Прилагам някои любопитни сведения във връзка с това как са били изобразявани средновековните ни монарси. Добавил съм пояснения в скоби.

  „Столицата с дворците и храмовете е обиталище на монархическата власт, олицетворявана от образа на самия владетел. Този образ не е съвсем непознат на поколенията – царете са представени върху монети, печати, миниатюри, стенописи. На тях се вижда и най-високата степен на сакрализация на българските владетели, изобразени с нимбове на главата. Тези царе не са канонизирани от православната църква, но ги изписват със светото сияние около главата, най-вероятно, за да символизират божественото в тяхната власт. Сетне тази божественост се прехвърля върху цялото семейство на владетеля – в евангелието на цар Иван Александър, което се пази в Лондон, нимб има не само той, но и царицата, принцовете, принцесите, даже неговият зет, деспот Константин.
 

  Схематичните, стандартно третирани образи на монетите, печатите и някои от миниатюрите не създават впечатление за верни [,] реални [образи] на владетелите. Едни от запазените стенописи обаче несъмнено портретуват царете, а по-късно това портретуване се появява в най-добрите луксозни миниатюри върху лични на царската особа книги.
 

  В стенописите на Боянската църква край София има превъзходно изображение на цар Константин Асен и царица Ирина – цял ръст в сакрално – тържествена поза с инсигнии. [Инсигниите са представителни символи или знаци на държавна, съсловна или религиозна власт, титла, звание, ранг, пост, сан, чин.] Лицата им са съвършено индивидуализирани, одухотворени и дават пълна представа не само за физическия облик на владетелското семейство, но и за известна нравствено-психическа атмосфера в тогавашния Двор.” (стр.168)




  ▲Цар Иван Александър и царица Теорода с принцовете Иван Шишман и Иван Асен. Миниатюра от лондонското царско четвероевангелие, което се съхранява в Блитанския музей
 

  „Третия от Асеневци – цар Калоян поискал от папата в Рим с твърд тон нови регалии и ги получил: корона, скиптър и знаме. [Регалията е вид инсигния, която се отнася само за монархическа власт, или специално право на владетеля.] Тази корона вероятно била от западноевропейски тип – златен обръч с трилистници... Със стема е изобразен и цар Иван Асен II, но и с полусферичният твърд камелавкион, наричан митра.[Кемалвкион - вид корона, носена от византийските императори.] На нея [митрата] винаги има продълговат рубин, инкрустиран обикновено вертикално и наричан на гръцки органос (...), който, според канона предава магическа сила на властта. Такава е короната на цар Константин Асен от стенописа в Бояната църква.” (стр. 169)
 

  Източник: „Българската монархия през средните векове”, изд. Брифон, София, 2003 г.

  Автор: проф. Станислав Станилов.


  Илюстративно изображение, дело на Gemini и ChatGPT. Показва божията подкрепа за властта на някой от царете ни.