Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
06.06.2021 00:19 -
Ако заради сегашното положение сте изпаднали в обезсърчение!
Автор: hranislav
Категория: История
Прочетен: 1046 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2022 17:00
Прочетен: 1046 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 05.06.2022 17:00
Ако заради сегашното нашенско положение сте изпаднали в обезсърчение, за минути мисловния си взор назад обърнете и се в страшно време с мен дружно потопете.
Ако смятате, че несигурността и бедността в България са толкова големи, че трябва вие и семействата ви да я напуснете...
Ако мислите, че живеете трудно или че сте живяли трудно...
Ако смятате, че държавата ни е много скапана и човек не може в нея да се развива нормално...
Ако със страх си спомняте мутренските времена...
Ако ви тревожи мисълта, че вие или ваши роднини може да пострадате заради престъпността в страната и дори престъпниците да останат безнаказани...
Ако нещата като цяло ви изглеждат отчайващи...
То вие имате основания за тези ви мисли и усещания. Но има и начини да отслабите тяхната сила и настоящата ми публикация е част от тях.
Не бягайте от родината ни (или поне не я напускайте завинаги), ами прочетете например книгата "Родопски властелини" на Николай Хайтов, за да си припомните през какво са преминали нашите предци, но са оцелели и са се запазили като българи в далеч по - тежки времена пред които мутренското последно десетилетие на 20-ти век е като приказка за деца в предучилищна възраст. Времена пред които днешното е направо като приятен сън и условия в сравнение с които нашите са като на боляри! В споменатото четиво се отделя голямо внимание на кърджалийските години по време на турското робство. Това е периодът в края на 18-ти и началото на 19-ти век. Години на голям упадък на Османската империя, от който страдат най - много християните, в частност българите. Едни от най - черните страници във времената в които нямаме своя държава.
.jpg)
Мутрите са направо като пакостливи юноши на фона на суровите, жестоки, садистични и алчни бандити, наричани "кърджалии" и "даалии", които грабели и убивали наред, носейки се като черната смърт от село на село и от град на град. След едно тяхно нападение, опожареното Панагюрище останало безлюдно пепелище в продължение на 12 години! Може би това донякъде се дължало на съпротивата на храбрите му и умеещи да боравят с оръжия защитници. Панагюрище било привилегировано селище. Там на мюсюлмани било забранено да се заселват, камо ли да безчинстват. Панагюрци били част от т.нар. "войнуци", наричани още "войнугани. Те имали право да носят оръжие. Войнуците били специална категория немюсюлманска военна част, която по време на война била ангажирана с участие в походи, а в мирно време охранявала пътища, проходи, мостове.
Кърджалиите били обладани от низки страсти главорези, които за материални облаги и за удоволствие тероризирали жени, деца и мъже главно в Родопите и Тракия в продължение на десетилетия. Убийства, палежи, грабежи, изнасилвания, мъчения, отвличания в робство. Тези неща като да били в кръвта им и те като хищни птици долитали в гнездата на беззащитната или не толкова беззащитна рая и в голям брой случай успявали малко или повече да ги разсипят. Техни жертви ставали още и мюсюлмани. Някои селища били минавани поне по два пъти от безстрашните злосторници, често неочаквано. Не били пощадявани дори хора от третата възраст. По време на пожарите са се разигравали най - големите изстъпления и гаври, най - изтънчените жестокости, пише Хайтов. Това ставало под светлината на разигралите се пламъци и замраченото от пушеци небе, когато покривите на къщите с трясък са се събаряли и грохотът им се смесвал с писъците на подгонените жертви.
Кърджалиите не подбирали атакуваните от тях по народност или вяра. Интересували ги плячката (най - вече), както и задоволяването на сексуалните им потребности и потребността им да доминират над уплашеното население. Един от тях споделил пред френски пътешественик, че му носело щастие да гледа как жени се молят за животите на мъжете си. Младите булки и момите почерняли със сажди лицата си и се укривали по тавани и по зимници с надеждата да се разминат с нещастие, което можело да продължи и с години, ако разбойниците ги харесали за харемите си. Съпротивляващите се на позорящите честта им домогвания били убивани, понякога разчеквани от катъри! По време на второто разорение на Станимака (Асеновград), състояло се през 1810 г., някои българки сполучили да се хвърлят във водите на реката, рискувайки удавяне в опитите си да избегнат попадане в лапите на негодниците.
