Дневникът на Гонзо Бербостоичковски

С тази кратка статия целя да спомогна за популяризирането на Петър Богдан Бакшев. Смятам че този български възрожденец не е толкова популярен, колкото заслужава да бъде.Той е родолюбив българин католик, който събира в себе си и в дейността си всичко това, което ще направят много българи в различни направления през 18-ти – 19-ти век.

Биографичните сведения за П. Богдан са твърде оскъдни, но изследванията потвърждават, че той е роден през 1601 г. в Кипровец (Чипровци) като получава светското име Богдан. С името “Петър” бъдещият софийски архиепископ се сдобива при постъпването си във Францисканския орден през 1618 г., вероятно в чест на Петър Солинат, който е негов учител, покровител и първи софийски епископ ( на католическата църква в гр. София).

Липсват сведения за родителите на книжовника и изобщо за рода Бакшеви. Това се потвърждава от факта, че на информативния процес през 1638 г. негови роднини му преписали изискуемото минимално имотно състояние, за да може да стане епископ.

Францисканският орден урежда учението му в Римски колеж. Там покрай учението се занимава с издаването на книги на български език – така, както 200 години по – късно ще правят Софроний Врачански и Христо Данов. През 1630г. на практика възглавява българската църква. Точно както борците за Екзархията през 19-ти век очертава чрез границите на църковните окръзи (епархии) границите на българския народ и точно като тях смята да ги превърне в политически граници на България. Създава 100 години преди Христофор Жефарович първия български герб – все същия изправен разярен лъв. И пише ( 95 години преди Паисий) първата „ История на България”, която обаче за съжаление не стига до българския народ – отпечатаният във Венеция тираж изгаря в пожарищата на Чипровското въстание. Петър Богдан построява в Чипровци и всички католически села в Северна и Южна България училища, в които се преподава на български. Това право да се преподава на български той успява да извоюва от папата. След 1644г. създава (двеста и тридесет години преди Левски) тайна революционна организация, която трябва да вдигне въоръжено въстание и да постигне политическото освобождение на България.В нея са включени всички българи от Северозападна България – и католици, и православни. Чипровското въстание избухва след смъртта му – през 1688г. и за съжаление е неуспешно, макар в този период Турция да воюва с Австрия.

В предговора към „ Историята на България” в 1667г. той пише : „ Мен ме роди българската земя и сега, макар и грохнал от старост искам докрай да изплатя данъка, който България с право изисква от мен.”

Източници:

1. Основно една статия на Божидар Димитров.

2. http://pbogdan.free.bg/index.html.

Нагоре

Тагове: България, освобождение, Божидар Димитров, борба, история, католици, старо, петър богдан,

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

България ще я бъде!

Мисли за любовта

Коментари

Няма коментари

Търсене