Глава V

„В 1829 година множество наши юнаци отидоха в Русия и оставиха турците да беснеят по България и да правят всякакви злини на осиротялата рая. България остана без защитници” – пише Панайот Хитов в „Моето пътуване по Стара планина”. От разказа му за Бойчо войвода се вижда, че не всички юнаци са оставили отечеството си доброволно: „Началникът на руската войска в Силистренската крепост заповядал на Бойча да разпусне дружината си, но Бойчо се отказал да изпълни желанието му и скрил се в Хаинбоазките гори. Заедно с Бойчо били и двамата му братя. Не зная какво се е случило, но Бойчо бил уловен от руския генералин, който се задържал дълго време в Силистра, и изпроводен на заточение в Сибир. Били изпроводени на заточение така също и братята му, и другарите му.” (Този факт не ще ни учуди, като знаем, че в щаба на Дибич Забалкански е имало такива като генерал Рот, палачът на декабристите.*) Бойчо и братята му Иван и Петър побягнали от крепостта, в която били заточени. Тъй като стените били високи, „Иван си строшил краката и не можел да бяга по-далеч. Бойчо заклал брат си, за да не се мъчи и да го не издаде, и побягнал с другия си брат през Азия в Цариград. После той събрал изново дружина и излязъл на Стара планина.

През зимата живеел или във Варна, или в Цариград.” Бойчо воевода хайдутувал десетина години след завръщането си, докъм 1853 г., из северните скатове на Стара планина. А на юг от Балкана, в източните български земи, от изселването след Дибичовия поход до Кримската война, т.е. в продължение на двадесетина години, няма почти никакво хайдушко движение. Това не е само защото множество юнаци се изселили в Русия заедно с останалото население.

Една от причините да няма хайдушко движение в източно-българските земи е, че премахването на спахийството превръща селяните по същество в собственици, а реформите на Абдул Меджид дават известни права на раите. Друга причина е, че не е имало войни между Русия и Турция, които винаги са свързани със засилени вълнения сред българите. Главната причина (някои я считат за единствена) обаче е, че в източните български земи са останали съвсем малко българи. Данните показват, че в Ямбол от 200 български къщи са останали 10, а в Сливен от 25 000 българи са останали само 2-3 хиляди. Имало е цели села като например съседното на Бояджик Гюлюмяново (Роза), които от чисто български стават чисто мюсюлмански. Вярно, че някои от изселниците се завърнали, заселили се българи от други краища, пък и българките раждали по цяла дузина деца, но Ямбол и Сливен например чак след един век достигнали числеността, която са имали преди изселването.” (стр.54-55)

Откъс от „Бояджишкият бунт”, изд. „Георги Бакалов” – Варна, 1977 г.

Автор: Александър Миланов.

Пояснителна бележка:

„Декабристите са членове на революционно движение от действащи и бивши офицери, произхождащи от благороднически семейства, действало в Руската империя през 20-те години на XIX век.  Названието на движението идва от въстанието на декабристите, избухналото на 26 декември (на руски: декабрь) 1825 г. (14 декември по стар стил).” (Из „Декабристи”, Уикипедия)