Кърджалии ставали не само турци, но още албанци, гърци, българи (сред разбойниците имало както бивши турски управници, така и бедняци търсещи начин за препитание). Бандите били смесени, нямало етническа или религиозна дискриминация в тях. Придвижвали се главно на коне, катъри и мулета.
Властите в загниващата империя много пъти не успявали успешно да се противопоставят на разбойническите групи. Редовни турски войски търпели поражения, а се случвало и турски войници да се присъединят към намиращите се извън закона страшилища, имената на които предизвиквали безпокойство дори в самия султан, който правел опити да привлече на своя страна различни главатари. Успявал, но някои от тях се отмятали от договорките (дори по два пъти) и пак хуквали по стария си разрушителен житейски път. Някои турски управници играели двойни игри - били уж срещу коментираното социално бедствие, но не съвсем...
Турската власт наказвала всеки поданик (независимо от социалния му статус), който подпомагал (или дори бил заподозрян в подпомагане) по един или по друг начин на безмилостните престъпници. Поради такова обвинение през март 1800 г. главата си загубил Гюрджи паша, защото заградените от армията му кърджалии се измъкнали. Стигнало се до там, че да се позволи християните да се въоръжават и да градят крепости. Християни и мюсюлмани под ръководството на сурови турски велможи защитавали градовете от кръвожадните набези на още по - суровите кърджалии, които не се страхували ни от Бог, ни от султан. Те озвучавали дръзките си нахлувания в градовете с биене на барабани, свирни и дивашки викове. При неуспешни нападения срещу организираните за отбрана градски средища, яростта на даалиите се изсипвала като дъжд от лава върху хората от околните селца.
На някои от главатарите дотолкова им пораснала работата, че започнали да мислят за овладяване на централната власт и разпределяне на постове. Най - опасният противник на султана бил владеещият Видинска област Осман Пазвантоглу, който бил бошнак по произход. Селим III (1761 г. - 1808 г.) изпратил срещу него първоначално 40-хилядна, а след това и 100-хилядна войска, но не това не било достатъчно за сломяването на самозванеца.
Позитивно в онези години било това, че се увеличил броят на дедите ни с боен опит. Фактор превърнал се в част от потоците влели се в реката, която десетилетия по - късно, след петвековни опити сринала стената на турското потисничество, макар и в значителна част от българските земи за много кратко.
В някои случаи християнското население отказвало помощ от страна на официалните власти, защото преминаващите през населените места турски войници били допълнителна финансова тежест за него, а се случвало и да безчинстват, както правели и бесовете срещу които отивали да се борят. Във време, когато турски чиновници си позволявали по два или повече пъти да събират от нещастната рая един и същи данък, лъжейки че данъкът не е платен, част от хората предпочитали да пострадат само от кърджалиите, вместо и от султанската войска.
Ще завърша текста ми със слова описващи накратко усещането за безнадежност, обагрило с мрачните си тонове онези смутни години, пред които сегашните ни трудности бледнеят и които вярвам ще преодолеем, изпълвайки най - светлите предсказания за рода ни български. И след най - мрачната нощ настава ден. Във вените ни тече кръвта на хора, които са оцелели не само физически, но и като българи. След като те са могли да го направят при много по - тежки изпитания, значи и ние можем. Стига да го желаем.
