Предговора на една детска книга на която попаднах случайно. ==================================================

Николай Носов
"Незнайко в Слънчевия град"

Към българския читател

Мило другарче българче,


  Ти държиш тази книга в ръцете си: знай, че я е написал за тебе русин, следователно твой брат. Когато бях на твоите години и ходех на училище, аз научих, че на света има една прекрасна страна — България, и че отдавнашна, многовековна дружба свързва тази страна с моята родина; научих, че в България има една чудна река — тихият бял Дунав, че там има хубави села и забележителни градове, а най-големият град е София; научих, че в тази страна живеят българи и че те са славяни като нас, с други думи, наши кръвни братя.
Оттогава изминаха много години. Аз израснах. Станах писател. Първата ми книжка с детски разкази излезе в Москва, тя се казваше „Чук-чук-чук!“. Година или година и половина след това един мой познат посети България и ми донесе оттам същата книжка, издадена на български език в София. Скоро получих и писмо от България, в което редакторът на издателството ми съобщаваше, че българските деца са обикнали моята книга и я четат с удоволствие.
  По-късно и други мои книги бяха преведени на български език и получих много писма от българчета, които споделяха с мене своите впечатления от прочетеното. Видях, че българските деца харесват в книгите същото, което харесват и руските деца, че те мислят, чувствуват и мечтаят досущ като нашите деца. Зарадвах се, като узнах това. Щастлив бях, че лично съм завързал дружба с народа, с който моят народ дружи от толкова векове.
  Убеден съм, че писателят трябва да мисли не само за ония, които описва, но и за ония, за които пише. Затова, когато пиша, обичам да си представям бъдещите свои читатели. Сякаш виждам пред очите си техните умни, изразителни лица и се мъча да отгатна дали ще харесат онова, което съм написал. Струва ми се, че между тях виждам и твоето лице, мое близко далечно другарче! Бъди щастливо!


  Москва, 4 ноември, 1959 г.

Източник: https://chitanka.info/.