Франклин Делано Рузвелт (30 януари, 1882 – 12 април 1945) е 32–ят президент на САЩ (1933 – 1945). По професия юрист.  Той е един от най-популярните американски президенти, води страната и нацията при преодоляването на Голямата депресия и през Втората световна война.



  Двадесетте години се оценяват като най – щастливото десетилетие в историята на САЩ, макар Хардинг и Кулидж да не са в числото на силните президенти. Твърди се, че е създадена „Велика общност”. Следващият президент – инженерът Хурбърт Хувър, огласява през 1928 г. програма за „пълно унищожаване на нищетата”. Най – добрите икономисти внушават спокойствие и увереност: „Нашето положение е благоприятно. Скоростта на развитието е изумителна.”

   „Голямата депресия”

   През юни 1929 г. икономиката спира растежа си. Несъразмерното отраслово развитие затруднява пазара. Излишъците надхвърлят потребностите. Последиците са изключително тежки. Започва „Голямата депресия”, или световната стопанска криза. Финансовият крах е безпримерен. Засегнати са над 30 млн. купувачи на акции. За четири години фалират 5761 банки с 5 млрд. долара капитал. Промишленото производство се връща на равнището от 1906 г.Цените на земеделските произведения падат четири пъти. Стремейки се да забави кризата, Хувър хвърля 8 млрд. долара в строителството. Държавните инвестиции обаче попречват на ликвидациите. Вместо да бъдат спасени, много стопански организации удължават агонията си и фалират със смазващи дългове. Страшната стопанска криза достига критичния си праг в края на 1932 г. Безработицата в градовете обхваща над 11 млн. души. Разорени са 1 млн. фермери. По приблизителни изчисления 34 млн. американци нямат никакъв доход. Зачестяват призивите за планирано производство, включително и за петгодишни планове.

   Спасителният „нов курс”

   Съединетите щати намират в своя спасител в лицето на избрания през 1932 г. президент – демократа Франклин Рузвелт, който макар и прикован на инвалидна количка, с воля и ум изпреварва своите политически съперници. Той предлага смяна на посоката, която „страната ще поеме за един век напред”. Рузвелт възражда вярата в скорошния изход от депресията. Още в стоте дни освен прокарването на Извънредния закон за банките Рузвелт отменя „Сухия закон”. „Новият курс” се опира на 70 закона за оздравяване на икономиката.В промишлеността се налага сформиране на картели в основа на честната конкуренция. Определя се обем на производството, пресмятат се възможностите на пазара и пределните цени. Държавата контролира отпускането на търговски кредити. Установени са минимална заплата и максимална работна седмица. Улеснена е дейността на профсъюзите. Работниците са спечелени за правителствената политика. Младежите са включени в обществени строежи и услуги. В селското стопанство се предоставят изгодни заеми. Извършва се уедряване, но противопоставянето между селото и града не е преодоляно. Огромни средства са заделени за обществени строежи, където намират препитание 8,5 млн. души. Истинско възстановяване настъпва едва през есента на 1939 г., когато избухването на Втората световна война предизвиква бум, подобен на златните за Съединените щати първи 20 години на XX век. Колкото и да е несправедливо, нещастието на едни народи възвръща щастието на други. Отворен към общественото мнение чрез вестниците и радиото, Рузвелт е обявен за „най-могъщият частен гражданин в Америка”. „Новата вяра” му донася блестяща победа в изборите през ноември 1936 г. Рузвелт се проявява като най-подвижния американски президент в политиката на лавиране и помирение. Признание за неговата политика е четирикратното му избиране за президент на страната през 1932, 1936, 1940, 1944 г. – единствен случай в американската история. След смъртта му прецедентът от времето на Джордж Вашингтон за не повече от два президентски мандата става официално конституционно положение."

   Източник: „История и цивилизация за десети клас” (стр.33-35), изд. „Просвета-София” АД , 2001 г. Автори: проф.д.и.н. Георги Георгиев Марков, доц. д-р Румяна Нейкова Кушева, д-р Бойко Александров Маринков.
.........................................................................................................................................

   Нов курс на Рузвелт
   от Уикипедия, свободната енциклопедия

   New Deal (Нов курс) е названието на политиката на Франклин Делано Рузвелт, изразена в редица програми между 1933 и 1938 за борба с Голямата депресия, последвала срива на борсата през 1929 г. Политиката намесва държавата в свободата на икономиката, която до този момент е била неприкосновена.

   Кризата и изборите през 1932

   Между 24 и 29 октомври се сриват курсовете на акциите на Уолстрийт (финансовия център на САЩ). Ефектът на доминото удря банковия сектор, кредитирането, предприятията, което довежда до фалити, безработица, намаляване на покупателната способност, свръхпроизводство, падане на цените на продуктите. В САЩ кризата увеличава значително нивото на безработицата, тръгвайки от 3% за да стигне до 25% през 1932. Свободното движение на стоки и капитали прехвърля кризата отвъд океана, впоследствие по целия свят.

   На 2 юли 1932 Рузвелт обещава в предизборната си кампания едно ново начало за американския народ. Виждайки, че Сталинистка Русия не е засегната от кризата, много хора решават, че излизането от катастрофата се крие в планирането на икономиката. Другият кандидат на изборите е либералът Хърбърт Хувър. Според либералната теория от онази епоха икономическите кризи са нещо нормално и икономиката сама намира сили да излезе от тях посредством предприемачеството. Рузвелт печели изборите със значителна преднина, партията му получава също силни позииции в Конгреса.

  Реформите

  Историците и икономистите определят първите 100 дни на реформи (между 9 март и 16 юни 1933) като New Deal. Следващата вълна реформи се нарича съответно вторият New Deal.

  На 4 март почти всички банки в страната са затворени и Рузвелт ги задържа затворени до издаването на нов закон. На 9 май Рузвелт изпраща в Конгреса за гласуване спешен акт, свързан с банките, който е бил до известна степен подготвен от администрацията на Хувър. Актът е гласуван като закон още същия ден. Той предвижда отваряне на банките под контрол на федералния трезор, както и с федерални помощи при нужда. 3/4 от банките отварят врати в последвалите 3 дена, валутата се стабилизира и златото се връща в трезорите им, стабилизирайки банковата система. С изпълнителна заповед 6102 Рузвелт задължава частното злато да бъде обменено в долари на съответната стойност. След януари 1934 международната цена на долара е деноминирана с 40%, от което печели американската продукция на вътрешния пазар.

  Политиката на големите проекти съживява всички сектори на американската икономика. Строителството на язовири в Тенеси намалява наводненията, увеличава производството на електричество и най-вече намалява безработицата. Проект от такава величина ангажира хора от редица сектори, които намират отново работа, повишават потреблението си и по този начин увеличават печалбата на производителите, несвързани с реализацията на главния проект. Така държавата създава дълготрайни работни места. Чрез данъците от големите проекти правителството изплаща заемите, с които е лансирало скъпо струващите инфраструктурни подобрения.

   Източници
*„LAge des extremes Le court vingtieme siecle“ Eric J.Hobsbawn глава – Au fond du gouffre `economique.