Някои факти за Наполеон Бонапарт: първия френски император. В историята останал с името „Наполеон I Велики“.

  „Има и друг аспект, в който тези две исторически личности личности заслужават да бъдат разгледани – тяхното европейско измерение. Годините между края на наполеоновите войни и началото на Хитлеровия теророр бележат кулминацията на европейската хегемония над останалия свят – хегемония, стопила се в наши дни вероятно завинаги.Може да се допусне, че императорът поставя началото на необратимия процес на разпадане на стария йерархичен християнски ред в Европа, а фюрерът слага крайната точка на този процес. (стр.11)

  „Неутолимата жажда за власт става все по – ярък белег във всяко действие на Наполеон.  „Аз нямам амбиции – казва той веднъж на Рьодерер. – Но ако все пак имам, то е толкова естествено за мен, до такава степен е част от моето „аз”, колкото е кръвта, която тече във вените ми, или въздухът, който дишам.” В друг случай признава пред Рьодерер: „Имам само една страст, само една любовница, и тя е Франция. Ние се любим толкова силно, че тя никога няма да ми изневери и винаги ще ми се предлага с всяка капка от кръвта си и с всичките си богатства. Ако поискам от нея половин милион души, тя ще ми ги даде.” (стр.88-89)

  И преди да начена цитираната книга разказваща за Наполеон и Хитлер, знаех че Наполеон е бил по - добър в сравнение с... Хитлер и Сталин да речем. Но си мислех, че разликата между него и тях е била по - голяма, отколкото е била реално...Обаче се оказа, че и Наполеон също както Хитлер (макар и не толкова жесток) много е обичал лъжата в себе си и другите, смятал я е за съвсем оправдано средство за докопване до властта. Намирал я е за достойнство, не за грях. А знаем според християнската религия кой е бащата на лъжата...

  Макар Хитлер като цяло да е бил по - лош от Наполеон, в някои отношения оказва се е бил по - читав. Наполеон доста е изневерявал на половинката си Жозефина с различни жени, карайки я постоянно да трепери при мисълта, че причината да нямат деца ще се окаже в нея и че накрая диктаторът ще я замени с някоя, която ще му роди дете.

  "Веднъж, когато тя се оплаква от остра мигрена, той я заставя да се разходи с него в подскачащата каляска и Жозефина крещи от болки. Друг път стреля по лебедите в парка, за да я измъчва. Трябва да се признае, че Ева Браун, приятелката на Хитлер, никога не е поставяна в неудобни положения, нито е унижавана." (стр. 95)

 

  Това, което Бонапарт е обичал най - много в живота си е било властта.

"Любопитно е, че той приема церемонията по коронясването много сериозно. По време на подготовката брат му Жозеф го вбесява с настойчивото искане да получи правото да го наследи, ако умре. "Това е нещо, което никога не бих могъл да забравя", споделя Наполеон с Рьодерер. "Все едно да кажеш на един влюбен, че си спал или очакваш да спиш с неговата любима. А моята любима е властта." (стр. 95)

  На Нострадамус се приписват предсказания, според които Наполеон е първият антихрист, Хитлер - вторият и че следва трети... По времето, когато за пръв път срещнах предсказания сочени като предвещаващи времената на Наполеон и Хитлер, все още не знаех, че Наполеон всъщност е... италианец. Napoleone Bonaparte и семейството му са корсиканци, които са получили благороднически титли от френската държава. Тоест, той също като Хитлер е чужденец, който застава начело на държавата, в която се заселва. И двамата са били големи нерваци, изпадали са в нервни кризи, стигали са до плач. Когато са били ядосани са тропали, крещели, обиждали. Наполеон е стигал до физическа агресия и трошене на мебели, Хитлер е почервенявал от гняв. Гневливостта е била едно от общите неща между двамата диктатори.

