DnesInvestorGolAutomediaTialotoAz-jenataAz-detetoTeenproblemPulsImoti.netRabotaStartBlog Chernomore
Blog.bg - безплатен блог хостинг и блог портал 
Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг
30.01 12:25 - За "Войната се завръща" на Анри Пози
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 899 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 08.02 16:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

  Прикачената снимка е корица към изданието на "Българска история" от 2022 г.


  bulgarianhistory.shop: "Написана през 1933 г., „Войната се завръща“ на френския журналист Анри Пози е един задълбочен поглед върху случващото се на Балканите след края на Първата световна война. Тя натуралистично показва каква е съдбата на останалите в пределите на друга държава национални малцинства, които стават жертва на шовинистичната местна политика.

  Самият автор е игнориран и хулен в своята родина, тъй като критикува нейната политика в региона. Книгата му е забранявана в Югославия и Гърция, а Върховният съд в Белград го осъжда на 20 години затвор заради неговите разкрития по отношение на начина, по който са третирани българите и хърватите в пределите на кралството."
 


  "Войната се завръща" разказва за мъките и борбите на българите във Вардарска Македония срещу сръбския деспотизъм. Не оправдавам убийствата на невинни хора в терористични актове (покрай виновните често пострадват и невиновни), но ако прочетете тази книга ще разберете по-добре, защо се е стигнало до терористична дейност от страна на ВМРО и на ВЗРО (Вътрешна западнокрайска революционна организация). Текстовете в цитатите са от изданието на ИК „Колибри“ от 2008 г. (налично е за безплатно четене в Интернет).
   Сръбското иго се оказва по-тежко от турското (поне от това, което е било то в последните си години). Мъчения, убийства, тормоз, мизерия, насилствени бракове, рушене на българско културно наследство, изнасилвания (включително групови). Яко полицейщина, принудителен труд по границите и бой, ако мрънкаш или не си достатъчно енергичен. Югославско-българската граница навярно е превърната в най-строго охраняваната в света. То са една камара войници, наблюдателни постове, кучета, бетонни бункери, картечници, покрити ями и подострени в тях колчета, гъсти телени мрежи. Плътно покритие по цялата граница. Стреля се на месо - без значение какъв е полът и каква е възрастта на човека, който иска/евентуално иска да премине. Преминаването е станало изключително трудно и опасно. Било е забранено да се минава границата в едната или другата посока - семейства са били разделени. Ако тръгнеш да бягаш и успееш, дупе да им е яко на роднините ти, които останат в югославския концлагер (бой, различни изтезания, убийства, конфискация на имущества при това не за благото на местото измъчено население). Най-пропадналите служители на югославската държава са пращани във Вардарска Македония. Царял е дух на потиснатост. Тишина по улиците - муха да бръмне, ще се чуе, както е приказката. Ако си ученик, който казва, че е българин и/или говориш български - бой насред класната стая. Българските поповете са заменени със сръбски. Българският език е бил забранен, както и това да казваш, че си българин. По жп гарите в Югославия са правени сериозни проверки на паспорти и багаж. По протежение на жп линиите - навсякъде въоръжени мъже. Всички пътища, пътеки, проходи между двете държави са прекъснати. Цитирам: "Всички железопътни линии също, с изключение на три пункта – Цариброд, Тополница и Гевгели, защото все пак не е възможно да се спре пътуването на международните влакове към Цариград и Гърция. Някогашните добри шосета, по които преди войната пътуваха всевъзможни превозни средства и кервани, огласяни от звъна на хлопатарите, са вече, в близост до границата, обрасли с храсти, превърнати в мочурища и напълно непроходими." (стр.226).


