Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2021 00:14 - СПОМЕН ЗА БАРИ
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 2054 Коментари: 14 Гласове:
12

Последна промяна: 26.09.2021 00:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

От кой род трябва да бъде името Бари? Ще кажете, разбира се, от мъжки. Така си помислили и децата на по-малкия ми син, когато съзряли едно кученце до кофите за боклук в някакво софийско село. Спрели колата и слезли да го помилват, а то изръмжало, защото било заето с разкъсването на филийка хляб, вместо да е в прегръдките на майка си и да бозае. Толкова малко било – на месец или два, с голо коремче и подвита опашчица. Ушите му били клепнали, а крачетата – дълги. Козинката – 70 % черна, 20 % жълто-кафява и 10 %  бяла. Размечтали се как ще го научат на азбуката да им пише домашните като порасне.  Обърнали го по гръб и решили, че е мъжко, т.е., ако го вземат, няма да берат ядове. При нас, хората, обратно – най-милата ни рожба е дъщеричката. Не знаем каква снаха ще стане, но нас, старите, никога няма да забрави… Синът пък си направил сметка сутрин и вечер да тича след кутрето, вместо да ходи на плуване или фитнес… Сложили го в едно кашонче да не се изпусне от страх и го отмъкнали...

Повече подробности не зная, докато един ден не пристигнаха в Калофер. Отвориха колата, кучката Бари скочи пъргаво (Не греша!), протегна се, малко се отдалечи, приклекна и веднага се досетих, че някогашното кутре наистина се е оказало женско. После хукна из двора да го разучава… Ако за някое момиче кажете, че е като газела, не зная на какво бихте оприличили Бари. Красота!

Оказа се голям приятел. Що патешки фенери излапа, но най обичаше хляба. Получаваше го за десерт. Ходеше след работниците и си оставяше стъпките в бетона. Моите хора си тръгнаха след няколко дена, на раздяла децата поплакаха за приятелката си, но явно преди това са взели решение да ми я подарят, защото им писнало да я разхождат, а и септември наближаваше… Котето Матю я гледаше накриво от покрива на бъдещата библиотека в южния край на двора – милвах Бари, а не него…

Наложи се обаче и ние с леля ви Лида да се откажем от нея. Тръгне с патерицата до магазина или на приказки на някоя пейка, Бари – след нея. Нямахме тогава пътна врата. Радва се на децата, особено на тези, които карат колело, те се плашат, ние получаваме упреци от родителите, пробвахме да я завържем, лае ден и нощ като тези по телевизията…

Кучето – перфектно, красиво, ловджийско, но никой ловец не го пожела. Малко късно било да го обучат. Един от най-трудолюбивите ми работници, който идваше да ми помага преди или след смяна в цеха до гара Калофер, ме увери, че Бари ще се чувства много добре там. От стола оставала храна не за едно, а за цяла глутница кучета. Добре, закарахме я с него, оставихме я и аз не посмях два месеца да отида, за да не я натъжа, а и себе си да не разстройвам. Накрая се наложи да тегля от банкомата на цеха; този в града беше повреден. Паркирам и чувам някъде от двора лай до небесата. Питам портиера не пречи ли този лай на работниците. О, не – отговаря – вътре е шумно като в мелница. Потърсих с поглед кое е това куче и на стотина метра съзирам Бари. Бари-и-и, развиках се като Боримечката. Тя спря за миг, погледна към мен и, докато намери файла в красивата си главица кой съм, пролая още веднъж към небето и хукна към мен като стрела. По средата на пътя се спъна, но бързо се изправи и наближи. Сега ми се пълнят очите със сълзи от този спомен как Бари започна да се гъне в краката ми, да рамахва опашка и скимти. Приклекнах, замилвах я и чак тогава се сетих, че от бързане не ѝ нося нищо. А тя, милата, без команди ми продемонстрира изпълненията на всички команди – седна изплезена, легна, търкулна се по гръб и замаха с лапи. Май тогава от джоба на сетрето ми е паднала дебитната карта, но перипетиите заради нея не са за тук.

Разбра умницата, че пак ще я изоставя и избяга напред, където късия път от цеха се влива в пътя Калофер-Казанлък, Подбалканския. Минах бавно, помахах ѝ с ръка и заминах. Погледнах в огледалото, не ме последва…

На дръгия ден, надвечер, някой потропа на вратата към верандата. Отварям и… Бари! Капнала от умора, засмяна до ушите, иска да се прегръщаме… Слисах се, май се зарадвах, но устоях на изкушението – не я помилвах, нахраних я богато, вързах я за крака на една стара дървена пейка от сватбата на мама и татко, а на сутринта ѝ купих кило кучешка радост и я закарах до паркинга на цеха. Забаламосах я с примамката между колите и… подло пак избягах.

Оттогава повече не се върна. Дали разбра, че не я искаме заради обяснените по-горе причини?

