"За славата на своя род, за славата на цял народ, за кармата да си човек във време на размирен век. ... Колко ли тежи една душа - хиляди пренесе ти за нас! Силно време останало под твойта власт." (Самуил - група Фактор; видео)


  Вчера беше 17.08. Настоящата публикация се посвещава на 1040-годишнината от сражението в прохода Траянови врата (наричан и "Българската клисура") - това е една от най-великите битки в българската история (видео). При това постигната не срещу кого да е, а срещу могъщата Източна Римска империя.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

12.07.2020 23:01 - Откъси от романа "Щитове каменни"

II глава

Самуил се изправи срещу него:

— Да. Каза се всичко. Ще съберем тук всичките си сили. Войводи, боляри, които милеят с чисто сърце, и народа също, целия народ.

------------------------------------------------------------------

V глава

— Добре. Ще ти давам книги с името си за всяка пара, също и за рибата. Ще знаеш и къде отиват парите ти, но няма да ти позволя да се пъхаш навсякъде. За мене, болярино, сребърниците не са всичко, сребърниците не са най-важното нещо.

Боляринът го погледна изкосо:

— Аз пък, войводо, нямам голяма вяра в човек, който не знае цената на сребърниците.

Като се уплаши да не би разговорът да вземе лош обрат, Самуил Мокри удари с ръка дръжката на меча си и отвърна:

— Знам аз цената на сребърниците, но тяхната истинска цена. Затова съм дошъл да искам от тебе злато и сребро. Но тяхната сила не е по-голяма от силата на меча. Или от силата на човека, щом реши човек да извърши нещо.

------------------------------------------------------------------

VI глава

[Дедъц Дамян към цар Самуил]

– Не чакай да ти стана на нозе. Защото ние не ви зачитаме, както вие сами се зачитате и както ви зачитат вашите слуги.

— Аз не чакам да ме посрещнеш на нозе ти, стар човек. И аз не ценя човека само според сана или по рождението му, а най-напред според истинската му стойност. То се знае, и санът трябва да се зачита, когато се носи достойно.

------------------------------------------------------------------

XIII глава

— Как ще направя по-хубав нашия живот, когато целият живот е тежък и мъчен. Да обърна гръб на всичко и да мисля само за себе си и за своя живот — аз това не мога да направя. И не искам. Трябва да променя сърцето си и мислите си, за да променя и живота си.

***

Като каза тия думи, Самуил Мокри се отстрани една стъпка и понечи да се отправи към воденицата, но чу мътния и приятен глас на другия от богомилите:

— Словото е най-голямата човешка сила, войводо.

Извърна лице към него Самуил, погледна също и другия:

— Да. Но словото е още по-силно, когато го подкрепиш с меч.

***

— Войводата призна… затова е дошъл при нас, дошъл е нас да търси. Аз знам към какво се стреми той. Виждам ясно в самата му душа. Такова време е дошло сега… време на проклетия меч. Ние го проклинаме, но по-добре е да вземете меч в ръката си… отколкото да подложите врат под господарски меч.

------------------------------------------------------------------

XV глава

Давид продължи, като да не бе го чул:

— … Людете се подчиняват на силата, на правдата, на страха. Ти трябва да бъдеш силен, справедлив и страшен, за да ти се подчиняват и да те следват, за да ти дадат своята сила. Ти трябва да знаеш накъде ги водиш, за да не се колебаеш на всеки кръстопът, и така те, в колебанията ти, ще познаят твоята слабост. А ти знаеш ли накъде ги водиш? — обърна изеднаж Давид към него сините си очи, отворени широко, втренчени, пълни и те със същия този въпрос.

Самуил посрещна погледа му със също такъв напрегнат, широко отворен поглед. Той виждаше, че трябва да отговори за най-важното, ала изрече само отделни думи:

— Царството ни да бъде силно и… страшно. Закон и правда… Народът гине в нищета, в тежък труд, а боляринът и владиката… пиянство и всички бесове са в него, гнилост…

Източник: https://hranislav.blog.bg/drugi/2020/07/12/otkysi-ot-romana-quot-shtitove-kamenni-quot.1718923

___________________________________________________________________

15.05.2021 18:36 - Откъси от романа "Пепеляшка и царският син" (1)

Гл.III от втория роман във великата трилогия на Д. Талев.

Разговор между отец Емилиян, който е влюбен тайно в богомилската щерка Биляна, която "платно белеше" и цар Самуил, който има незаконен син от селската хубавица.

— Аз никого не съдя и не наказвам. Изповядвам своята вяра и я изпълнявам към себе си и към другите. Аз живея според своята вяра. Не съдя и не наказвам, защото това е против християнската ми вяра, но аз винаги говоря истината и това стига.

— Не, не, не! — поклати Самуил глава нетърпеливо. — За живия човек е нужен съд, нужно е и наказание. Той трябва да се бои от грях и от меча на палача. Иначе не ще има ред в човешкия живот.

— Аз казвам да има любов между людете и тогава животът им ще бъде по-добър. Не ще спреш ти злото с меча на палача. Ти ще накажеш, след като злото е извършено, ала то е вече извършено.

— Ти няма да вършиш зло, като знаеш, че те чака наказание тук на земята и пъкъл горе на небето.

