Това е моя чернова от далечната 2013 г. Трябваше да я публикувам в несъществуващ вече блог. Навярно временно съм бил спрял да се занимавам с текста, защото си спомням, че бях забравил къде съм го сложил. Мислех си, че неволно съм го изтрил и съжалявах за отделените време и сили. Чак към края на 2023 г. при сериозна проверка на съдържанието на компютъра ми го открих и сега го споделям с вас.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

  Българското благородство и Балканските войни (1912-1913г.)


 

  В заглавието се съдържа словосъчетанието „българското благородство” не защото са липсвали в Балканските войни недостойни постъпки от страна и на българи, а защото на фона на съседите им, българите направо са си били благородни.

  По време на Балканската национално-освободителна война, български и сръбски войски, под командването на ген. Никола Иванов, превземат считаната за непревземаема добре защитената одринска крепост. Светът е смаян. Градът пада на 26 март 1912г. С тази победа войната приключва. Цитат във връзка със събитията от онова време: „Бившият окръжен управител в гр. Родосто – Иван Строгов, разказва: „Генерал Вазов знаеше, че всяка война носи след себе си и мизерия...затуй неговите грижи, всекидневни и непрестанни, бяха да се намалят мизерията и ужасите на войната, въодушевен от принципа, че войната свършва за мирното население на победената страна след подвига на армията и че то трябва да се приобщи към законите и да бъде взето под закрилата на тия закони”. Строгов споменава и за изпратеното в град Родосто голямо количество сухар за изхранване на населението, взет от складовете на българската армия. „Ефектът от този жест на тракийския главен управител генерал Вазов беше огромен сред всички народности на Родосто – българи, гърци, турци, арменци и пр.” – обобщава той.”

  И още от същото списание: „Българската администрация полага сериозни грижи за нормалното изпращане в Цариград на бившите турски цивилни власти, заварени в Одрин. Така постъпва и с военнопленниците и не допуска въпросът за тяхната съдба да бъде използуван от заинтересованите държави в ущърб на освободителната мисия на България.”

  Тоест, българските администратори са проявили освен хуманност и далновидност, която за съжаление не е достигнала на царя ни малко по - късно...

  Цитат: „След превземането на Одрин всички турски войници заедно със семействата им са събрани на гарата и под надзора и закрилата на български офицери са изпратени със специални влакове до Дедеагач и Цариград на държавни средства. Отношението към военнопленниците е великодушно. Кореспондентът на „Уестмистър газет” посещава Одринската крепост през пролетта на 1913г. и пише, че е видял как българските войници от охраната даже „отстъпват на турските пленници най – близките места до огъня и им дават дрехите си.””

  Текст във връзка с Междусъюзническата война от 1913г., в която България е сама срещу Сърбия, Черна гора, Гърция, Румъния и Турция (тази неблагоприятна ситуация е резултат от шовинизма на съседите ни и на недалновидността на цар Фердинанд): „Енвер паша влиза в Одрин през юни 1913г., яздейки камила по подражание на някогашните османски завоеватели. Пленените части от десета българска дивизия са откарани в Цариград, където са изложени на поругание от фанатизираните тълпи. Мирното българско население в Източна Тракия е подложено на поголовно изтребление. Общите гробове на загиналите освободители-българи през Балканската война са сравнени със земята. Новата окупация на Източна Тракия ознаменува финала на първата национална катастрофа за нашата страна.”

  В резултат на Междусъюзническата война България губи Източна Тракия и Южна Добруджа (някои от румънците се обявяват против това тази българска земя да остава в румънско владение). Запазваме Пиринска Македония и даващата ни излаз на Бяло море Западна Тракия. Въпреки човешките жертви и удара върху икономиката ни, излизаме от двете войни с по – големи територия и население (през последните 24г. намаляхме и обедняхме без сериозно участие в нито една война).

  По – голямата част от Македония остава в сръбско и гръцко владение. Извършва се асимилационна политика по отношение на сънародниците ни. Аз съм демократично настроен човек и не одобрявам насилствената смяна на имената на български мюсюлмани, извършена по време на Възродителния процес (70-те-80-те години на 20-ти век), както и в периода 1912 -1913г., но тя бледнее пред стореното от представители на други нации спрямо българите (след края на Междусъюзническата война, на помаците им е разрешено да си върнат мюсюлманската религия и имената). Цитат: „За поколенията останаха поуките и един величав пример на саможертва, извършен от нашия народ в името на националното обединение. Нищо не може да затъмни и неоспоримия факт, че българите първи и единствени от народите на Балканския полуостров съумяха да се издигнат над националистичното тесногръдие и провинциалната ограниченост в мисленето, като въведоха една демократична и хуманна система на управление.” Визира се българското управление в Източна Тракия.

  Използвани бяха откъси от сп. „Антени”, бр. 69, стр.132, 133 и стр.136, 1983г.

