Представям на вниманието ви заключителната част от едно класическо произведение на световната литература. Касае се за трактата "Утопия", където е описан въображаем остров като място със съвършената социална, правна и политическа система.

Авторът Томас Мор (1478 - 1535 г.) е английски юрист, писател и политик. Още приживе той печели репутация на водещ хуманист и заема различни обществени длъжности, включително тази на лорд-канцлер от 1529 до 1532. Чрез своята „Утопия“, той критикува социалните порядки на своето време. На тогавашната действителност той противопоставя идеалния строй на острова „Утопия“, където няма частна собственост. Земята и всички средства за производство принадлежат на държавата, която е федерация от градове.

Четивото е налично в chitanka.info. Там преводът обаче е по-нов: и двата дадени за него отзива за негативни. Освен това липсва заключението.

Моето лично мнение е, че в споменатия текст има опростяване на житейските проблеми. Но че същевременно има доста логика и че описаното може много да способства за подобряването на света... Шрифтовото оформление е от мен.

Томас Мор мечтае преминаването към новия строй да се осъществи по мирен път. "Утопия" се явява един от корените на комунистическото мислене в по-късните векове.

===========================================================

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Аз ви описах, доколкото можех, най-точно оня строй на държавната уредба, който не само смятам за най-добър, но и за единствен, който с пълно права може да си присвои името държавен строй.

Всякъде другаде, когато хората говорят за общо добро, се грижат за своето лично благополучие. А в Утопия, където няма никаква частна собственост, сериозно се занимават само с обществените работи. Този начин на постъпване на едното и другото място е правилен, защото в другите страни всеки знае, че ще умре от глад, ако не се грижи сам за себе си, колкото и да процъфтява държавата. Така необходимостта го заставя да предпочита собствените си интереси пред интересите на народа, т.е. пред интересите на другите. В Утопия е точно обратно. Щом всичко принадлежи на всички, никой не бива да се съмнява, че за своите лични нужди ще търпи някакво лишение, стига само да се полага грижа да бъдат пълни обществените складове.

Тук няма неравномерно разпределение на продуктите и затова няма нито един беден, нито един просяк. Макар че никой няма нищо, всички обаче са богати. И наистина какво по-голямо богатство може да има от веселия и спокоен живот, лишен от каквато и да било тревога? На острова човек не се тревожи за храната си, не се измъчва от оплакванията и желанията на своята съпруга, не се плаши от евентуална бедност на сина си и не се страхува за зестра на дъщеря си. Всеки може да бъде съвсем безгрижен за прехраната и щастието както на себе си, така и на своите – на съпругата си, синовете и внуците си, правнуците и праправнуците и на целия дълъг списък от потомци, за който така много се грижат благородниците. А освен всичко това тук се полагат грижи и за тия, които сега са неработоспособни, но в миналото са работили, както и за тия, които сега работят.

Бих искал някой да се осмели да сравни това равенство със справедливостта на другите народи. Готов съм да умра, ако намеря у тия народи дори някаква следа от справедливост и равенство. Наистина каква е тая справедливост, когато всеки знатен или златар, или лихвар, или най-сетне всеки един от тия, които или изобщо нищо не вършат, или пък каквото вършат, то е такова, че не е нужно за държавата, а пък всички тия хора водят бляскав и разкошен живот в пълно бездействие или безполезни занимания? В същото време наемният работник, каруцарят,  дребният занаятчия и земеделецът са претоварени с толкова много и толкова тежка работа, която  с мъка биха понесли товарните и впрегатните животни.

Трудът им обаче е толкова необходим, та нито една държава без него не би могла да изтрае дори една година, макар че за себе си те осигуряват съвсем оскъдна прехрана и водят толкова мизерен живот, че положението на животните може да изглежда много по-добро. Всъщност животните не се измъчват от постоянен тежък труд и храната им не е много по-лоша от тая на споменатите люде, а при това им е по-сладка, защото те нямат никакъв страх за своето бъдеще. Тия хора пък в настоящия момент биват измъчвани от безплодния и напразен свой труд и ги терзае мисълта за лишенията на старини. А щом тяхната дневна заплата е твърде малка, та не стига дори за нуждите на същия тоя ден, то съвсем не е възможно всекидневно по нещо да се отделя и запазва като излишък, за да послужи на старини. /Бел. на Х.Х: Пенсиите биват въведени през 19-ти век, доста след написването на книгата./

Нали е съвсем неправилно и неблагородно онова общество, което отделя толкова щедро блага за така наречените благородници, за банкерите и друг подобни, които нищо не работят и живеят като ласкатели и уредници на празни удоволствия, а пък не полагат никакви грижи за земеделците, въглищарите, наемните слуги, каруцарите и занаятчиите, без които никакво общество не би могло да съществува? Като използува техния труд в цветущата им възраст, то не си спомня за техните безсънни нощи и толкова многобройните им благодеяния, когато те бъдат сломени от старост и болест и се нуждаят от всичко, тогава пренеблагодарното общество ги възнаграждава с най-жалка смърт. А освен това богатите всекидневно откъсват по нещо от дневната заплата на бедните не само с лична измама, но и на основание на държавните закони. Това, което в миналото изглеждаше несправедливо – да се отплаща с черна неблагодарност на тия, които са най-добре заслужили пред държавата, управниците така го изопачиха, та го направиха справедливо чрез създаването на специален закон.