  В земите на Вардарска Македония, по протежение на югославско-българската граница е имало не само една защитна линия! Цитирам (стр.229-230): "Планинските масиви се представят като високи успоредни редици от скалисти върхове, стръмни била и високи плата, покрити с гъсталаци и горички и изпъстрени с обширни обработваеми площи – всичко това пресечено от многобройни дерета и ручеи. Всички високи точки се намират на югославска територия. Върху билото, което идва след онова, на което са разположени загражденията, на разстояние от три до пет километра по права линия е изградена нова поредица от бункери. Отделени един от друг на разстояние от четири до шест километра и много по-мощни от пограничните, те са въоръжени с шест леки и четири тежки картечници и две оръдия за бърза стрелба. Докато пограничните бункери се обслужват от десетина души, тези от втората линия разполагат с гарнизон от двайсет и пет до четирийсет войници, командвани от офицер. Няколко километра по-навътре, на третия ред върхове, чиято височина превишава значително тази на първите две била, се простира трета укрепена линия. Нейните пунктове, разположени на интервал от десетина километра, снабдени с далекобойни оръдия, разполагат с гарнизони от около стотина души и представляват същински цитадели. Още по-нататък, на четвъртата планинска верига, подсилващи фортове от най-модерен тип наблюдават от високи и непристъпни площадки на входа на големите долини цялата тази наистина забележителна система. От българските погранични хълмове, доста по-ниски, много ясно се виждат с просто око основните сгради на първите две укрепени системи. При ясно време, с помощта на бинокъл, нищо не убягва от четворната бариера от стомана и бетон, планирана и осъществена от Югославския генерален щаб с цел да се сложи край на набезите на доброволци от ВМРО в анексираната македонска територия."
  Всичко гореизброено като защитни мерки се е правело не само с цел да се сведат до минимум възможностите за преминаване на хора (в това число революционери), но и за да по-добра защита от евентуално българско нападение. През Първата световна война сръбските крал и армия са принудени да търсят убежище в албанските планини... В коментирания междувоенен период, Югославия клевети пред европейската общественост България, че последната съзаклятничи с други нейни врагове и мисли да я напада (книгата е предупреждение за това, че Югославия с тираничната си политика не само спрямо българското мнозинство в Македония, участва в сеенето на семената на Втора световна война). Сръбските ръководители-шовинисти са мечтаели да "унищожат българската независимост", лишавайки македонските българи от опора и надежда за освобождение. Също така да разширят Югославия до Егейско море. Извадка от стр.232-233: "Какво от своя страна са направили българите срещу изумителните отбранителни съоръжения на техните съседи по общата граница? Българите ли? Абсолютно нищо… Тук-там, по протежение на телената мрежа, петима или шестима войници и един подофицер, въоръжени само с пушки, заемат стари турски митнически станции, разнебитени и окаяни, с тухлени стени и пръстен под. За пет минути картечниците от отсрещния югославски бункер биха надупчили тези къщурки като решето."


  Още преди Вардарска и Егейска Македония да попаднат под сръбска и съответно гръцка власт през 1913 г. е имало сръбски и гръцки чети, които са пращани от Гърция и Сърбия да тормозят местното българско население и да противодействат на четите на ВМРО. А още десетилетия преди тази година, дори още преди частичното освобождение на България в 1878 г. е имало сръбска и гръцка асимилаторска политика спрямо местните българи. Откривани са сръбски и гръцки училища, в които са учели български деца. Поне според книгата на Анри Пози (тя е от 1933 г.), българите в цяла Македония (т.е. не само Вардарска) са 70% от населението.


  Междудържавната граница (припомням с телени мрежи и т.н.) е прекарана без съобразяване с елементарни неща, които са били важни за обикновените хора. Случвало се е част от нечий двор (например тази с тоалетната) да остане в българско, а другата част под югославска власт. На теория дворът е твой целият, но на практика... (получава се неизползваема от теб площ). Разкопавани са гробища - понякога костите са били изкарвани на повърхността. Понеже граничната линия е прокарана и през гробовете. Ниви са оставали от едната страна на мрежата, а хората от другата. За да се занимаваш с нивата си, трябва разрешително от югославска страна. Това разрешително е можело да отнеме 3-4 седмици (период, който е достатъчен да ти бъде окрадена реколтата). В някакъв момент за назидание сърбите спират да издават тези разрешителни. Може да имаш роднини (включително болни), които да искаш да посетиш, да им помогнеш - не се е позволявало. Ако искат да се срещнат, трябвало е да успеят да преминат нелегално през мерките за сигурност, което далеч не е било лесно.


  По-безопасно за един македонски българин е било да се оплаче на арменския поп, отколкото на сръбски съдия: "Войниците и нередовните отряди се държат в нашите села като в покорена страна. Ако жените им откажат, те са бити като впрегатен добитък и изнасилвани… Да отидат да се оплачат? Петдесет, сто удара с камшик, прибавени към вече получените, и отново изнасилване… Селянин, който не може да плати данъците си в деня на падежа? Имуществото му е отчуждено и раздадено на заселници. Заподозрян отказва да признае за престъпление, което не е извършил? Хвърлен в затвора, лишаван през ден от храна, събуждан нощем, за да бъде шибан с камшик от волска жила по стъпалата или пръстите до припадък; той ще бъде подложен на мъчения, които самите турски башибозуци не са познавали… Прекалявам ли? Сам ще видите, господине, когато отидете там!… Никой съд няма да приеме оплакванията на жертвите. По-добре за тях, защото ако ги изслуша и привидно ги сметне за основателни, подобна победа ще бъде заплатена с нови сълзи и кръв! И тогава, господине, с наказанието се заема ВМРО… Но колко пъти успява? Няма и веднъж на сто пъти! Двайсет пъти от шест години насам например наши другари се жертваха, за да екзекутират Жика Лазич, олицетворение на жестокостта и човешкото падение, който превърна Македония в ад… Той винаги се е отървавал!" (стр.214).


