стар стил), със султански ферман на Абдул Азис се учредява самостоятелна българска църква. Оригиналът на фермана може и днес да се види в зданието на бившата българска екзархия в Цариград."

  Връщам се на войната от 1828 г. - 1829 г.

  Според Гочев: "По Одринския мир от 1829г. България по волята на Русия остава пак под пряка османска власт." 

  Според статия на Надежда Нешева: "Турците са смаяни от бързите действия на Руската войска и на 8 август изпращат парламентьори за сключване на примирие. Англия и Франция също следели движението на руските войски, предвождани от Дибич Забалкански. Те са изплашени от тези действия и пращат своите флотилии да блокират Дарданелите и отправят нота до руското правителство да спре предвижването на войските си към Цариград." Тоест, ако това (което ми звучи и по - логично) е вярно - излиза, че Русия е била принудена да прекрати военните действия и не тя (както смятах и както твърдят някои) е виновна за забавянето на българското избавление, а виновни са Англия и Франция. От друга страна - не се споменава за условие руснаците да се изтеглят от българските земи, но се подразбира, защото Османската империя е била голям длъжник на англичани и французи и те са били загрижени за това "болният човек на Европа" да продължи съществуването си и съответно - изплащането на задълженията.

  Според Гочев: ""Дядо Иван " не освобождава, а обезбългарява цели български села и градове. Фактически Русия прочиства от българи територията от дунавската делта на север до Одринско на юг. Това е най-прекият път към Цариград и Проливите по суша. Явно Русия принудително разрежда българския етнически елемент в този коридор, за да бъде по-лесно осъществим натиска й на юг към Проливите при една евентуална следваща военна кампания."

  Според Уикипедия, Русия е опитвала да ограничи изселванията на българи, защото това е щяло да намали шанса и да достигне до Проливите (твърдение, звучащо по - логично и каращо ме да смятам, че Гочев не е представял само истини в материала си...).
Кой доколко е прав и доколко е крив във връзка с отношението на Руската империя към страдащия български народ: не зная. Не съм историк, не съм проучвал лично съответните исторически документи. Но за пореден път се убеждавам, че за съжаление историята е слугиня на политиката (съответно на парите) и инструмент за манипулации на масите, което е отвратително и жалко. Задавам си въпроса щом понякога родни историци лъжат по едни или други въпроси, доколко можем да вярваме на чуждестранните сведения за историята ни..., особено когато се касае за по - ранни векове, а не за последните 2-3.

  Така, както има хора, които едва ли не от сутрин до вечер величаят Путин и Русия, има и други, които редовно ги оплюват, дори гледат да помрачат святата дата 3 март 1878 г. !! Без намесата на Руската империя, днес можеше да няма българи или да има, но да са много по- малко и да нямат собствена държава. Дразнил съм се от изказвания и на едните, и на другите (особено от на онези вторите, онези с непрестанната антируска и прозападна пропаганда). Някои хора сякаш са си сложили очила с цветовете на ЕС и САЩ, а други - с тези на Русия.

  Ако трябва да определя себе си по отношение на страната освободителка с някое от двете понятия: "русофил" и "русофоб", бих се определил като русофил. /06.01.2016г.: Но това е само ако трябва да ползвам някоя измежду двете думи. Не съм русофоб, но би било пресилено да кажа и че съм русофил.../ Смятам, че трябва да поддържаме по - добрия отношения с руснаците (най - вече, защото това е добре за нас). Руският народ (както и други народи но главно руският) е дал много свидни жертви за българската свобода и достойното поведение е да сме благодарни за това (а не да пропускаме да споменаваме кой ни е освободил и да омаловажаваме това велико събитие). Да сме благодарни, но същевременно да отстояваме националния си интерес без значение дали той съвпада или не с интересите на Русия.
Ще завърша със следните думи на Апостола Левски, за които смятам, че често трябва да бъдат припомняни на българските политици: "Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско" (из писмо до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.).

 Използвани източници:

1. Статии от Уикипедия.
2.
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=711%3Aag&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 .
3. http://sl-news.sliven.net/arhiv/2002/29/obshtestvo/obshtestvo_3.htm.
4. http://www.razum.org/bg/zanas/51-momenti-ot-ruskata-politika-kum-bulgaria-predi-i-sled-1878.html?start=2 .






Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 196728
Постинги: 351
Коментари: 391
Гласове: 738
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31