Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05 18:36 - Откъси от романа "Пепеляшка и царският син" (1)
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 113 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.05 22:16


image


В настоящата публикация съм събрал откъси от великолепния исторически роман "Пепеляшка и царският син" (1959 г.) на Димитър Талев. Книгата е разкошен и величествен паметник на героичната и драматична епоха на великия ни цар Самуил и неговата почти половинвековна славна и епична борба за запазването на българската държавност. Светлото и родолюбиво четиво е част от трилогията „Самуил, цар български“. След излизането на трилогията в периода 1958 – 1960 година, тя става една от най-популярните книги в съвременната българска белетристика и най-мащабната творба върху живота на цар Самуил.

Гл. II

— Моето място не е тук, при вас — рече той със силния си глас, който сега бе издрезгавял може би поради възрастта му, а може би и от голямо вълнение. Боляринът продължи: — Аз никога не съм прекланял глава пред Самуила Мокри. Той привлече и подчини всички, аз не му се подчиних. И няма да му се подчиня, каквото и да прави с мене. Но аз няма да повикам срещу него чужда войска и няма да служа на чужд цар. — Янкул Побит огледа насядалите със сините си очи, които гледаха строго и тъжно: — Трябва всеки от нас да знае, че чуждият цар няма да прати войската си за наше добро. Аз си отивам.

------------------------------------------------------------------

Гл.III

Едва сега подигна очи към него духовникът:

— Ти знаеш каква е моята вяра. В нея има само един закон: любов към човека и милост. И това е единственият закон на нашата истинска християнска вяра. От нея изхождам аз във всяка своя мисъл и във всяко свое дело. Любовта трябва да бъде ключът във всяко човешко дело. 

Ти искаш да изоставиш ли тази жена тъкмо сега, когато ти роди дете?

— Не, не! — пристъпи бързо към него Самуил. — Но ето аз съм сега с две семейства, с това дете.

— Като се съблазни и изпита сладостта на греха, сега ще изпиташ и горчивината му. Това трябва да се помни винаги. Най-напред те съди и ще те осъди църквата, но няма смелост да ти го каже и да ти наложи своята власт. Ти си по-могъщ от нея.

— А ти? — взря се в него Самуил със своя втренчен поглед. — Ти, който си също духовник, строиш църкви…

— Аз никого не съдя и не наказвам. Изповядвам своята вяра и я изпълнявам към себе си и към другите. Аз живея според своята вяра. Не съдя и не наказвам, защото това е против християнската ми вяра, но аз винаги говоря истината и това стига.

— Не, не, не! — поклати Самуил глава нетърпеливо. — За живия човек е нужен съд, нужно е и наказание. Той трябва да се бои от грях и от меча на палача. Иначе не ще има ред в човешкия живот.

— Аз казвам да има любов между людете и тогава животът им ще бъде по-добър. Не ще спреш ти злото с меча на палача. Ти ще накажеш, след като злото е извършено, ала то е вече извършено.

— Ти няма да вършиш зло, като знаеш, че те чака наказание тук на земята и пъкъл горе на небето.

— С любовта ще направиш повече и много повече. Който носи любовта Христова в сърцето си, не ще направи зло никога.

— О, сладкодумний — усмихна се тъжно Самуил Мокри. — Ти вече отдавна живееш сам тук на острова, в църквата си, и повече живееш с мислите си. Които идват в църквата ти, идват, за да те слушат и да се молят на бога. Ако влезеш между човешкото стадо, не ще можеш без посох[1] .

***

 Такова е човешкото сърце — пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили. 

------------------------------------------------------------------

Гл. IV

И петимата майстори гледаха нататък мълчаливо, един и двама пристиснаха устни, приподигнаха рамена. Нито един от тях не беше копал руда. Това се виждаше и по лицата им, по учудените им погледи. Самуил ги гледаше упорито с втренчените си очи и продължи:

— Вие може и да не сте копали, но аз ви доведох като люде остроумни, изкусни, досетливи. Каквото, човек не знае, с ума си може да прозре.

***

И непрестанно, през цялото време, докато бяха заедно, около тях се чувствуваше топлият дъх на тяхната обич…

***

Парикът може да бъде не по-малко зъл и грешен от попа и болярина.

***

За него оставаше тихата скрита радост, която изпитваше, когато я срещаше по пътеките около къщата й, когато влизаше понякога в тая къща, когато мислеше, волно и неволно, за младата жена. Той се боеше от тая греховна радост, но я задържаше в сърцето си, не можеше да я прогони. С тая греховна радост, която го притегляше към земята, в мъчително сладостната си борба с нея той издигаше негли още по-високо душата си. Или пък това беше утешение, което сам си бе измислил, за да не преклони глава пред греха. Ето в такава и мъчителна, и сладка, и страшна, и желана бъркотия бяха чувствата и мислите му за Биляна, но сега той само се страхуваше за нея.

