54

„ГОДИНА НА ИЗПИТАНИЕ.”

СТАТИЯ ВЪВ В. „МИР”,

АПЕЛИРАЩА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ РАЗУМ И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРОВЕЖДАНЕ

НА НЕУТРАЛНА ПОЛИТИКА

30 декември 1939 г.

 

  Излизаме от една мъчителна година, за да навлезем в една година на страшни изпитания. Три четвърти от человечеството е във война: война по въздуха, война по сухо, война по моретата. Колкото всички да желаем по – скоро края на това невиждано човекоизтребление, в което не само ще гине цветът на европейската младеж, но може да се погребе цялата, градена от векове цивилизация с всички нейни духовни и веществени ценности, трябва с горест да признаем, че, разумно погледнато, малко са изгледите за скорошен мир.

  Разумната предвидливост налага, прочее, да очакваме въпреки нашите миролюбиви чувства една продължителна война. Въоръжените сили на воюващите са грамадни. Убеждението в правотата на каузите им в едните и в другите е пълно, вярата им в крайния успех е още ненакърнена. При огромните средства, турени в действие, отделни военни успехи няма да доведат до мир. По – вероятно е изходът на войната да зависи от духовната и материална издръжливост на воюващите.

  При това положение какво трябва да бъде поведението на България?

  Отговорът, който обединява всички българи, от царя до последния гражданин, е един – пълен строг неутралитет и всестранна подготовка за продължителна издръжливост на страната. И наистина, ако дори при спокойни времена първата и най – съществена задача на външната политика е запазването на целостта и независимостта на държавата, не е ли очевидно, че сега, при страшната стихия, която бушува и погребва народи и държави, безумие би било да се поддадем на примамки и изкушения, които биха отклонили политиката на България от спасителния път на мира.

  Разбира се, неутралитетът на България не трябва да бъде пасивно бездействие, плод на една слабост, а една дейна политика, целяща не само да запази мира и независимостта на страната, но да подготви задоволяването по мирен начин на справедливите ни искания. За тази цел неутралитетът ни трябва да бъде безупречен във всяко отношение – политическо, стопанско, нравствено. Ние сме в положението на жената на Цезаря, за която казват, че не трябвало да бъде дори подозирана.

Когато великите народи водят борба на живот и смърт, те стават болезнено чувствителни към всяка проява на неприязън, идваща от малките народи. Помежду си големите скоро забравят враждите и оскърбленията, защото все пак след войната ще трябва да живеят в мир, но на малките мъчно прощават. И затова налага се крайно коректно и еднакво отнасяне към всички воюващи във всяко отношение. В лицето на България трябва всички да виждат една приятелска страна. Всички трябва да могат да търгуват с България при еднакви условия. Това се изисква от нашия неутралитет, то отговаря и на стопанските интереси на страната. Все по тези съображения нашият печат трябва да бъде крайно внимателен и да знае, че дори запетаите се четат и отбелязват, да служи само на истината и чрез нея на българските интереси, без да става в никой случай оръдие на чужди пропаганди, толкова повече, че бидейки под надзор, създава отговорности за управлението на страната.

  Политиката на неутралитет ще бъде плодоносна за България, ако имаме воля и сила да я защитим против всякакъв натиск, идващ отвън. Трябва, прочее, да се организираме всестранно за тази цел и да не оставим у никого илюзията, че България може да бъде „жизнено пространство” за когото и да било освен за българския народ. Всички трябва да знаят, че този народ е твърдо решил да брани свещената българска земя, да пази своя политически и социален строй, да осигури в границите си своята независимост и моралното си развитие.

  В този ред на мисли очевидно е, че създаването на един фронт на мира на Балканите би спомогнал в голяма степен да се запазят балканските държави от пожара на войната. За жалост някои от нашите съседи, увлечени от тясно национално чувство, не преценяват достатъчно ползата от удовлетворяване на минимални български искания, а големи държави, вместо да  въздействуват овреме, за да се отстранят пречките за едно балканско споразумение, се поддадоха на химеричната мисъл да вкарат България в един балкански пакт, който създаваше за нея условия, по – тежки от условията, наложени и чрез Ньойския договор. За щастие с най – близката нам и най – силната военно балканска държава, Югославия, се дойде до съглашение за сключване на вечно приятелство. На това съглашение трябва да се даде реално съдържание. С оглед на сегашното положение първата задача трябва да бъде създаването на общ фронт за запазване неутралитета на двете държави.

  Но и с това не се изчерпват задачите на една разумна българска политика в днешното време. Малък народ със слаба съпротивителна сила, ние имаме повелителна нужда да спечелим общественото мнение на просветеното човечество в полза на страната ни. Войната ще се свърши. Рано или късно ще се дойде до мир и до създаването на нов ред в Европа. Моралният фактор ще има своето значение за воюващите, а още повече за неутралните. Чрез нашето безупречно поведение и чрез една по-разумна подготовка ние трябва да спечелим този фактор за правата кауза на България. Да не забравяме, че тъкмо малките народи имат нужда да бъдат покровителствувани от международния морал и затова те трябва да се чувствуват засегнати всеки път, когато малък народ става жертва на насилие от голям народ.

  Най – сетне трябва да увеличим нашата вътрешна сила и издигнем стопанството си чрез сплотяване на всички живи сили на народа около жизнените интереси на държавата. Всички други задачи и стремежи да се подчинят днес на върховното съображение да създадем единна, силна духовно и материално България. Едва ли е имало случай в историята на България, когато от нашата мъдрост да са зависели най-жизнените интереси на народа ни. Едва ли е имало случай в историята на България, когато от нашата мъдрост да са зависели най – жизнените интереси на народа ни. Едва ли е имало друг път по – повелителна нужда да се впрегнат в услуга на държавата родолюбието, разумът, опитността, престижът, като са поставят над партии, над съсловия, над амбиции, над лични страсти. Това пожелаваме от все сърце на българския народ за Новата година.

                                                                                                        Ат. Д. Буров

Мир, № 11825, 30 дек. 1939.

Източник: „Атанас Буров. Живот за България.” (стр. 398-400). Второ допълнено издание. Издателство на Българската академия на науките, София, 1994 г.

Автор: Жоро Цветков.

Бел. на Х.Х.: Почернянето на думи е от мен.

Формира и командва свои паравоенни отрчди към своя "Блок" , които участват в избиването на поддръвниците на стамболийски и септемврийци. Вечен позор!