Като наблюдавам и се замислям върху всички държави, които в момента процъфтяват, нека бог ми е свидетел, аз не виждам нищо друго освен едно съзаклятие на богатите, които от името и под закрилата на държавата се грижат за своя полза. Те измислят и изнамират всякакви способи и хитрости, чрез които на първо място да си запазят без страх от загуба това, което са натрупали с порочни хитрости, а на второ място да откупват за себе си на възможно най-ниска цена работата и труда на бедните, за да ги експлоатират като работен добитък. Щом веднъж богатите от името на държавата, а това значи и от името на бедните, са решили да бъдат спазвани тия техни хитрости, те добиват и сила на закон. Но и тогава, когато тия най-долни хора разделят с ненавистна алчност помежду си всичко това, което може да стигне за всички, колко далеч стоят от щастието на държавата на утопийците? Когато утопийците са премахнали използуването на парите, те напълно са изкоренили и ненавистната алчност за пари. При това каква огромна маса от мъки е отсечена, каква жетва от престъпления из корен е изтръгната? Кой не знае, че заедно с премахването на парите ще изчезнат измамите, кражбите, грабежите, споровете, бунтовете, разприте, въстанията, убийствата, предателствата и отравянията? Тия престъпления сега се наказват с всекидневни наказания, но не се ограничават. Нали заедно с тях веднага след премахването на парите ще изчезнат също страхът, неспокойствието, грижите, мъките и безсънните нощи? Дори и самата бедност, която на пръв поглед най-много се нуждае от пари, тутакси ще изчезне, щом парите бъдат напълно и навсякъде премахнати.

За да стане това по-ясно, нека си представим някоя неблагоприятна и напълно безплодна година, през която гладът е отнесъл вече много хиляди човеци. С пълна сигурност твърдя, че ако в края на това бедствие бъдат претърсени хамбарите на богатите, би се намерила толкова много храна, която, ако би се разпределила между тия, които гладът и изтощението се отнесли в гроба, то никой изобщо не щеше и да забележи тази оскъдица поради времето и почвата. Толкова лесно би могло да се достави храна, но тия прочути блажени пари, които са изнамерени по прекрасен начин, за да отварят път за набавяне на храна, сами ни затварят пътя към набавянето и.

Не се съмнявам, че и богатите чувствуват също така нещо и знаят много добре колко е по-хубаво човек да не се нуждае от нищо необходимо, отколкото да притежава в изобилие много излишни неща; колко е по-хубаво човек да се избави от многобройни бедствия, отколкото да бъде обкръжен от големи богатства. Дори и на ум не ми идва да се съмнявам, че целият свят вече отдавна би приел лесно законите на утопистката държава както поради съображения за своята собствена полза, така също и поради авторитета на спасителя Христос, който поради своята велика мъдрост не може да не знае това, което е най-добро, а и по своята доброта не би могъл да не посъветва това, което знае за най-добро. Но на всичко това се противопоставя една страшно чудовище, което е виновник и създател на всички нещастия – гордостта. Тя измерва благополучието не по своите успехи, а по чуждите неуспехи; тя не би пожелала да стане дори богиня, ако биха престанали всички нещастия, над които би могла да заповядва и да се надсмива; тя желае нейното собствено щастие, съпоставено с хорските нещастия, да блести още по-ярко. Като показва своето голямо богатство, тя иска да мъчи и разпалва тяхната бедност. Тая адска змия, пропълзявайки в сърцата на хората, подобно на спирачки ги задържа да не поемат по-добрия път в живота.

Понеже гордостта толкова здраво се е вкопчала в човешките сърца, та не може лесно да се измъкне оттам, то аз се радвам, че на утопийците се е паднала поне такава форма на държавно устройство, която с удоволствие бих пожелал на всички. Те са възприели такива институти в живота си, с които са поставили здрави основи на своята държава не само по най-щастлив начин, но и които ще траят вечно, доколкото може това да се предвиди с човешко предсказване. Понеже утопийците са изтръгнали из корен в своята държава наред с другите пороци и корените на честолюбието на партийна раздробеност, тях не ги заплашва никаква опасност от вътрешен раздор, който единствен е унищожил прекрасно защитените богатства на много градове. А при здравото вътрешно съгласие и при непоклатимите институти на утопийците не е в състояние да разклати и помръдне тяхната държава дори страшната ненавист на всички съседи, макар че твърде често и отдавна се е опитвала, но винаги без успех.
------------------------------------------------------------------------------------------------------

Използвано издание: "Утопия; Градът на Слънцето", Томас Мор, Томазо Кампанела, изд. "Народна култура", 1984 г., София.
Превод от латински на "Утопия" - Александър Милев.
 

"За златния век на човечеството"

https://hranislav.blog/drugi/2024/08/09/za-zlatniia-vek-na-chovechestvoto.1919535