Блогът на Хранислав :: Българо-италиански, междусъюзнически пререкания през Втората световна война

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

julianapaunova
imperialfarsook
antijacobin
stadi633
calista12
petarangelov
kasoviaparati
poslednotopismo
isitofia
vargamagister

Най-четени

1. planinitenabulgaria
2. radostinalassa
3. wonder
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. iw69
8. laval
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. djani
13. getmans1
14. hadjito

Годишна класация

Най-популярни

1. wonder
2. shtaparov
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. milena6
8. dobrota
9. ambroziia
10. vidima

Годишна класация

Най-активни

1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. iva971
10. bateico

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.03 11:13 - Българо-италиански, междусъюзнически пререкания през Втората световна война

Автор: hranislav Категория: История

Прочетен: 291 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.03 12:27

Окупационни зони в Гърция на страните от Тристранния пакт (1941-1944). За по-голям мащаб - кликнете върху изображението.

Италианска окупационна зона в Албания, Косово, Македония и Черна Гора през ВСВ. Период 1941-1943 г.

Италианската окупационна зона и България

Македонски въпрос

България не участва с военни сили в разгрома на Югославия и Гърция. За да парира евентуалните италиански претенции към Македония, България търси съдействие от Германия. Спешно цар Борис III си издейства среща с Хитлер и на 19 април 1941 г. царят лети за главната германска квартира. Протоколи от разговорите не са водени, но явно България успява да постигне успех, защото царят се връща на 20 април видимо доволен в София. Предишният ден българските войски вече са навлезли в Югославия и Гърция. Както по много други териториални проблеми в Европа, германската дипломация възприема тезата на Хитлер, който на срещата с царя е бил съгласен, че Македония трябва да се даде на България.

Още през първия ден на преговорите във Виена Рибентроп уведомява италианския си колега, че претенциите на цар Борис III са за цяла Македония до бившата югославско-албанска граница. Освен това българският цар силно настоява за окупирания от италианците Охрид, като българска национална светиня. На 22 април 1941 г. германският външен министър поставя въпроса и за Солун, но граф Чано заявява, че няма правомощия да говори по този въпрос. Италианците с нежелание се съгласяват да предадат окупираните от тях Охрид и Ресен на България. На 23 април италианците, които не са доволни, настояват границата да минава непосредствено на запад от Скопие, като Битоля също трябва да влезе в Албания, но получават отказ от германска страна. На 24 април 1941 г. във Виена е подписан окончателният компромисен протокол за прокарване на новата гранична линия. Към протокола е приложена географска карта с мащаб 1:1 000 000, върху която граничната линия не е съобразена с особеностите на релефа. При прехвърлянето на линията върху топографски карти с мащаб 1:100 000 се получават разминавания, поради нагаждането им към терена. Освен това мастилената линия от виенската карта при прехвърлянето на топографски карти обхваща неясна гранична полоса с ширина от 12 км.

Гранични спорове

За да се предотвратят бъдещи спорове, Борис III предприема пътуване в Италия. На 9 юни той се среща с италианския крал Виктор Емануил III, който го съветва да се обърне направо към Мусолини. Срещата с Дучето се осъществява на 12 юни 1941 година и на нея е постигнато съгласие граничните спорове да се решат при бъдещо посещение на Богдан Филов и външния министър Попов в италианската столица. Междувременно неуредиците по демаркационната линия са умело използвани от Италия за предявяване на постоянни претенции, което води и до гранични инциденти. През нощта на 10 срещу 11 юли 1941 г. италианците поставят ултиматум на българските гранични власти да им се отстъпи хромовата мина северозападно от Люботрън. Българите отказват и откриват огън, като има жертви и от двете страни. На 21 юли 1941 г. проф. Богдан Филов и министър Иван Попов се срещат в Рим с италианския крал Виктор Емануил III и Бенито Мусолини. Постигнато е споразумение за основа на границата на България с Италия да служи Виенската спогодба, като точното ѝ определяне е предвидено да стане от една смесена италианско-албанско-българска комисия, която да реши необходимите поправки и въпроса с размяната на населението. Комисията обаче така и не пристъпва към работа, поради обструкции и от двете страни и спорните проблеми остават неразрешени.

През август 1942 г. има пореден българско-италиански граничен инцидент с нови жертви отново за мината край Люботрън. Чак след изглаждането му се създава смесената комисия. Водач на българската делегация е командирът на Пета армия, разположена в Македония, ген. Васил Бойдев. Комисията има заседания през октомври и ноември 1942 г. и през март 1943 г. Тя не взема решение за значителни корекции на границата. Фактически смесената комисия узаконява старата гранична линия. Така на 29 март 1943 г. е подписан окончателният протокол за българо-италианската граница в Македония. Той влиза в сила чак на 15 юли 1943 г.

Източник: Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943) (Уикипедия).

Нагоре