Цитатът, взет от гореспоменатата хайтова книга, представлява кратка бележка за разграбването от даалийска банда на търновското село Арбанаси. Погромът става през 1798 г. Автор на написаното е свещеник, който е служил в местната църква "Свети Никола" по време на трагичните събития в цветущото дотогава селище: "На един висок баир се намирам сам, сам в едно пусто село, казват го Алванитохори. Виждам снеговете и дъждовете и сърдечните вълнения, виждам и фъртуните и ми се помрачава. Виждам небето мътно. Че как да се опазя, де да намеря спокойствие, да отида там да живея. Обръщам се към изток - едра градушка ме удря. Обръщам се към запад - и той ме устрашава. Обръщам се на север, и тъмка гърми и се святка. Тичам към юг - и там е воня. Виждам вълци как силно тичат, и лъвовете как вървят, всички побеснели и много сърдити. Обръщам се към небето със сълзи и извиквам: желая свобода в тая неволя!" (стр. 111, изд. "Христо Г. Данов", 1974 г.)
Вече споменах като плюс в цялата тази негативна обстановка това, че се е увеличил броят на българите, които са придобили опит в боравенето с оръжия. Тук идва и мястото на още един, втори, по - голям плюс: доброто на лошите времена е че е по - вероятно човек да се обърне към Бог, а това е основната цел в човешкия живот според различни духовни учения.
Послепис: Не казвам да сме безкритични към злото, което се случва сега и да го приемаме с одобрение, нито твърдя, че трябва да сме овчедушни и че не бива да се стремим към бъдещност по - добра от днешната ни ситуация като народ и като отделни личности. Не, нищо подобно! Естественият път на развитие на родината ни е напред и нагоре! Без преминаване през низини не може, но целта трябва да са върховете. Смятам, че четенето и препрочитането от време на време на текстове обрисуващи ужасите през които са преминали онези преди нас и то докато се намираме в уютната обстановка на неприкосновените ни домове може да ни помогне. Да допринесе за това да сме по - доволни от живота си, по - смели пред трудностите в него, по - малко мрънкащи, по - оптимистични за бъдещето на страната ни, по - ценящи святата ни свобода за която са загинали през вековете милиони българи и българки (и не само...), по - благодарни за всичко което имаме и за неща, които нямаме... Би могло дори с малко да допринесе за завръщането на част от напусналите България. За подобни плодове, роля може да изиграе и припомнянето на подвизите на множеството ни знайни и незнайни самопожертвувателни борци за свобода и човешки правдини, с чиято кръв е напоена земята ни.
Ако смятате, че несигурността и бедността в България са толкова големи, че трябва вие и семействата ви да я напуснете...
Ако мислите, че живеете трудно или че сте живяли трудно...
Ако смятате, че държавата ни е много скапана и човек не може в нея да се развива нормално...
Ако със страх си спомняте мутренските времена...
Ако ви тревожи мисълта, че вие или ваши роднини може да пострадате заради престъпността в страната и дори престъпниците да останат безнаказани...
Ако нещата като цяло ви изглеждат отчайващи...
То вие имате основания за тези ви мисли и усещания. Но има и начини да отслабите тяхната сила и настоящата ми публикация е част от тях.
Не бягайте от родината ни (или поне не я напускайте завинаги), ами прочетете например книгата "Родопски властелини" на Николай Хайтов, за да си припомните през какво са преминали нашите предци, но са оцелели и са се запазили като българи в далеч по - тежки времена пред които мутренското последно десетилетие на 20-ти век е като приказка за деца в предучилищна възраст. Времена пред които днешното е направо като приятен сън и условия в сравнение с които нашите са като на боляри! В споменатото четиво се отделя голямо внимание на кърджалийските години по време на турското робство. Това е периодът в края на 18-ти и началото на 19-ти век. Години на голям упадък на Османската империя, от който страдат най - много християните, в частност българите. Едни от най - черните страници във времената в които нямаме своя държава.
.jpg)
Мутрите са направо като пакостливи юноши на фона на суровите, жестоки, садистични и алчни бандити, наричани "кърджалии" и "даалии", които грабели и убивали наред, носейки се като черната смърт от село на село и от град на град. След едно тяхно нападение, опожареното Панагюрище останало безлюдно пепелище в продължение на 12 години! Може би това донякъде се дължало на съпротивата на храбрите му и умеещи да боравят с оръжия защитници. Панагюрище било привилегировано селище. Там на мюсюлмани било забранено да се заселват, камо ли да безчинстват. Панагюрци били част от т.нар. "войнуци", наричани още "войнугани. Те имали право да носят оръжие. Войнуците били специална категория немюсюлманска военна част, която по време на война била ангажирана с участие в походи, а в мирно време охранявала пътища, проходи, мостове.