След време Добри, моят човек, каза, че изчезнала – в цеха работели и авджии не само от Калофер. Предполага, че някой я е харесал и отвел да гони зайците…

Котакът Матю отново се присламчи и продължи да се държи като мой господар и видеше ли ме да седна в лятната кухня да попуша, мяташе се в скута ми и чакаше да го милвам.

Казват клин клин избивал, но не е точно така.



Тагове:   Калофер,   казанлък,


Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shtaparov - БАРИ е подобно на името ЗЕЙНЕБ- не ...
26.09.2021 00:56
БАРИ е подобно на името ЗЕЙНЕБ- не можеш да му определиш рода,докато не видиш кой го носи :)
цитирай
2. pvdaskalov - * ! *
26.09.2021 07:39
shtaparov написа:
БАРИ е подобно на името ЗЕЙНЕБ- не можеш да му определиш рода,докато не видиш кой го носи :)

Приятелю наш, благодаря ти за тази констатация. Работил съм с много турци в Делиормана - работливи, дружелюбни, стават предани приятели. Името го зная и го намирам за много благозвучно. Сякаш е зейнало небе... Тъкмо защото не можеш да му определиш рода, Бари беше много красива. Някога се интересувах от резултатите от смешението на расите. В книжлето имаше дори цветни снимки. Една красавица беше от баща италианец, майка японка.
Хубав неделен ден!
цитирай
3. donchevav - Добре дошъл с нови публикации в б...
26.09.2021 07:52
Добре дошъл с нови публикации в блога, скъпи Пиер!
Разказът ти е толкова вълнуващ, затрогващ! Понякога в живота се случва и така - болезнено и тъжно. И при животните, и при хората... Дано Бари е добре на новото си място, дано е намерила истинския смисъл в живота си и е станала незаменимо ловно куче:)
Ще ти пиша повече, като се прибера след ден-два от морето, че байтове ми останаха само колкото за един клик:)))
Поздрави, Пиер! Бъди здрав!
цитирай
4. anetta - : )
26.09.2021 08:59
Едно от най-трудните и гадни неща в живота, са когато разума и сърцето са в две противоположни посоки. И двете искат, но никой не отстъпва..и в човека се получава болката...или липсата. По написаното личи, че си обикнал Бари, но разума ти е взел превес. Да ти кажа, аз още не знам, кое е правилното..защото сърцето обича днес и сега, а разума обикновено все е в бъдещето, какво може да се случи..и т.н., т.е. разума е страховете ни.
И аз до вчера бях в дилема..Имам 4 котки..малките растат, сега са бебешори, но ще пораснат и те..как с 4 котки? Храната не ми е проблем, място има, в къща съм има и двор..ама няма да останат 4..Бебка ще се погрижи да ми роди нови..а пък и мъничките са женски..а сега де?! Т.е. ума ми чертае мрачни прогнози..: ))) А сърцето се свива, защото си ги обичам всичките..при мен са, аз си ги гледам. Усетих че ми става тегаво и некомфортно..и веднага промених мисленето. После, ще го мисля после..защото от 4 може да остана без нито една..Мъничките да си намерят нови стопани, Бебка може да излезе и да не се върне повече..Тери се оправя..ама той е мъжкар, някоя мацка може да му завърти главата..: )))
Та така..после просто няма..: ))) сега де..а после ще му мисля..: )))
Това ти го пиша..защото болката да оставим някого, когото обичаме, заради утре, ми е позната..но поне за сега се понаучих да се справям с нея..А и желанието да гушнеш някого, а в същност да се правиш на строг и безразличен също..ама е тъпо..за мен де..и то сега..преди що грешки съм правила в тази посока..
цитирай
5. pvdaskalov - . . . Дано Бари е добре на новото си ...
26.09.2021 10:18
donchevav написа:
... Дано Бари е добре на новото си място, дано е намерила истинския смисъл в живота си и е станала незаменимо ловно куче:)

Дано, Вени! Заради децата в махалата постъпих, както съм разказал.
Приятен крайморски престой!
П и е р
цитирай
6. pvdaskalov - Едно от най-трудните и гадни неща в ...
26.09.2021 10:28
anetta написа:
Едно от най-трудните и гадни неща в живота, са когато разумът и сърцето са в две противоположни посоки. И двете искат, но никой не отстъпва..и в човека се получава болката...или липсата. ..

Така е, но обещах (Вече не помя къде.) да отпъждаме болката, но тя е по-естествена и по нахална от пандемията...
Към последните два коментара съм кратък, защото тръгваме сред Природата. Прощавай! Ако се случи нещо достойно за разказване, ще го направя.
Поздрави за менажерията, която си представих до детайли - със звук и картина.
цитирай
7. krysy - Великолепен разказ!
26.09.2021 16:34
Трона ме дълбоко. Благодаря.
цитирай
8. barin - Здравей, Пиер. Името Бари ми нап...
26.09.2021 17:17
Здравей, Пиер. Името Бари ми напомня за италианския футболен отбор, когато го произнеса за първи път. Като прочетох темата видях, че е съвсем друго. Има и други имена, които се използват в мъжки и женски род.
Поздрави!
цитирай
9. pvdaskalov - * !V *
26.09.2021 17:20
krysy написа:
Трогна ме дълбоко. Благодаря.