— С любовта ще направиш повече и много повече. Който носи любовта Христова в сърцето си, не ще направи зло никога.

— О, сладкодумний — усмихна се тъжно Самуил Мокри. — Ти вече отдавна живееш сам тук на острова, в църквата си, и повече живееш с мислите си. Които идват в църквата ти, идват, за да те слушат и да се молят на бога. Ако влезеш между човешкото стадо, не ще можеш без посох [тояга].

 

Източник: https://hranislav.blog.bg/drugi/2021/05/15/otkysi-ot-romana-quot-pepeliashka-i-carskiiat-sin-quot-1.1761469?fbclid=IwY2xjawTxLpxwZG9mBWV4dG4DYWVtAjExAHNydGMGYXBwX2lkEDIyMjAzOTE3ODgyMDA4OTIAAR5OiKlcJUie1lNpZg11ombylRYuxBQasL5_n7jY7F9WHBQb1Wz85xaTh-SBRg_aem_XtBI3PwFF_cO_dLL8SGXtQ

___________________________________________________________________

15.05.2021 22:03 - Откъси от романа "Пепеляшка и царският син" (2)
 

Гл.VIII

Войниците не познаваха истинския образ на царя — той беше далеч от тях. Но той беше царят и царството, те се оплакваха от него и бяха против него. С него беше боляринът, войводата, попът, съдията, побирчията и те всички бяха царството. Всички в един образ. Войниците се оплакваха от него и пак на него, бояха се от него, не му вярваха и го мразеха. А те не бяха ли в царството повече, отколкото царят, тоя слабодушен цар, повече, отколкото боляринът-грабител, повече от лицемерния божи служител, от несправедливия съдия, от хищния побирчия? Те бяха самото царство и хлябът му, и кръвта му, и силата му, но не знаеха това и отделяха царството от себе си, поставяха го срещу себе си.

Ето тук беше нужна повече светлина, повече яснота и правда. Народът беше против царството, а това ще рече против себе си, със сляпа омраза и недоверие.

------------------------------------------------------------------

Гл. IX

...

— Казано е: има меч духовен и меч железен в защита на правдата.

...

Гл. XIII

— Не — прекъсна го Самуил Мокри. — Не! Всеки трябва да обича царството си. То трябва да бъде стряха и светъл дом за всички. А не тъмница и мъчилище.

------------------------------------------------------------------

Гл.XIII

***

В това тежко и безплодно време всеки живееше със своите си грижи и само вождът единствен мислеше за общото дело.

...

------------------------------------------------------------------

Гл.XIV

Всеки трябва да чисти мръсотиите си, също и царете.

***

— В часове на тежки изпитания търсим опора, у най-достойните. И когато няма достойни между живите или те са слепи и глухи, търсим опора у мъртвите.

...

Гл.XVI

...

***

Царските грижи нямаха край, царят събираше грижите на всичките си люде — малки и големи. Такова трябваше да бъде царското сърце…

 

Източник: https://hranislav.blog.bg/drugi/2021/05/15/otkysi-ot-romana-quot-pepeliashka-i-carskiiat-sin-quot-2.1761503?fbclid=IwY2xjawTxMN9wZG9mBWV4dG4DYWVtAjExAHNydGMGYXBwX2lkEDIyMjAzOTE3ODgyMDA4OTIAAR74-Oim5BdDX-5HYyO2QmHC3Q5-PvVq4xYX7O6-0FQCSR4X8a7F0ZQyoDSeXQ_aem_cjwc5tVr_uzlGG-b2xz6dA

___________________________________________________________________

02.11.2023 20:57 - Откъси от романа "Погибел"
 

Гл.VII

Царят вървеше с войниците си. Той слезе от коня си, за да върви като тях по тия тесни, каменисти пътеки, под огъня на слънцето. Той не беше млад като тях, нозете му премаляваха, често се препъваше. Той се задъхваше от умора, пот течеше по лицето му, но вървеше с войниците си. Те се бяха струпали около него, бяха излезли вън от пътеката, за да бъдат около него, по-близу до него. Червенокосият бе говорил на царя и заради тях, сега те чакаха отговор. Те вярваха в своя цар, очакваха добро от него. Той мълча дълго, докато намери по-правдиви думи, и каза:
 

— Врагът е в земята ни. Трябва да го прогоним и да го затрием. Това е била винаги най-голямата ми грижа. Говорил съм много пъти за царство българско, което да е добро и справедливо за всички негови люде. Но не може да се направи всичко, да се направи повече за общото добро, докато стои такъв враг срещу нас. Помнете ми думата, аз съм ваш цар: един ден ще се върна при болярина и ще го принудя да бъде по-справедлив към людете си, към по-долните от него.

Източник: https://hranislav.blog.bg/drugi/2023/11/02/otkysi-ot-romana-quot-pogibel-quot.1887260?fbclid=IwY2xjawTxMWlwZG9mBWV4dG4DYWVtAjExAHNydGMGYXBwX2lkEDIyMjAzOTE3ODgyMDA4OTIAAR7UTRQ88HO0KLv-yFlIwu6S2E0hvvpjsP_hR0qgf9Tg8ZcmI69oC_BGWlg42A_aem_Cd5qCjVnST-_AHBgkUQDhQ