Имаше в последните 4 години периоди в живота ми, когато си мислех (макар и не с фанатична непоколебимост), че класовите разлики задължително трябва да бъдат напълно премахнати по един или друг начин, по-бавно или по-бързо (по-скоро в течение на векове, ако говорим за планетарен обхват). Като през цялото време съм осъзнавал, че нещата опират най-много до нивото на масовото съзнание, а то не е нещо, което се променя с щракване на пръсти. Смятах, че премахването на класите е най-добрият сценарий за развитието на България, а и за света като цяло и че то е една неизбежност в пътя на цивилизацията, ако човечеството не се самоунищожи (сега не съм убеден дали ще има и дали трябва да има глобален и реален комунизъм, а и не ме вълнува сериозно). Смятах, че въпросното премахване със сигурност е задължително стъпало в развитието ни, което трябва да бъде достигнато някак. Задължителна фаза в която развитието да продължи вече на едно съвсем друго, по-висше ниво. Тези мои по-леви (направо комунистически) периоди да са били общо най-много 1.5-2 години. Като през цялото време съм бил настроен и патриотично по определен начин.



   Обаче се върнах назад в мисленето ми по въпроса с икономическата система. Преди съм бил по-прав.

Класите са нещо естествено и добро. Нормална част са от човешкото развитие. Така ще бъде още дълго време, ако не и докато свят светува. Класовите разлики в някаква степен са израз на другите разлики между хората, които също са нормални и естествена част от еволюцията на човешкия род. Тоест, в някакъв процент те са справедливи. Доколко са справедливи е изключително относително. Не може да се даде общ и категоричен отговор за всяка една една епоха, за всяко едно общество и всеки един отделен индивид. Но винаги малко или много съдържат и справедливост в себе си.

  Освен това, те са стимул за развитието на хората, защото явно е нормална част от човешката природа това да се стремиш към повече материални блага. Не е най-доброто в човека тази особеност, но поне в обозримо бъдеще ще продължи да е неделимо свързана с човешката психика и щом до момента някакъв крайно различен социален модел не е станал всесветовен и доминиращ, явно това не е било възможно и изглежда е било прекален несъвместим с масовото светоусещане. Забогатяването много често безспорно е било свързано и с негативни черти и прояви, но също и с позитивни качества и дела. Нещата не са само черни или бели. Ако човешката цивилизация можеше да се развие дотук без класи, щеше да го направи.

  Въпросът е, че класовите разлики трябва да бъдат много по-малки от сега. Колко точно не бих могъл да кажа. Но считам, че трябва да са много по-малки и за това да бдят обществото и държавата. Да се пречи за прекалено разтваряне на ножицата между отделните класи. Забогатяването на едно общество да се случва много по-равномерно (т.е., по-малки да са разликите между парчетата от пая, които получават отделните участващи под една или друга форма в това забогатяване). Трябва преминаването от по-долна в по-горна класа да се случва много по-лесно и обратното: падането от по-богата в по-бедна да е също много по-лесно. Редно е обществото да се стреми към колкото се може по-голяма обвързаност между материалното състояние и определени полезни за обществото качества.

  И не трябва да има категории "работещи бедни" и "пенсионери, които са работели и са се осигурявали десетки години, а сега мизерстват". Нужно ни е общество, в което дори и бедните да могат да живеят един спокоен, нормален по европейските стандарти живот и ако обществото се развива възходящо и те лека-полека да се замогват. Да няма мъчещи се под линията на бедността, а дори и най-бедните все повече да се издигат над актуалната към съответен период линия. Трябва, колкото се може по-голяма част от икономиката на страната да е в ръцете на българи (действащи в лично качество или като представители на държавата) и тези българи да са настроени човеколюбиво и патриотично. Колкото по-голяма част от реализираните тук печалби се изнасят навън, толкова по-зле за България. Нужни са ни според мен Държава и Общество, което да са пропити от гореобяснения начин на мислене. Той да се съдържа в нормативните актове и в правоприлагането.

  Разбира се, ако някакви комунари (религиозни или не) искат да живеят без класови различия и с това не пречат на останалата част от обществото, то те не бива да бъдат възпрепятствани в това си намерение. Но не бива да разчитат на някаква специална държавна помощ за поддържането на такива общности, нито пък трябва да им се позволява да наложат стила си на живот над останалите със сила. Нито да бъдат над или извън държавните закони.

   Има разлика между: това какво трябва да бъде обществото според нечии крайни, неосъществими, ненормални или най-малкото детински фантазии, онова което Е всъщност сега и онова, което е реалистично да се постигне и евентуално ще бъде постигнато, ако се съчетаят определени фактори. Животът е по-голям от нашите предпочитания. Той следва своя ход и съответно не винаги може да е, както на този или онзи му се ще. Някои искат вълците да не ядат овце, искат да могат да галят мечките без риск за здравето и живота си, но Животът е онова което Е и той не се съобразява с техните щения.

   Да няма събиране на капачки и на дарения, за да може някой да си позволи лечение. Все повече неща да могат да се лекуват тук в България, а да не е нужно да се пътува до други страни. Или на българите да се оказва по-голяма помощ, отколкото на разни бежанци, или изобщо да се не отделят пари за чужденците, ако ще трябва нашите хора да бъдат лишавани от държавно съдействие или поставяни по-незавидно положение от гостите. Това са признаци на общество, което намирам за добро.

Хубаво е да се занимаваш с разни топки - а не с такива неспецифични дейности.

Ако нямаш по-смислени коментари, не ми пиши. Писанията ти няма да бъдат одобрявани.