Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2021 21:21 - За българите в Средновековието (3)
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 259 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 29.11.2021 21:40



image
Продължавам със споделянето на сведения за живота на средновековните българи.

"От гледна точка на църковните богослови ръчният труд бил не само средство за създаване на блага и осигуряване на необходимите за живота потребности, но и вид дейност с нравствено-религиозен смисъл, която предпазва хората от пороци и им помага за спасението на душата. Това е било, образно казано, втората функция на труда, която нямала нищо общо с неговото пряко предназначение, но независимо от това била считана за не по-малко важна. Преценявало се, че трудът помага на човека да израсне духовно, докато безделието отваря пътя на всякакви прегрешения и злини. Ясно е отразено това схващане в един пасаж от "Пространното житие" на Климент Охридски, когато става дума за неуморната дейност на бележития славянски просветител. "Той никога не стоеше без работа, отбелязва неговият житиеписец, и ние никога не го видяхме да бездействува, защото знаеше, че безделието е учител на всяко зло." Водени от това схващане, църковните проповедници настояват в своите писания да се избягват всяка леност и между другото - да се пазят вярващите "от много сън"." (стр. 216)

Преразказ на преписалия: За съжаление, в течение на времето доста от хората в манастирите се отдават на мързел и други пороци, вместо да спазват изискването да се трудят. Даже много хора бягат в манастирите, за да живеят по - леко. Тази деградация на преобладаващата част от духовното съсловие се превръща в благодатна почва за зараждането и разрастването на богомилството. Физическият труд бил възхваляван като нещо помагащо за спасението на душата и носел самочувствие на упражняващите го. Същевременно обаче, мнозина от аристокрацията в чиято изгода е бил този труд са започнали да гледат с презрение на него.

През X век, напук на манастирските устави, голямата част от калугерите започнали да странят от ръчния труд и да се занимават с несвойствени за положението им дела, чрез които целели материално обогатяване. Старобългарският писател Презвитер Козма определил някои от тях "като свине в кочина", защото се затваряли в килиите си, където прекарвали в безделие, гоейки се. Докато малкия брой монаси съблюдаващи правилата били определени като "ангели божии". С течение на времето много от средновековните български манастири се издигнали като едри поземлени собственици и живеещите в тях монаси се превърнали в настоящи феодални господари, разполагащи със зависими селяни.

Продължавам с цитат касаещ създаването на духовна аристокрация.

"Доказателство за това намираме в запазените достигнали до нас грамоти на българските царе от XIII - XIV в., където се срещат сведения за богати и влиятелни манастири, като например "Никола Мрачки", Рилския манастир, манастира "Богородица Витошка" и др., които притежавали голям брой села с парици, отроци и технитари. Смиреният и беден някогашен монах, принуден да се самозадоволява чрез личен труд върху малкото си стопанство, се превръщал все по - подчертано в щедро снабден с материални блага земевладелец, комуто били длъжни да работят стотици селяни. При това положение вкусът към физическия труд у калугерите намалявал все повече и повече и църковните проповеди за неговата необходимост и задължителност в духа на Павловите указания преставали да играят на практика каквато и да е роля.

Едновременно с така разпространяваните пренебрежителни оценки за физическия труд, усилващи се в процеса на укрепване на феодалния строй, се пораждали и противоположни възгледи, изхождащи предимно из средата на трудовите хора и главно на селяните. Най-ярък пример намират тези възгледи в богомилското учение." (220-221)

"Разгледаните различни схващания за труда, съдържащи се по страниците на средновековната българска книжнина, канонична или еретическа, са само едната страна на този извънредно интересен и важен проблем. Другата страна - това е практическото приложение на труда в българското общество и неговата роля като един от главните фактори в развитието на средновековната ни история. Конкретният изворов материал, извлечен от писмени източници и от веществени паметници, свидетелствува, че през разглеждания период трудът в цялата негова сложност и диференцираност и в различните негови форми на труд, физически и умствен, представлява едно от най - забележителните изяви на българския народ и че с усилията на хилядите трудови хора, като се започне от полската работа на земеделеца и строителната дейност на работника и се стигне до перото на писателя и четката на живописеца, е била сътворена внушителната за времето си сграда на средновековната българска култура. Трудът е именно този фактор, чрез който средновековна България се издигнала и наложила като една от най-напредналите за своето време страни не само на Балканския югоизток, но и в цяла Европа. С труда на стотици поколения са били сътворени масивни и величествени крепости, дворци, църкви, манастирски сгради, скулптурни украси, стенописи. Трудът е създал средновековния български град с неговото разнообразие от архитектурни форми, с неговите центрове на административен, стопански, политически и културен живот, с цялата му сложност и великолепие.

 
Това, което са ни оставили следите на миналото в древните български столици Плиска, Преслав, Велико Търново, в многолюдните градски средища, като Средец, Несебър, Пловдив, Ловеч, Шумен, Дръстър, Перник, Червен, Мелник, Цепина, Калиакра и пр., свидетелствува колко много усилия, майсторство и умение са били положени от нашите далечни прадеди в продължение на столетия, за да достигне в своята цялост един наистина забележителен резултат, отразяващ високото развитие на средновековната българска държава и на средновековното българско общество. Това е крайната констатация, до която ни води анализът на богатото наследство от материални и духовни ценности, завещани ни от тази отдавна отшумяла и все пак близка за нас епоха от историческото ни битие." (стр. 224-225)

Източник: "Българинът в Средновековието (Светоглед, идеология, душевност)".
Изд. "Георги Бакалов", 1985 г., Варна. Автор: Димитър Ангелов.





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 374122
Постинги: 405
Коментари: 448
Гласове: 1141
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930