   Не съм нацист, но след всичко изчетено (не само в посочената книга) и чуто през годините, няма как поне част от мен да не се радва на това, че Вермахтът само за 11 дни през 1941 г. смазва югославската кочина. Това се явява освобождение за македонските и поморавските ни сънародници. За съжаление, както винаги става, загиват и невинни хора. Част от последиците от операция Aufmarsch 25: "...на Царство България е предадена Вардарска Македония и частите от Поморавието по Санстефанския договор." ("Югославска операция": https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F.)

Нагоре


Тагове:   Македония,   минало,   Югославия,   пози,   терор,   свидетелство,   македонски,   мерки,   диктатура,   деспотизъм,   българи,   история,   империализъм,   войната,   заграждения,   завръща,   сръбска,   Анри,   телени,   вардарска,   междувоенен,   Лазич,   тиания,


Гласувай:
4


Подобни постинги
Баста на измислиците за Македония, комин...
Възможен ли е бил Балкански, антихитлери...
Македония или МаймуноДолна
Прочелите постинга прочетоха и:
Почистване на душата
Макоцево - педя Ханаанска
Лада is the best. Смях!

Следващ постинг
Предишен постинг

Коментари
1. hranislav - За четене онлайн
30.01 12:36
https://www.omda/public/biblioteka/andri_podsi/Vojnata%20sa%20zavrachta.pdf
цитирай
2. sursubul - Чудесна публикация,
30.01 13:55
много информативна.
цитирай
3. krumbelosvet - Днес некой не споменава зверствата на Титовата држава
30.01 14:01
И т.н. македонци, и те са забравили, или не-забравилите С ОСНОВАНИЕ се страхуват да рискуват здраве и живот. Защото ако македонците се отличават от северняците например, то е с по-честите прояви на жестокост. Зверското убийство на Стамболийски, е работа на "Михайловистите".
цитирай
4. hranislav - "За Александър Стамболийски (1919-1923)"
31.01 19:24
https://hranislav.blog/history/2021/03/28/za-aleksandyr-stamboliiski-1919-1923.1755190
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 850625
Постинги: 582
Коментари: 527
Гласове: 1696
Блог вълни
Календар
«  Април, 2025  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол
1. За златния век на човечеството (митология, комунизъм)
2. Финалната част на "Утопия" (Томас Мор); комунизъм, художествена литература
3. Сапатистка армия за национално освобождение (самоуправление, комунизъм)
4. За равенството пред закона при капитализма (парите, властта, правосъдието)
5. Революционната комуна (Антон Василковски); Двойното освобождение на народа български.
6. Как функционира регионът Рожава и държи ли ключa към бъдещето? (самоуправление, социализъм, конфедерализъм)
7. "...на мястото на свободната община, на съюза на равните люде, където всеки носеше оръжие и всеки миг бе готов да се вдигне в защита на земята си..."
8. 4-часов работен ден?! (Възможен ли е масово?)
9. Във връзка с Деня на труда (история на експлоатацията и класовата борба)
10. Кронщатско въстание (либерално леви срещу тоталитарно леви)
11. Изграждане на демокрация без държавата (пряка демокрация, конфедерализъм, комуни, Рожава)
12. Пряката демокрация не е утопия - част III (история, настояще...)
13. Махновщина, Черна армия, Кински Роздори
14. Комунизъм, анархо-комунизъм (цитати и мои коментари)
15. ЗА "ВОЙНАТА СЕ ЗАВРЪЩА" (ОТНОСНО СТРАДАНИЯТА НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ И ОЩЕ)
16. За исландците, българите, смесените бракове и т.н....
17. За национализма, социализма и други неща
18. Било е престижно човек да е българин
19. Като се каже "социализъм"
20. За изкупуването на българската земя от чужденци
21. Граждански национализъм
22. Национал-анархизъм
23. Национализмът в нашата съвременност
24. За мразещите демокрацията и хуманизма
25. Демократичен национализъм
26. Задругата е славянска родова община