Наскоро с ушите си се убедих, че наистина има хора, които буквално искат Русия да ни командва! [Макар и не в степента, в която очевадно има желаещи да не съществува самостоятелна българска държава и да продължим да сме долнопробна, загиваща евроГейска провинция.] Дано нещо се объркало в САЩ и ни изпуснели от контрол, каза ми човекът. Трябвало да сме заедно с православните братя, т.е. руснаците, което означавало Русия да командва (беше речено в прав текст). Защото по бай Тошово време било по-добре, а американците после ни съсипали. И преди бях попаднал на такова мислене, но като публикация в интернет. Дори и ако това с руското управлението наистина е по-малкото зло, то не би било достойна цел. Българската държава и народът ни трябва да имат висок идеал пред себе си!


   

   Историята ни показва, че можем повече от това просто да сменим един господар с друг. Народ с такава история, заслужава нещо по-добро.

  "...и всеки от тях на секундата схвана, че не е със страшните българи битка лъжица за всяка уста. И че не ще да е просто случайност това, че даже най – силните в божия свят глави са прекланяли пред нашата сила и меча ни свят! Че няма ни племе, ни народ, ни империя, да могат да спрат и сломят народа ни смелия..." („Латинската гордост в краката ни беше”, Георги Върбанов).


  Една госпожа е написала във фейсбук профила си следното:
" Ако страната бъде нападната, какво ще направиш? Това беше въпрос-анкета за частно проучване на нагласите и социалните процеси, продължило около десетилетие. Досещате се предполагам. По-старото поколение (разбирай моето и нагоре, аз съм 79 набор) отговаряше с: "Ще я защитавам." Повечето допълваха "Но няма да се бия срещу Русия.""

  Подчертаното по-горе е видимо една от причините някои да са на евроатлантическия полюс и да говорят за "русороби". Би се бил срещу всеки друг агресор, но не и срещу руския?! Жалко е, че много деца знаят Стоян Колев, но не и ген. Иван Колев. Генералът е бил признателен на Русия, но това не му е пречело да бие руснаците в Добруджа. Неговото русофилство не е било пречка да изпълнява качествено дълга си към българския народ. Каквито и чуждофилство да има един истински българин, то не бива да е пречка да е на страната на България и на българския народ, когато е нужно. Напук на онези чуждите, на които иначе симпатизира.

    Във всяко българско училище трябва да има портрети на хора като Стратия Мазгалов и Димитър Списаревски, и на учениците да се обяснява кои са те. Тогава ще станем общество, което е по-склонно да се брани и да го прави с идеята, че си струва, а не че ще загива, бранейки знайни и незнайни боклуци.

  Преди време тръгнах да се включвам в една малка група за руско кино, за да попитам за името на един руски филм, откъс от който видях във Facebook. И ме посрещнаха със "Слава Росии". Предполагам, че като отговор се очакваше да напиша същото или подобно на него. Ами не исках да дам такъв отговор и в крайна сметка не можах да вляза в групата. Не ми идва отвътре. Предпочитам "Слава Богу" на първо място и "Слава на България". Не слава на Русия/Украйна/САЩ и т.н.... Ако имаше някакъв конкретен случай, който да предполага такава реакция и аз чувствам, че трябва така реагирам така, можеше и да го напиша. Но ако е ей така по принцип да славосваме този или онзи, не ми идва отвътре по отношение на нито една чужда страна, била тя и освободителката Русия.


   

    Не "Слава Україні" и не "Слава России". Ами Слава на България и да иляди! Тук наистина не е Москва! Ама тук не е и Вашингтон, Брюксел, Анкара или Киев! Тук е България и ние българите сме стопаните на този дом. Отхвърлянето на едно колониално владичество не трябва да води до друго. Някога е имало хубав девиз, който си струва да се припомня: "България напред и нагоре!"

  Аз съм широко скроен човек. Кефя се и на 3 март 1878 г., и на 3 март 1918 г. (Брест-Литовския мирен договор, който бележи заставането на колене на могъщата Руска империя пред малката храбра България и нейните съюзници). Смятам, че поколения българи от 1944 г. насам са възпитавани в чуждопоклонничество по отношение на една или друга велика сила, което е вредно. Изграждано им е сателитно мислене. Ако искаме България да бъде една достойна, силна, все по-силна страна, ако искаме велико бъдеще, трябва да се разделим с такъв тип светоусещане. Много хора са в едната или другата крайност по отношение на Русия. Или овчедушие, затваряне на очите или крайно отрицание от типа "от 9 кладенеца вода ще донесе, но ще изкара руснаците виновни за нещо си".

    България е по-стара от Русия. България не е Русия. България има определени приноси в развитието на Русия. България не е длъжна да слугува нито на Запада, нито на Русия. От Русия не сме видели само и единствено добро. С Русия е добре да сме в добри отношения, но не на всяка цена и винаги (казаното не важи единствено за Русия, а за всяка друга страна). Дори и Санстефанска България да не беше разпокъсана, дори и да беше по-голяма, 3 март 1878 г. нямаше да е окончателното освобождение на България, а част от процес по освобождаването на България. Който процес нямаше да е приключил с отхвърлянето на петвековното смазващо османско робство.

  Журналистът Станислав Цанов е "фашага" според някои. Навярно, защото проявява критичност спрямо Путин и руската държава по отношение на неща в миналото и настоящето. Ами по-добре човек да е "фашага", отколкото... не знам какъв термин да ползвам. Ще бъда дипломатичен и мързелив, ще оставя вие да довършите. Демокрация - всекиму според вкуса.

  Раснах в гадно, междинно време. Обаче то в някакъв смисъл е било златно. Като се замисля (с оглед на мнението на някои, че трябва да сменим еврогейското управление с московско) и чак се радвам, че не съм израснал нито през соцСъветизма, нито през зрелия евроатлантизъм-джендъризъм. Последствията на втория върху българското самосъзнание са още по-тежки. Явно или скрито ни управляват сините деца и внуци на някогашните червени управници. Преди се е внушавало, че дружбата със СССР е като въздуха и водата за българския народ. Командвали са ни от Москва. Днес ни командват от Брюксел и Вашингтон (при това още повече) и по един или друг начин ни се внушава същото, както преди 1989 г. И естествено, получава се едно поколенческо наслагване, което ни води към гибел.

  Допадна ми коментара, който гласеше, че Кабо Верде (една от най-малките нации играли на световното) има сплотен семеен отбор, който се бори със сърце и душа. Ако ние българите сме сплотен отбор, ще имаме много по-добра за живеене страна.

 
  П.П.: Прикаченият в статията файл е "Русия: наш ПРИЯТЕЛ или ВРАГ?" (епизод от предаването "Цанов НАПРЕД и НАГОРЕ").