Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
29.11.2021 21:21 -
За българите в Средновековието (3)
Автор: hranislav
Категория: История
Прочетен: 413 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2022 20:09
Прочетен: 413 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 24.11.2022 20:09
Продължавам със споделянето на сведения за живота на средновековните българи.
"От гледна точка на църковните богослови ръчният труд бил не само средство за създаване на блага и осигуряване на необходимите за живота потребности, но и вид дейност с нравствено-религиозен смисъл, която предпазва хората от пороци и им помага за спасението на душата. Това е било, образно казано, втората функция на труда, която нямала нищо общо с неговото пряко предназначение, но независимо от това била считана за не по-малко важна. Преценявало се, че трудът помага на човека да израсне духовно, докато безделието отваря пътя на всякакви прегрешения и злини. Ясно е отразено това схващане в един пасаж от "Пространното житие" на Климент Охридски, когато става дума за неуморната дейност на бележития славянски просветител. "Той никога не стоеше без работа, отбелязва неговият житиеписец, и ние никога не го видяхме да бездействува, защото знаеше, че безделието е учител на всяко зло." Водени от това схващане, църковните проповедници настояват в своите писания да се избягват всяка леност и между другото - да се пазят вярващите "от много сън"." (стр. 216)
Преразказ на преписалия: За съжаление, в течение на времето доста от хората в манастирите се отдават на мързел и други пороци, вместо да спазват изискването да се трудят. Даже много хора бягат в манастирите, за да живеят по - леко. Тази деградация на преобладаващата част от духовното съсловие се превръща в благодатна почва за зараждането и разрастването на богомилството. Физическият труд бил възхваляван като нещо помагащо за спасението на душата и носел самочувствие на упражняващите го. Същевременно обаче, мнозина от аристокрацията в чиято изгода е бил този труд са започнали да гледат с презрение на него.
През X век, напук на манастирските устави, голямата част от калугерите започнали да странят от ръчния труд и да се занимават с несвойствени за положението им дела, чрез които целели материално обогатяване. Старобългарският писател Презвитер Козма определил някои от тях "като свине в кочина", защото се затваряли в килиите си, където прекарвали в безделие, гоейки се. Докато малкия брой монаси съблюдаващи правилата били определени като "ангели божии". С течение на времето много от средновековните български манастири се издигнали като едри поземлени собственици и живеещите в тях монаси се превърнали в настоящи феодални господари, разполагащи със зависими селяни.
Следва цитат касаещ създаването на духовна аристокрация.
"Доказателство за това намираме в запазените достигнали до нас грамоти на българските царе от XIII - XIV в., където се срещат сведения за богати и влиятелни манастири, като например "Никола Мрачки", Рилския манастир, манастира "Богородица Витошка" и др., които притежавали голям брой села с парици, отроци и технитари. Смиреният и беден някогашен монах, принуден да се самозадоволява чрез личен труд върху малкото си стопанство, се превръщал все по - подчертано в щедро снабден с материални блага земевладелец, комуто били длъжни да работят стотици селяни. При това положение вкусът към физическия труд у калугерите намалявал все повече и повече и църковните проповеди за неговата необходимост и задължителност в духа на Павловите указания преставали да играят на практика каквато и да е роля.
Едновременно с така разпространяваните пренебрежителни оценки за физическия труд, усилващи се в процеса на укрепване на феодалния строй, се пораждали и противоположни възгледи, изхождащи предимно из средата на трудовите хора и главно на селяните. Най-ярък пример намират тези възгледи в богомилското учение." (220-221)
"Разгледаните различни схващания за труда, съдържащи се по страниците на средновековната българска книжнина, канонична или еретическа, са само едната страна на този извънредно интересен и важен проблем. Другата страна - това е практическото приложение на труда в българското общество и неговата роля като един от главните фактори в развитието на средновековната ни история. Конкретният изворов материал, извлечен от писмени източници и от веществени паметници, свидетелствува, че през разглеждания период трудът в цялата негова сложност и диференцираност и в различните негови форми на труд, физически и умствен, представлява едно от най - забележителните изяви на българския народ и че с усилията на хилядите трудови хора, като се започне от полската работа на земеделеца и строителната дейност на работника и се стигне до перото на писателя и четката на живописеца, е била сътворена внушителната за времето си сграда на средновековната българска култура. Трудът е именно този фактор, чрез който средновековна България се издигнала и наложила като една от най-напредналите за своето време страни не само на Балканския югоизток, но и в цяла Европа. С труда на стотици поколения са били сътворени масивни и величествени крепости, дворци, църкви, манастирски сгради, скулптурни украси, стенописи. Трудът е създал средновековния български град с неговото разнообразие от архитектурни форми, с неговите центрове на административен, стопански, политически и културен живот, с цялата му сложност и великолепие.
Това, което са ни оставили следите на миналото в древните български столици Плиска, Преслав, Велико Търново, в многолюдните градски средища, като Средец, Несебър, Пловдив, Ловеч, Шумен, Дръстър, Перник, Червен, Мелник, Цепина, Калиакра и пр., свидетелствува колко много усилия, майсторство и умение са били положени от нашите далечни прадеди в продължение на столетия, за да достигне в своята цялост един наистина забележителен резултат, отразяващ високото развитие на средновековната българска държава и на средновековното българско общество. Това е крайната констатация, до която ни води анализът на богатото наследство от материални и духовни ценности, завещани ни от тази отдавна отшумяла и все пак близка за нас епоха от историческото ни битие." (стр. 224-225)
Източник: "Българинът в Средновековието (Светоглед, идеология, душевност)".
Изд. "Георги Бакалов", 1985 г., Варна. Автор: Димитър Ангелов.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
