Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06 17:58 - Унгарското въстание от 1956 г.
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 160 Коментари: 0 Гласове:
2



image

image

43. УНГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ В 1956

Революцията започна с една студентска манифестация на 23 октомври 1956 г., след което събитията поеха своя шеметен път. Опитите на унгарската ДС да спре революционната вълна с помощта на репресии, предизвика генерална стачка, която парализира цялата страна. Армията премина на страната на народа и отвори складовете си, за да го въоръжи. На 27 октомври червената армия извърши едно първо нахлуване, опитвайки се да сплаши въстаниците. Вместо с цветя, тя беше посрещната с „коктейли молотов“, стрелба и протестни манифестации. Кремъл се видя принуден да даде заповед за изтегляне на дивизиите в покрайнините на красивата унгарска столица, защото бяха започнали побратимявания между въстаниците и руската армия, което заплашваше цялата империя с обгръщането й от пламъците на революцията. Тези маневри вдъхнаха кураж у привържениците на съборената диктатура и те прибързано се върнаха към изпитаните терористически методи. Това само засили гневът на въстаналия народ, който се насочи срещу центровете на властта – партийния дом и участъците. При обсадата на първия, бяха разстреляни някои от укрилите се в него висши партийни функционери, макар че те напускаха своята крепост с бяло знаме в знак, че се предават. По улиците тълпата търсеше обутите в жълти обувки офицери на ДС и започна да ги беси по телеграфните стълбове. Казваха, че жертвите на това линчуване били само 260. Изплъзналите се от него чекисти, избягаха в съседните Румъния, Югославия и Чехословакия, откъдето заговориха като „свидетели на ужасите и погромите, сътворени от... клира на кардинал Миндсенти и побеснелите хортистки контрареволюционери“.

В хода на тези действия, въстаниците, предприеха ред инициативи в социалната и „политическата“ сфери, които говореха сами за себе си. Появиха се два вида работнически съвети: в предприятията – производствени и в населените пунктове – териториални съвети. Най-големият от последните беше Будапещенския работнически съвет. Производствените съвети, както сочеше името им, трябваше да организират и пуснат в ход икономическата машина на производството, а вторите – териториалните – да се превърнат в органи на самоуправлението, изземвайки всички функции на държавния апарат и на институциите и фактически изпразвайки от съдържание държавата, вместо да чакат „отмирането“ й до... гръцките Календи. В това време, във висшите политически сфери на така озлочестената държава се разиграваше един безкраен кадрил на непрекъснато включване на нови министри от всички стари партии и разширяване на някогашната коалиция на Унгарския Патриотичен Фронт и изключване от правителството на старите просталински кадри. Всичко това едва ли имаше вече някакво значение, защото пълномощията на правителството на излезлият наскоро от затвора висш партиен функционер Имре Наги се свиваха все повече, никой не изпълняваше неговите наредби и скоро то щеше да представлява само себе си, докато реалната сила все по-ясно преминаваше на страната на въоръжения и самоорганизиращ се унгарски народ.
 
Само че докато се разгъваха тия противоречиви процеси в унгарската революция, които бележеха мълниеносното редуване на нейните възходящи етапи (което в историята на революциите наричат ОЛЕВЯВАНЕ), господарите на Московската империя и техните западни конкуренти започнаха да схващат все по-отчетливо смъртоносната опасност, която тази революция представляваше за едните и за другите. Докато Москва извършваше подмяната на несигурните войскови единици с елитни части и азиатски сибирски дивизии, Англия и Франция извършиха най-голямата диверсия за отклоняване на вниманието на света в посока към Суецкия канал, който току що беше национализиран от Насър. Военните действия там не продължиха дълго, но се оказаха достатъчни, за да прикрият повторното нахлуване на руските танкове в Будапеща. Заглъхналите в оръдейната стрелба викове на Имре Наги за помощ и за намеса на ООН, бяха посрещнати само с лицемерни протести и... панихиди. На американските войници, които се бяха струпали на австроунгарската граница бе дадена заповед да пропускат само беглеците от Унгария на Запад и да задържат всички доброволци, отзовали се на отчаяния унгарски зов за помощ, които искаха да изразят солидарността си с революцията, участвайки пряко в нея. “Свободният свят” остави интервентите на Москва да свършат вместо него кървавата и мръсна “работа”, полагайки пост-фактум усилия за заличаване на истината и дори спомена за революцията. От цялото негово поведение в най-голямата досегашна криза на Московската империя, можеше да се заключи, че е сключен нов Свещен съюз между „Великите сили“ или нов таен „Комитет за ненамеса“, който развърза ръцете на удушвачите на унгарската Социална революция. На 4 ноември 1956 г. Будапеща беше окупирана от Червената армия, под чиито ботуши изпълзяха новите слуги на Кремъл. Янош Кадар – бивш затворник от процеса на обесения партиен секретар Ласло Райк и агент на болшенишката тайна полиция – който бе назначен за м-р председател на “новото работническо-селско правителство”, прочете своята декларация, докато танкистите и чекистите унищожаваха гнездата на въоръжена съпротива.

