Помествам текст (с мои коментари), който касае българските селяни през X-XI век /изображението "Обработка на лозя" представлява миниатюра от византийско евангелие от 11-ти век, съхраняващо се във френската Национална библиотека в Париж/.

========================================================
 
16. ОТ МОГЪЩЕСТВО КЪМ КРИЗА. БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 927-971 г.

Състояние на българското общество

  Влошената обстановка по българските граници при управлението на цар Петър не била единствената причина за военното и политическо безсилие на България./Бел.на Хранислав Х.: За мен е доста спорно твърдението, че българската държава е изпаднала във военно и политическо безсилие след смъртта на Симеон Велики. Има аргументи в посока на това, че тя е запазила положението си на велика сила, но те не са обект на настоящата публикация. България по времето на цар Петър I, макар и постепенно отлабваща, далеч не е била някаква слабичка държава. Просто Киевска Рус и Византия са били много силни, а и ромеите покоряват окончателно страната ни доста след похода на Йоан Цимисхи от 971 г.!/

В недрата на българското общество се извършвали промени, които подкопавали силата на централната власт. До този период господствала, както и във Византия, свободната селска община. Свободните селяни-общинници били основните данъкоплатци на държавата и онзи обществен слой, от който се набирала българската войска. През X век тази обществена група започнала да губи своята еднородност.

Продължителните войни, чуждите нашествия и тежките данъци разорявали и обезземлявали свободните селяни. Все по-голям ставал броят на хората, лишени от земя. В старобългарските писмени паметници от X в. тези обезземлени селяни били наричани „нищие люде”. За тях нямало друг път, освен да разчитат на милостта на болярите, на църквата и манастири или на свои забогатели съседи. Те или трябвало да им работят срещу минимално заплащане в натура, или да получат от тях земя, да се признаят за лично зависими от тях и да им дават значителна част от добива от получената земя. Като такива те не били вече селяни – общинници, а зависими – парици. Ратаите и париците нямали средства, за да се подготвят за служба във войската. Лишени от собственост, те не можели да плащат и данъци на държавата. В България за разлика от Византия централната власт в лицето на царя не вземала мерки за защита на свободните селяни от разоряване. Това позволявало на издигащата се светска и църковна аристокрация безпрепятствено да разширяват икономическата си мощ. Спирането на победоносните войни и на завоеванията на нови земи карало болярите и висшето духовенство да обръщат поглед към владенията си като основно средство за забогатяване. /Бел. на Хранислав Х.: По подобен начин се влошило положението на народа ни, когато векове по-късно по време на турското робство било пречупено острието на турските завоевания на запад и това довело до рязък спад на приходите от войни./

Стремежът им бил да придобиват нови земи за сметка на селските общини и нови зависими селяни, за да обработват тези земи. Българското общество бързо се прощавало с патриархалната си сплотеност. На нейно място идвали първите прояви на социално недоволство и вътрешни противоречия. През X в. свободните селяни все още преобладавали по брой над париците и ратаите, но разоряването им продължавало и то било най-интензивно в областите, близки до политическия център на държавата. Българското общество се превръщало в общество от раннофеодален тип.(стр.99-100)

17. БЪЛГАРО-ВИЗАНТИЙСКИЯТ ДВУБОЙ В КРАЯ НА Х И НАЧАЛОТО НА XI ВЕК.

Начало на освободителното движение на комитопулите


  Още през 970 г., когато Източна България била окупирана от русите, в западните български земи като независими от Преслав български владетели се установили братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Те били синове на българския управител (комит) на Средецката област Никола, поради което били наричани от съвременниците комитопули, т.е. синове на комит. Родът на комитопулите не само бил български по произход, но и принадлежал към представителите на висшето българско болярство. След 971 г., когато император Йоан Цимихси завладял Източна България, владенията на комитопулите започнали да привличат онези български боляри, които желаели да се продължи борбата срещу Византия. /Бел.на Хранислав Х.: Тоест, имало е и боляри, които било поради отчаяние, било поради желание да са сигурни, че ще си запазят богатствата и титлите, лесно са клекнали на византийците./ При комитопулите се установил и Преславският патриарх Дамян, който по този начин показал, че смята независимите български земи за продължители на държавната и църковна традиция на Преславска България. Опрени на тази традиция и на многобройния слой все още лично свободни селяни в планинските области на Западна и Югозападна България, четиримата комитопули започнали борба срещу Византия./стр.105/

  Източник: „История 8 клас” (второ издание), ИК „Свят. Наука”, София, 1996 г.

Автори: Христо Матанов, Георги Сотиров, Людмил Станчев.

========================================================

Сродни материали от блога ми:

1. "За Златния век не само в позитивна светлина и още": https://hranislav.blog.bg/history/2020/05/31/za-zlatniia-vek-ne-samo-v-pozitivna-svetlina-i-oshte.1713181?fbclid=IwAR2CL5o-ITmdUV720-mnDhiqYnzVqBG4dl7tgmHuwOYPiUnmfrEW-WUZnTw.

2. "За българите в Средновековието (3)": https://hranislav.blog.bg/history/2021/11/29/za-bylgarite-v-srednovekovieto-3.1791456?fbclid=IwAR0Sd5TPnZt0EUqS-WloogYBGTriEj2slMDqQnGWjdwhMsgK3AugZ22Cb14.

За баща на Комитопулите се знаеше и спрягаше гаган Шишман от Търново. След откриването на каменен надпис на някой си раб "СамоиП" се оказва, че баща им носи име остатъка от което е ".. кола", предполага се Никола! Съжалявам, но този надпис е изсечен върху полуизтрит ислямски текст на арабица, така че няма как да се датира от 960-те г. В ГИБИ под линия е посочено, че във Виенското издание на Синопсиса са записани имената на родителите им - Никола и Рипсимия, НО ТОВА Е ДЕБЕЛА ЛЪЖА!!! Там няма такъв текст!!! През 70-те г нашумя Битолският надпис, който обаче е на цар Иван Асен II и Йордан Заимов е наредил да изчукат в него ред глупости, защото бай Ганя е кръвно заинтересуван да обяви Македония за българска и да седне в митницата в Солун. Комитопулите са арменци и никакъв български поп не могъл да проповядва там. По тази причина имп. Васил II им изпраща псевдоАна за царица заедно с митрополита на Кесарея Теодосий, когото те ликвидират като измамник и гонител на арменци-арменогригоряни. А вие продължавайте да си измисляте, спасители на Европа и Галактиката...