Кърджалиите били обладани от низки страсти главорези, които за материални облаги и за удоволствие тероризирали жени, деца и мъже главно в Родопите и Тракия в продължение на десетилетия. Убийства, палежи, грабежи, изнасилвания, мъчения, отвличания в робство. Тези неща като да били в кръвта им и те като хищни птици долитали в гнездата на беззащитната или не толкова беззащитна рая и в голям брой случай успявали малко или повече да ги разсипят. Техни жертви ставали още и мюсюлмани. Някои селища били минавани поне по два пъти от безстрашните злосторници, често неочаквано. Не били пощадявани дори хора от третата възраст. По време на пожарите са се разигравали най - големите изстъпления и гаври, най - изтънчените жестокости, пише Хайтов. Това ставало под светлината на разигралите се пламъци и замраченото от пушеци небе, когато покривите на къщите с трясък са се събаряли и грохотът им се смесвал с писъците на подгонените жертви.
Кърджалиите не подбирали атакуваните от тях по народност или вяра. Интересували ги плячката (най - вече), както и задоволяването на сексуалните им потребности и потребността им да доминират над уплашеното население. Един от тях споделил пред френски пътешественик, че му носело щастие да гледа как жени се молят за животите на мъжете си. Младите булки и момите почерняли със сажди лицата си и се укривали по тавани и по зимници с надеждата да се разминат с нещастие, което можело да продължи и с години, ако разбойниците ги харесали за харемите си. Съпротивляващите се на позорящите честта им домогвания били убивани, понякога разчеквани от катъри! По време на второто разорение на Станимака (Асеновград), състояло се през 1810 г., някои българки сполучили да се хвърлят във водите на реката, рискувайки удавяне в опитите си да избегнат попадане в лапите на негодниците.
Кърджалии ставали не само турци, но още албанци, гърци, българи (сред разбойниците имало както бивши турски управници, така и бедняци търсещи начин за препитание). Бандите били смесени, нямало етническа или религиозна дискриминация в тях. Придвижвали се главно на коне, катъри и мулета.
Властите в загниващата империя много пъти не успявали успешно да се противопоставят на разбойническите групи. Редовни турски войски търпели поражения, а се случвало и турски войници да се присъединят към намиращите се извън закона страшилища, имената на които предизвиквали безпокойство дори в самия султан, който правел опити да привлече на своя страна различни главатари. Успявал, но някои от тях се отмятали от договорките (дори по два пъти) и пак хуквали по стария си разрушителен житейски път. Някои турски управници играели двойни игри - били уж срещу коментираното социално бедствие, но не съвсем...
Турската власт наказвала всеки поданик (независимо от социалния му статус), който подпомагал (или дори бил заподозрян в подпомагане) по един или по друг начин на безмилостните престъпници. Поради такова обвинение през март 1800 г. главата си загубил Гюрджи паша, защото заградените от армията му кърджалии се измъкнали. Стигнало се до там, че да се позволи християните да се въоръжават и да градят крепости. Християни и мюсюлмани под ръководството на сурови турски велможи защитавали градовете от кръвожадните набези на още по - суровите кърджалии, които не се страхували ни от Бог, ни от султан. Те озвучавали дръзките си нахлувания в градовете с биене на барабани, свирни и дивашки викове. При неуспешни нападения срещу организираните за отбрана градски средища, яростта на даалиите се изсипвала като дъжд от лава върху хората от околните селца.