И аз така се затрогвах от твоите постинги-изследвания с подчертано професионалния образователен подход. Дано пропишеш отново!
П и е р
цитирай
10. leonleonovpom2 - Здравей, Пиер?
26.09.2021 21:10
Поздравления и за разказа?
Кучетата са умни Спомням си за един приятел с куче Заприказвахме се, дойде и друг! И той с куче Този, с който говерех, отиде и замилва другото куче! Неговото се разлая и ги гледаше със злоба Казах му да се дръпне от другото куче !Докато се чудеше, защо го лае, аз му обясних " научно" Отишъл е при другото и го милва като негово А него е оставил при мене Направило си е сметката, аз не му обърнах никакво внимание, че той ще вземе другото куче, а него ще остави на този дивак- мен?!
И затова се скъса от лай И ревнос има също!

Защо са го нарекли Бари? Знаеш ,че това е обична тема за мен! Между впрочем, Бари е първият италиански град , в който съм бил И ми се струва, че в случая означава не варел, а буре!? Да ,това означава! Онези отсреща, от Бриндизи викат на здраве/ Бриндизи/, на тези с бурето от Бари!

Хубава вечер, приятелю!
цитирай
11. pvdaskalov - * V *
26.09.2021 23:00
На коментари 8 и 10 ще отговоря утре. Имах тежко кормуване до Екопътеката на Централния Балкан. Изглежда трябва да протестираме, за да бъде оправен 7-8 км път, по който ежедневно има автомобилен поток... Който е бил там, знае за какъв ужас става дума.
П и е р
цитирай
12. pvdaskalov - * V! *
27.09.2021 08:59
barin написа:
Здравей, Пиер. Името Бари ми напомня за италианския футболен отбор, когато го произнеса за първи път. Като прочетох темата видях, че е съвсем друго. Има и други имена, които се използват в мъжки и женски род.
Поздрави!

В детството играехме футбол на една калдъръмената улица в Каршака (Пловдив)... и това беше. В студентските години тренирах фехтовка, бях поусвоил сабльорството. После се възторгвах от Ботев (Пловдив)... И постепенно футболът ми стана безразличен. Има почитатели на този спорт, които различават почти всички европейски отбори. Ако някой мач ме заинтригува, възхищавам се на майсторството независимо кои отбори играят. Разбира се, винаги ми се е искало нашите да побеждават в международните срещи, но се примирявам с резултатите... Тъй че името Бари чух за първи път като име на кучка, която и в момента ми е пред очите като жива...
П и е р
цитирай
13. pvdaskalov - * V!! *
27.09.2021 09:08
leonleonovpom2 написа:
Поздравления и за разказа?
Кучетата са умни.......
Защо са го нарекли Бари? Знаеш ,че това е обична тема за мен! Между впрочем, Бари е първият италиански град , в който съм бил И ми се струва, че в случая означава не варел, а буре!? Да ,това означава! Онези отсреща, от Бриндизи викат на здраве/ Бриндизи/, на тези с бурето от Бари!
Хубава вечер, приятелю!

Ваньо, нашата Бари, въпреки че беше лакома, не приличаше на буре. Ако беше на два крака, т.е. кака, навярно щеше да бъде манекенка. Препускаше като светкавица из двора, а той е пресечен с подпорни стени и стълбища. Как улучваше стъпалата в този мълнеоносен бяг и до днес не ми е ясно...
Жив и здрав!
цитирай
14. leonleonovpom2 - Здравей отново, приятелю!
27.09.2021 14:06
Да, затова попитах за името Бари!
Да, знам ловкостта на ловджийските хрътки
Един мой съученик, от Българските турци е и запален ловец! Беше ни поканил по някакъв повод Кокалите от агнето бяха за ловджийката му! Тя се скъса на бегом да ги заравя из двораНаблюдавах я с интерес Почти нищо не яде Не питах, беше ми ясно Имаше и по- малка хрътка, бързаше да ги скрие от нея Само проверовъчно попитах приятеля, как ще ги открие? Засмя се и каза, че това не е проблем за нея!
Но тя веднага демонстрира намирането Започна да ги отравя и да ги носи на друго, по-отдалечено място
Направих се на куче и си обясних защо? Да заблуди другото куче То ще отрови ро- близките дупки, защото извадените ги носеше по- надалече, ще види ,че са празни и ще загуби интерес, да търси!
Големи дяволи са!

Хубав ден, приятелю!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2102991
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031