------------------------------------------------------------------

Гл. V

Като питаше и разпитваше, Рун вярваше повече на очите си, отколкото на думите на задържания и колкото задържаният изглеждаше по-виновен, толкова той по-малко му вярваше. Яков Рун работеше, вече от години и работата му го бе научила, че много често лицето на човека говори по-добре, отколкото лъжливият му език.

***

Помисли за всичко, велики войводо, и мисълта може да ти открие истината по-добре, отколкото очите и ушите.

***

Така става много пъти — истината прониква между людете по незнайни пътища, набира се капка по капка или пък те я откриват с някакъв свой усет, с някакво свое умение. 

------------------------------------------------------------------

Гл.VI

Той млъкна със застинало лице. Заговори по-младият, който беше по-угодлив, но своето скрито високомерие искаше да покаже с преголеми знания:...

***

Великият войвода продължи:

— Слушайте сега добре: децата да не гладуват, но и войската не може да стои гладна. Ето тръгнали сте в дрипи, искате войводата да ви облече. Така и трябва, но трябва да помогнеш и ти. Царството сме аз и ти! Наредено е всеки болярин и войвода да облече и въоръжи войниците си, както и досега, да напълни торбите им. Ала така ще бъде, докато си в царството. Като преминеш в чужда земя, тя ще те храни, чуждата земя. Иначе ти ще изпразниш и селяшкия кош, ще вземеш и залъка на децата си. Това искам да ви кажа: като сме тръгнали на война, трябва да надвиваме. И за царството, и за твое добро. Иначе ще дойде чуждият и ще се храни от твоя кош.

***

Право спроти[2] великия войвода, близу до вратата на стаята, неочаквано се изправи дребен, сух монах; по лицето му, с хлътнали страни и обрасли с редка, посивяла брада, беше изписана ярост и отчаяна решителност.

— Да, да, да — затрепера брадата му, а лицето му, с високо, набръчкано чело, се нашари с ярки червени петна. — Да, ти поведе богомилите, те са с тебе и ти си с тях, но ние не ще отидем при тях, нашето място не е там! Те са изчадия адови и вървят по сатаната, той ги води днес насам, а утре нататък, но където и да са, те са против бога. Защо ни викаш, велики войводо, на война и заедно с проклетите еретици! Наше оръжие е кръстът господен и словото божие. — В стаята се зачу одобрителна врява, повиши глас и монахът насреща, дори пристъпи две крачки: — Не, няма да пуснем по-младите наши братя да вървят рамо до рамо с еретиците!

— Седни на мястото си, преподобни отче! — махна с ръка великият войвода; не искаше да го слуша повече. Затихна отеднаж яростта на монаха, изчезна и смелостта му, млъкна той и току се върна на мястото си. А Самуил Мокри продължи спокойно, макар да показа миг преди това също гневно нетърпение: — Виж как обърна ти приказката си наопаки… Аз те викам да помагаш на царството, а ти говориш за еретиците. Народът тръгва на бой и бран, казвам, тръгвай и ти с него. Нека бъде с твоето оръжие, както твърдиш, нека бъде с кръста и словото божие, но бъди и ти, където сме всички. Аз не съм с богомилите, а съм с тебе и на твоя път, но дали ти стоиш на своя път? Богомилът те ругае за твоята леност, за твоето пиянство и чревоугодие, за твоята алчност към земните блага и наслади. Ти защо бягаш от него и го укоряваш с пяна на устата? По-добре иди при него с кръста господен и със словото божие, но и с добрия пример.

------------------------------------------------------------------

Гл.VII

 Тая жажда за повече знания беше жажда на ума му, но беше и жажда за по-голяма сила, за предимство над другите, беше преголямо честолюбие и надменност, презрение към другите. 

***

Досега той бе виждал Радомира като хубав и весел младеж, който бе радвал сърцето му. Сега Радомир разкриваше друг свой образ и се обръщаше против него, отдалечаваше се от него. Той нямаше още ни един косъм на лицето си, а се показваше като безсрамен женолюбец!

Като чичо си Арона и дали не беше вероломен като него? Същата лоша кръв течеше може би и в неговите жили. Или може би сатаната искаше да го накаже за братоубийството, като е вселил духа на убития в сърцето на родния му син. 

_______________________________________________

Тъй като поне към момента сайтът chitanka.info е недостъпен, електронна версия на четивото можете да ползвате чрез изтегляне от тук:
https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1001 .

Сродни публикации:

1. Откъси от романа "Пепеляшка и царският син" (2)" (https://hranislav.blog.bg/history/2021/05/15/otkysi-ot-romana-quot-pepeliashka-i-carskiiat-sin-quot-2.1761503 .)

2."Откъси от романа "Щитове каменни"" (https://hranislav.blog.bg/poezia/2021/05/15/.1718923 .)

Пояснителни бележки:

[1] Посох - тояга за подпиране, патерица.

[2] Спроти - срещу, насреща.
 

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 223530
Постинги: 374
Коментари: 400
Гласове: 800
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930