Блогът на Хранислав :: Легенда за Норинсин (д-р Александър Стоянов)

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

prostata55
damakov
katyaivanovna
chsang
repertoir25
tinarai
veranevinova
greatukraine
otvorenonebe
kristiart

Най-четени

1. radostinalassa
2. planinitenabulgaria
3. wonder
4. varg1
5. mt46
6. iw69
7. kvg55
8. zahariada
9. reporter
10. zaw12929
11. getmans1
12. bogolubie
13. kunchev
14. kordon

Годишна класация

Най-популярни

1. katan
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. donkatoneva
8. milena6
9. dobrota
10. vidima

Годишна класация

Най-активни

1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. mimogarcia
5. hadjito
6. iw69
7. djani
8. savaarhimandrit
9. rosiela
10. predi

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.03 19:36 - Легенда за Норинсин (д-р Александър Стоянов)

Автор: hranislav Категория: История

Прочетен: 358 Коментари: 0 Гласове:

Александър Стоянов

1 февруари 2025 г.

Според легендата, когато през 1409-та година пълчищата на Шахабеддин бей прегазили Берковишко, високо в планината останало едно българско село, което турците не могли да покорят.

Отряд след отряд азеби и акънджии отивали там да събират данък, да крадат моми за харемите и момци за еничарини, ала всяка една орда изчезвала безследно и само по някой белеещ се край пътя за селото череп подсказвал съдбата им.

През 1426 година, покрай похода си към Северинския банат, Мурад II изпроводил еничарска орта да събере провизии и черноработници от Балкана, ала и този отряд не смогнал да замръкне в непокорното село.

Решен да разнищи случая, падишахът проводил един дервиш - Хаджи Емин челеби да пробва с мир там, където ятаганите се прекършили.

Беловласият дервиш пристигнал в селото и заварил там спокойна, пасторална картина - овце пасели по околните склонове, девойки жънели с песен на уста насред нивите. Деца безгрижно тичали по къра. На входа на селото Хаджи Емин срещнал стар овчар и взел да го разпитва дали други турци са идвали тъдява. Старецът се засмял и рекъл че идвали чат-пат, но все ги посрещал Чъкрък, Нориния син.

- Що за чудно име! - изумил се ходжата.

- Чудно беше и раждането му. - казал стария овчар - Нора го намерила като бебе на Самодивското сбирище, когато с чакрък в ръка отишла да преде там вълна, за да си ушие риза за чеиза. На вместо да търси съпруг, тя открила самодивското дете, което било кърмено от змейова майка и учено от самодиви. Както бил обичая, кръстила го Чакрък на онова, което държала в ръце, когато го видяла изпървом. Покрай подвикванията на този и онзи в селото, започнали на галено да му казват Чък или го знаели като Норинсин.

Детето пораснало левент бързо. Преборило де що има мечки и вълци из гората, а веднъж удушило и една хала.

Когато дошли турците, Чък Норинсин се опитал да ги вразуми, ала като неразбрали от дума ги изтребил до един. Така станало и с другите. Ходжата поклатил глава изумен, поблагодарил на овчаря и поел наобратно. Върнал се при падишаха и му разказал за чудния юнак. Впечатлен, Мурад забранил да се пращат сановници и войници накъде онова село и то така и си останало свободно и занапред.

А за юнака казват, че бил така страшен за враговете, че дори Смъртта не смеела да иде при него и той още обикаля света.

Източник:

https://www.facebook.com/aleksandarleonardostoyanov/posts/pfbid029369LfyCtQ6yMUNbSK1RAec9pVWz9rTBxF3ZNZgMgKbPnLJ9PL1EHHMHHa686wkEl.

Нагоре