 

  В периода 1912-1913г. , случаите на насилие извършвани от български войници над цивилно население от небългарски произход са били изключения, докато при нашите съседи сърби и гърци (а и румънци) – издевателствата над българското население са били много по – чести, дори са били политика на съответните държави (продължила и в следващите години). Войната сама по себе си е нещо лошо, не отричам факта, че български войници са изнасилвали, грабели, убивали – не одобрявам варварството без значение кой го проявява. Но като цяло, българската армия и българските политици в онези години и по – късно са се проявили по – благородно към инаковерците и небългарите в сравнение с армиите, политиците и дори населенията на други балкански страни...

  Дори в българска статия в Уикипедия са преувеличени жестокостите на българите (базирам твърдението си на Карнегиевата анкета, която е независимо изследване на последиците от двете войни: 1. http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava2_2.html; 2. http://oikumen-doklad.blogspot.com/2007/06/1912-1913.html (20.02.26 г.: Неработещ вече линк.)

  Що се касае до клането в Доксат, което Гърция приписала на българската армия: Карнигиевата анкета достига до извода, че то е извършено от местното турско население и че българите не носят вина за него (българската войска преди изтеглянето е въоръжила местните турци, защото е имало опасност гърците да ги изтрепят – имало е преди това случаи на насилие над мюсюлмани от гръцка страна, но не е давана българска заповед за агресия към гръцкото население).

  Преувеличена от гърците била и българската агресия в Серес, където освен гърци убити от българи, са избити от надзиратели в местния затвор около 200 души (предимно мирни и невъоръжени) българи. Огромната част от гръцките жертви в града са били хора сражаващи се срещу българската армия. Опожаряването на града от отделни български войници не е било по заповед на щаба, а за по – големия брой жертви сред гърците са спомогнали складирането на амуниции по къщите им и силния вятър.

  В Демир хисар българската армия убива 71 гърци, повечето от тях убити с оръжие в ръка. Загиват около 250 българи при стълкновението, при което гърците първи атакуват нападайки ранените наши войници, селяните и обозите. Заключението на комисията за българските действия в Македония е: “... в нито един град българите не са опожарявали или клали целенасочено, макар и да е имало доста такива случаи.”

  С декларация от 7 септември 1913 г. сръбските власти отказват да признаят безпристрастността на комисията още в началото на работата ѝ, поради присъствието на Павел Милюков* в нейния състав. Но сведенията на тази комисия, не са единствената информация през годините във връзка с мащабното сръбско насилие в Македония (проявило се не само във физическа форма) – най – голямото доказателство за него е съществуването в наши дни на македонска нация и на мнозина българи мислещи се за македонци.

  Гръцката преса пък рисува българите като раса от изроди и варвари, към която гърците трябва да се отнасят варварски.

  Още във връзка с разследването на последиците от Балканските войни: „Сведения от гръцки писма,заловени от българите в деня на примирието 17 юли 1913г.,като комисията проверява тяхната автентичност и разчита, предоставайки части от тях: „По заповед на краля ние изгаряме всички български села, тъй като българите са изгорили хубавите градове Серес, Негрита и много гръцки села. Ние сами се показахме много по - жестоки от българите. Ние изнасилвахме всички момичета, които срещнахме.
Тук сме разположени, за да горим селата и да убиваме българите, жени и деца.
От 12 000 души, които затворихме в Нигрита, не останаха повече от 41 в тъмницата, а навсякъде, дето минахме, не сме оставили нито семе от тази раса.Гръцката армия опожари всички села дето има българи и изкла всичко българско, което срещна.””
(http://oikumen-doklad.blogspot.com/2007/06/1912-1913.html)

  Що се касае за български погроми в Източна Тракия – те също са преувеличени. Включително и намиращото в споменатата вече българска статия в Уикипедия твърдение за масов български погром в гр. Одрин. В българска защита свидетелства баронеса Варвара Ивановна Икскул фон Хилденбандт (ръководител на медицинска мисия). Погромите започват още преди влизането на българите в града и продължават и в първите дни след завладяването му: в тях участват главно местни евреи, арменци, гърци. Цитат от анкетата: „На третия ден били сформирани патрули из града, което намалило кражбите,но не ги спряло, като дори българското консулство било ограбено.” 
(http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B0). При настъплението към Одрин, български четници избиват около 50 турци като отмъщение за по – рано избити българи. Цитат: „Българската главна квартира чрез телеграми осъжда и прави опит да спре безчинствата. Като цяло от януари до февруари са осъдени 10 души за убийство. Голям брой дела не са били разглеждани.От обвиняемите голяма част са македонски въстаници,а не редовни войници.”

  Българите като цяло сме били, сме и се надявам, че ще бъдем благороден народ за в бъдеще и няма да се отдадем на варварски прояви като споменатите в статията. Пророците Ванга и Дънов са говорели за българите като за народ, който го очаква много щастливо бъдеще и който ще има сериозна роля в духовното израстване на човешкия народ.

_____________________________________________________

  Бележка (20.02.26 г.):

  *Павел Милюков: руски историк, публицист и политик. През 1913 г. Милюков се включва в международната комисия, която разследва причините и провеждането на Балканските войни. Сочен е за същинския автор на голяма част от доклада, известен като Карнегиева анкета.