На някои от главатарите дотолкова им пораснала работата, че започнали да мислят за овладяване на централната власт и разпределяне на постове. Най - опасният противник на султана бил владеещият Видинска област Осман Пазвантоглу, който бил бошнак по произход. Селим III (1761 г. - 1808 г.) изпратил срещу него първоначално 40-хилядна, а след това и 100-хилядна войска, но не това не било достатъчно за сломяването на самозванеца.
Позитивно в онези години било това, че се увеличил броят на дедите ни с боен опит. Фактор превърнал се в част от потоците влели се в реката, която десетилетия по - късно, след петвековни опити сринала стената на турското потисничество, макар и в значителна част от българските земи за много кратко.
В някои случаи християнското население отказвало помощ от страна на официалните власти, защото преминаващите през населените места турски войници били допълнителна финансова тежест за него, а се случвало и да безчинстват, както правели и бесовете срещу които отивали да се борят. Във време, когато турски чиновници си позволявали по два или повече пъти да събират от нещастната рая един и същи данък, лъжейки че данъкът не е платен, част от хората предпочитали да пострадат само от кърджалиите, вместо и от султанската войска.
Ще завърша текста ми със слова описващи накратко усещането за безнадежност, обагрило с мрачните си тонове онези смутни години, пред които сегашните ни трудности бледнеят и които вярвам ще преодолеем, изпълвайки най - светлите предсказания за рода ни български. И след най - мрачната нощ настава ден. Във вените ни тече кръвта на хора, които са оцелели не само физически, но и като българи. След като те са могли да го направят при много по - тежки изпитания, значи и ние можем. Стига да го желаем.
Цитатът, взет от гореспоменатата хайтова книга, представлява кратка бележка за разграбването от даалийска банда на търновското село Арбанаси. Погромът става през 1798 г. Автор на написаното е свещеник, който е служил в местната църква "Свети Никола" по време на трагичните събития в цветущото дотогава селище: "На един висок баир се намирам сам, сам в едно пусто село, казват го Алванитохори. Виждам снеговете и дъждовете и сърдечните вълнения, виждам и фъртуните и ми се помрачава. Виждам небето мътно. Че как да се опазя, де да намеря спокойствие, да отида там да живея. Обръщам се към изток - едра градушка ме удря. Обръщам се към запад - и той ме устрашава. Обръщам се на север, и тъмка гърми и се святка. Тичам към юг - и там е воня. Виждам вълци как силно тичат, и лъвовете как вървят, всички побеснели и много сърдити. Обръщам се към небето със сълзи и извиквам: желая свобода в тая неволя!" (стр. 111, изд. "Христо Г. Данов", 1974 г.)
Вече споменах като плюс в цялата тази негативна обстановка това, че се е увеличил броят на българите, които са придобили опит в боравенето с оръжия. Тук идва и мястото на още един, втори, по - голям плюс: доброто на лошите времена е че е по - вероятно човек да се обърне към Бог, а това е основната цел в човешкия живот според различни духовни учения.
Послепис: Не казвам да сме безкритични към злото, което се случва сега и да го приемаме с одобрение, нито твърдя, че трябва да сме овчедушни и че не бива да се стремим към бъдещност по - добра от днешната ни ситуация като народ и като отделни личности. Не, нищо подобно! Естественият път на развитие на родината ни е напред и нагоре! Без преминаване през низини не може, но целта трябва да са върховете. Смятам, че четенето и препрочитането от време на време на текстове обрисуващи ужасите през които са преминали онези преди нас и то докато се намираме в уютната обстановка на неприкосновените ни домове може да ни помогне. Да допринесе за това да сме по - доволни от живота си, по - смели пред трудностите в него, по - малко мрънкащи, по - оптимистични за бъдещето на страната ни, по - ценящи святата ни свобода за която са загинали през вековете милиони българи и българки (и не само...), по - благодарни за всичко което имаме и за неща, които нямаме... Би могло дори с малко да допринесе за завръщането на част от напусналите България. За подобни плодове, роля може да изиграе и припомнянето на подвизите на множеството ни знайни и незнайни самопожертвувателни борци за свобода и човешки правдини, с чиято кръв е напоена земята ни.
Тагове:
Няма коментари