  "В края на 1797 година Наполеон се връща във Франция, където е посрещнат с луд възторг. Той е победител в 18 тежки битки, пленил е 170 вражески знамена и е дал на родината си положение, което тя е нямала не само при Людовик XIV, но и в най-славните години от своята история. В допълнение на всичко е изпратил във Франция няколко значителни пратки със злато и сребро, както и многобройни безценни произведения на изкуството. В негова чест улицата, на която жевеел, е наречена "Улица на победата".

  На 20 май 1796 година, по време на престоя му в Милано, той издава прокламация:

 "Зачитане на личната собственост и сигурност на гражданите; уважение към религията на страната - това са чувствата, които ръководят правителството на Френската република и армията в Италия. Дори и победители, французите смятат хората от различни националности в Ломбардия за свои братя.” (стр. 44).

  Следва текст, който освен че обогатява историческата култура кара човек да се замисли какви некадърници и предатели ни управляват от над три десетилетки...

 "Те /бел. моя: Наполеон и Хитлер/ проявяват изключителни дарби в умението да подбират големи специалисти за свои помощници. Това проличава особено силно при възстановяването на френската и германската икономика.

  Периодът на Консулството се разглежда обикновено като златно време на френската държавност. Това се дължи до голяма степен на способностите на Наполеон като администратор, както и на неговия нюх да открива веднага най - подходящия човек за конкретното място. След като централизира администрацията с колегията на префектите, той създава във всеки департамент данъчни служби, в които има по осем бирници. Основният данък е подоходният. С помощта на много опитни чиновници отново изгражда финансовата структура на страната. Създаден е и амортизационен фонд за стоки, основана е Френската банка. Замяната на книжните пари със златни и сребърни гарантира стабилността на франка до 1914 година. В 1802 година бюджетът е балансиран за първи път от седемдесет години, златните резерви растат непрекъснато (независимо от все по - големите тайни златни запаси на Бонапарт в подземията на Тюйлери). Търговска банка, Кредитна банка, други институции са учредени, за да подпомагат търговията. Развитието на промишлеността се поощрява с безлихвени заеми, които се отпускат на значителен брой производители. Подобрява се шосейната и съобщителната мрежа, строят се нови пристанища. Зърно се внася от чужбина, ако се появи заплаха от глад. В Париж през зимата се откриват обществени кухни и приюти. Само за три години безработицата изчезва и страната се радва на благоденствие. Отчасти причината за това е краят на една икономическа депресия, отчасти е резултат от ръководството на способните министри. Така или иначе, Първият консул доказва, че заслужава доверието, което му е гласувано. Той възвръща на Франция преди всичко нейното самочувствие." (стр.79-80)

  Френският философ и историк Иполит Тен е написал през 1880 г., че ако Наполеон е бил победил руснаците през 1812 г. е щял да създаде обширна европейска империя, в която цялото мъжко френско население е щяло да бъде в служба на подтисничеството. Всички годни за военна служба, без значение образовани или не, щели да станат офицери, полицаи, шпиони или наемни биячи.

 "Napoleon Bonaparte Music video (Tribute)": https://www.youtube.com/watch?v=Eh2pDrUoWTU .

  Източник на цитатите: "Наполеон и Хитлер" (изд. "Петекс-Ретех", София, 1992 г. Автор: Дезмънд Сиуърд.)

към който искам да направя само малка бележка. За разлика от Хитлер и Сталин, Наполеон е оставил името си в световната математика с две собствени теореми. Освен това е бил до такава степен в курса на всички математически новости, че е осведомил лично такива светила на математиката като Пиер-Симон Лаплас и Жозеф Луи Лагранж за доказаната от Маскерони теорема, че всяка задача построима с линийка и пергел е построима само с пергел. Последните останали изумени от този факт.

Не ми беше известен този факт. Аз също ще допълня с нещо, което ми направи впечатление във връзка с този човек. По време на заточението му на о-в "Света Елена": "По това време Наполеон се отдава на старото си хоби – шахмата, с което запълва част от времето си. Три от партиите му от 1804 до 1820 г. влизат в историята като шедьоври." (Уикипедия). Друго негово позитивно качество била силната му памет.