Революционната комуна (Антон Василковски)
Четвъртък, 1 ноември 2018 г.

Целта на Освободителното движение в България и последващото го Априлско въстание не е само премахване на Османската власт, но и социална революция. Христо Ботев пише статията „Смешен плач“, в подкрепа на Парижката комуна от 1871 г., чиято борба за свобода е: „да направи човека повече от син божий и гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града“. Писателят Иван Вазов живее няколко месеца в Галац и Браила, Румъния, където се запознава с идеите на Освободителното движение. В пиесата „Хъшове“, издадена през 1884 г., революционерите на няколко пъти защитават идеята за „комуна“, в която „няма богати, ни сиромаси; всичко ще делим наравно“. В „История на Априлското въстание“, 1907 г., Димитър Страшимиров, описва целите, които апостолите на въстанието си поставят: „не мислеха само да открехнат от гърба си чуждото иго, но ламтяха дори за республика и комуна“. Реализирането на тези идеи по време на Априлското въстание може да се видят в написаната през есента на 1876 г. книга на Атанас Шопов „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“, който е личен помощник на Бенковски и присъства на събитията в Панагюрище. От книгата става ясно, че избраната Комисия на събранието в Оборище пише план на въстанието, в който се предвижда „Всичко имущества, стоки, брашно, жито и др. от 1 ви Май стават общи“, парите се премахват, цялата дистрибуция се извършва чрез „записки“, назначава се „дом - дворец“, където избраното от населението управа провежда своите събрания, съхранява всички стоки и отговаря за разпределението им. В плана се предвижда да се изградят комуни, които поддържат постоянна връзка помежду си. За реализацията на този план в Панагюрище Атанас Шопов пише, че всички хора в селото се разделили на 2 групи: войници или работници и чиновници. На шестия ден от комуната се устроила „обща бачия*“ с всички овце, кози и говеда, като „Никой не е имал право да притежава частна жива стока, с изключение само на свине и кокошки.“. „В Панагюрското царство всеки имаше еднакви права; разлика никаква. Царуването и свободата направиха хората равни, провъзгласиха всичко общо. И богатия и бедния имаха еднакво право да казват, че са притежатели на общата бачия* и получават всичко еднакво, защото изпълняваха еднакви длъжности." Комуната в Панагюрище или т.н. „Панагюрско царство“ трае само 10 дена, преди да бъде разбита от османските войски. При нея не се наблюдават пряко демократичните тенденции, решенията постепенно да преминават от демократично избраното ръководство към събранията на населението, но и времето за развитие е било много ограничено–само 10 дена, за разлика от 3 месечната Парижка комуна, където това се е случило. Ясно се вижда приложението на описаните по-рано древни колективни традиции, като „общата бачия“ и общата собственост като цяло, този път съзнателно приложени като социална революция.
  По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г. в района между Малко Търново и Царево се образува т.нар. Странджанска комуна. Функционирането и организацията ѝ се обуславят от анархистичните възгледи на част от ръководството на Одринския революционен окръг и особено на Михаил Герджиков. Христо Силянов пише, че за една година 4 села са организирани: „Имотите общи и всяко село има своя постоянен военен лагер“. „Всеки ден се жънеха узрелите ниви не непременно от собствениците, без да се гледа кому принадлежат. Приготвената храна се носеше в складовете, като се определяше от нея известна част за нуждаещите се селяни и за четниците.“. Михаил Герджиков описва комуната така: „Нямаше мое - твое: в горите преди и след конгреса имахме приготвени складове; цялата реколта беше сложена в брашна и жита в общи хамбари, в общи складове. И добитъкът беше станал общ.“. Комуната просъществува до 21 август, когато изпратената турска армия разбива въстанието.
  Може да заключим, че освободителните движения в голяма част са се борили за обратното на дошлите след тях парламентаризъм и капитализъм. Борбата на комуна–обща собственост, под обща власт заема централна роля в борбата им за свобода.

Източник: https://www.facebook.com/legacy/notes/295731311033388/?__cft__[0]=AZViEAVZ2ctRUCGIDO2G_qy0MRf3gHq-N7lbjHQEZOsKZCyx41Th4Vw5RC7s_TpzynL8rLU8UIKkQsFfZ7OI76LQwOSmXKW5BOfKu8fU04Bao_RXVkdFFvWTz-iyy_GveGesMsPq2qwS81NLtRP2AP4cpMvC0ZoyN1Wxr5CwY4UoIg&__tn__=H-R .


Бележка:

*Бачия - "Бачѝя, бачѝло или ма̀ндра е бивша форма на временно сдружение, проста форма на кооперация в традиционното овцевъдство на притежатели на овце и кози за съвместна дейност по отглеждане на дойните животни и преработка на мляко. Бачиите се организират на оградено място извън селата, където се доят овцете и козите и се прави масло, сирене, извара и други млечни продукти." (Уикипедия).

===========================================================

Под горецитираната статия има интересни коментари. Цитирам първия от тях, а който е любопитен за отговорите ще намери и останалите.

Georgi Kostov: "Една от разликите между тогава и сега е,че е нямало мързеливи малцинства и хората са били работни. В момента комуни може да се направят само между познати и приятели....едва ли този,който е спечелил с лишения и труд нещо,ще иска да дели с някой, който не дава нищо. Аз с моите пари и имоти, за които съм се лишавал и съм се трудил с години не бих искал да вляза в комуна със съседа алкохолик или със семейство крадливи, безработни малцинства...така ги виждам нещата." Край на цитата. Отговорите на посочения адрес.


Ако някой, който живее в дадена общност, отказва да допринася за нея (въпреки че е здрав), то не е задължително общността да му позволи да бъде част от нея и за в бъдеще...

В прикачения файл - песента "Боят настана" (известна още като "Песен на панагюрските въстаници").