Правителството беше принудено да търпи още известно време стачките и работническите съвети, залъгвайки ги с преотстъпване на част от прерогативите си. Този измамен флирт с работническата класа трая, докато от пепелищата на разстреляния град възкръснаха разпадналите се репресивни „органи“ на диктатурата и компартията под ново име. Тогава започнаха арестите, процесите при закрити врата и разстрелите с куршум в тила. Като неми свидетели на тези „събития“ – разказваше един унгарски емигрант, завърнал се в Будапеща след 1989 г. – бяха останали само ДВЕ ГРОБИЩА в съседство едно до друго. Запустялото и буренясало гробище на безименните революционери и подредените по военному и грижливо поддържани гробове на палачите...

За същността на Унгарската революция, освен по създадените от работниците съвети, може да се съди и по два официални документа, които достигнаха до нас. Единият беше „Декларацията“ от 4 ноември 1956 г. на новото „раб.-селско правителство“ на Янош Кадар, когото само преди ден казионната преса клеймеше, наред с Наги, като „контрареволюционер и изменник на каузата на социализма“. В нея се прокарваха подчертани паралели между „събитията“ в Унгария и Кронщадския „анархистически метеж“ от 1921 г. по време на който работниците и матросите се отзоваха на апела на анархистите и въстанаха срещу диктатурата на Ленин и неговите “народни” комисари. През „третия етап на Руската революция“ те издигнаха лозунга „За съвети без болшевиките“.

Не по-малко красноречива беше и оценката на секретаря на Френската соц-партия (S.F.I.O.) Ги Молле за „събитията“ и интервенцията на „съветската“ армия. Той заяви, че Москва не е защитавала в Унгария някакъв имагинерен социализъм, а своите империалистически интереси и че нейната армия е потушила едно въстание на пролетариата, което има за свой прецедент Парижката Комуна от 1871 г. Ги Молле оприличи ролята на Хрушчов в Будапеща с тази на Бисмарк по време на Комуната. (Всъщност сравнението “разкрасяваше ролята на Кремъл”, защото Бисмарк само държеше жертвите в менгемето си, когато палачите от Версай ги колеха и разстрелваха, докато в унгарския случай Хрушчов изпрати танковите дивизии, за да смажат въстанниците.) Унгарската революция беше придружена от назряващата революционна криза в Полша, където стачките на работниците бяха потушени с кръв и съдебни процеси. Изплашени не на шега, на варшавското летище се стовари цялото политбюро на КПСС, начело с “либералния” заместник на Сталин - Хрушчов и половин дузина маршали. Те отзоваха своя гаулайтер маршал Рокосовски, който до този момент изпълняваше ролята на “полски” военен министър, а от затвора излезна осъденият на доживот “ревизионист” Гомулка и зае поста генерален секретар на полската компартия (ПОРП). Той обеща “истински социализъм” и революционната ситуация, макар и не за дълго, беше преодоляна с неговите обещания и страха от “съветска” танкова интервенция.
 

Източник: "Анархизмът в 21 век" (стр. 233-237), Георги Константинов
(https://www.anarchy.bg/wp-content/uploads/2020/01/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%B2-21-%D0%B2%D0%B5%D0%BA.pdf?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTAAAR07eskZ-98Ut2DgkJKt_chGtsz8W6zDEBdrm9P1BOi34h14lPvnZrVFhPY_aem_NJfEvFk9yI-eHy9pseZyLA).



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 700562
Постинги: 467
Коментари: 467
Гласове: 1370
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031