Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. budha2
4. reporter
5. getmans1
6. gikotev
7. bosia
8. bogolubie
9. planinitenabulgaria
10. samvoin
11. kvg55
12. gothic
13. 1997
14. bven
2. zahariada
3. budha2
4. reporter
5. getmans1
6. gikotev
7. bosia
8. bogolubie
9. planinitenabulgaria
10. samvoin
11. kvg55
12. gothic
13. 1997
14. bven
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. ambroziia
9. milena6
10. donkatoneva
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. ambroziia
9. milena6
10. donkatoneva
Най-активни
1. metaloobrabotka
2. sarang
3. lamb
4. hadjito
5. mimogarcia
6. iskra1304
7. djani
8. petgrig
9. helianastoichkova
10. webcrem
2. sarang
3. lamb
4. hadjito
5. mimogarcia
6. iskra1304
7. djani
8. petgrig
9. helianastoichkova
10. webcrem
Постинг
02.08 12:11 -
"Синята жилка на Афродита" (хубав предговор)
Хубав предговор от 1973 г. към едно съветско литературно произведение.
Относно посочения от авторите на предговора строй, в който те са живели, може да се каже, че е преувеличение твърдението, че е бил справедлив... Макар че безспорно в някои отношения е бил по-човечен от сегашния. В някои... И е спорен въпросът дали реално социалистическите общества са се движели към поставената (поне на теория) цел... Обаче ми допада фактът, че са имали един висок, осмислящ, вдъхновяващ идеал. Макар и втъкан силом в общественото съзнание.
Долупоместеното е българско предисловие към съветската фантастика "Синята жилка на Афродита" (1966 г.) с автор М. Анчаров.
Една семпла корица от време, когато съдържанието е било по-важно от опаковката (поне в сравнение с настоящето...).
=================================================================
Маргарита и Освалд Лечеви
Разговор за смисъла на живота
Всяка среща с Михаил Анчаров е празник. Защото в разговора с него вземат участие и мъдростта, и красотата, и любовта към човека.
Историята на човечеството е борба за по-добър живот, за щастие. Борба срещу природните и обществени сили, които пречат на човека да бъде щастлив. Но за какъв живот мечтае и се бори той през хилядолетията?
В „Илиадата“ Омир е изразил тъгата на човечеството по отиващия си Златен век. Тогава човек е бил велик с делата си. По-скъпи от живота за него са били дългът пред родината, воинската чест и доблест, справедливостта, истината. И затова героите на Омир са равни на боговете, дори стоят по-високо от тях. Дон Кихот на Сервантес мечтае за онзи Златен век, когато е нямало мое и твое, когато всичко е било на всички, когато не са съществували дори като понятие човешките пороци.
С появата на собствеността и класите пороците навлизат в живота на хората и Златният век остава в съзнанието им отначало като спомен, а след това се превръща в една мечта за бъдещето. В борба за тази мечта човекът е постигнал много — науката и техниката облекчиха труда на човека и му осигуриха отлични материални условия за живот. Върху една голяма част от нашата планета съществува справедлив обществен строй — социалистическият. И ето, човечеството е най-сетне пред прага на Златния век. Какво още му е нужно, за да бъде щастливо? Вечен двигател? Не! — казва Анчаров. Някои си представят Златния век като пълно безделие. Машините ще осигуряват всичко, което е необходимо за човека, за неговото съществуване и той няма какво да прави. И това според тях е щастието. А какво всъщност е нужно на човека? Нужна му е работа по душа. А за да работи добре, му е нужна ласка, внимание, уважение. Нужно му е да вярват в неговите способности, да чакат, да се надяват на плодовете на неговия труд. За човека е важна първата част от формулата на комунизма — от всекиго според способностите. Защото ако престанат да вярват, да се надяват на проявите на неговия талант, той ще бъде нещастен, дори ако получава според потребностите си. „Другарю! Знай и вярвай, че ти си най-необходимият човек на земята“ — е казал Горки. Всяка професия е необходима. И във всяка професия човек може да бъде гений. Обществото трябва да е устроено така, че всеки човек да работи в тази област, за която има талант, призвание.
Какво още е нужно, за да настъпи Златният век? Преди всичко — човекът да бъде Човек. Твърде дълъг е периодът на несправедливите експлоататорски общества в човешката история. Векове наред те са убивали у него главното му качество, онова, което го отличава от животните, което го прави Човек. Това е способността му да съчувствува на другите, да изпитва нежност към другите, към животните и техните малки, към детето на врага. Нежността е висшето образование на сърцето. Златният век ще настъпи не когато бъде изобретен вечният двигател (макар че и това е необходимо), а когато хората станат човечни и започнат да изпитват нежност дори към един малък „отвратителен“ гущер.
Коя е последната пречка по пътя към осъществяването на всичко това? Еснафът. Еснафът е последният психологически тип (не социален!), който носи в себе си пороците на многовековната човешка история — злоба, завист, користолюбие, алчност, егоизъм, властолюбив, безчовечност! Той е първоосновата и първоизточникът на фашизма и затова последната битка по пътя към Златния век, към Комунизма е битката срещу еснафа. Начело на тази битка стоят поетите. Те са, които тревожат човешките души, които разгарят пламъка на неспокойствието, мечтата по непостигнатото. И затова в деня, в който ще настъпи Златният век, хората ще издигнат паметник не на изобретателя на вечния двигател, а на незнайния поет.
Тази книга се чете на един дъх. В нея най-смелата фантазия се редува с ясен реализъм. Точни исторически картини се преплитат с дръзки научни хипотези. Анчаров ни спечелва с безкомпромисната си борба срещу шаблона в мисленето, срещу всякакъв консерватизъм и тесногръдие. Неговата изключителна ерудиция в областта на науката, изкуството и литературата се съчетава с едно евристично мислене. А съвременният човек е жаден за нови мисли и вълнения, за нови потресения на чувствата, както казва писателят. Затова книгата ще бъде приета от всички, които със сърце и ум търсят истината за живота и за своя век. Оттам идва очарованието на Анчаровото творчество, което не принадлежи към нито един определен жанр.
И още нещо ни покорява у Анчаров. Водещо начало в неговата проза-поезия е оптимистичното начало. Чрез разказите за гениите Леонардо да Винчи, Шекспир и Бетховен той сякаш разтърсва човечеството за раменете и го зове на поход към красотата, заклина човека да повярва в своето величие. Анчаров нарича книгата си фантастична трилогия. Но за него фантастиката е идеалната представа за живота в бъдещето. Неговият фантастичен свят е равнозначен на най-смелите мечти на човечеството за хармония и красота. На поход за красотата са тръгнали и главните му герои — физикът Алексей Аносов, художникът Костя Якушев и поетът Гошка Памфилов.
Приятна среща с тях, драги читателю!
Маргарита и Освалд Лечеви
Източник: https://chitanka.info/book/8320-sinjata-zhilka-na-afrodita .
Относно посочения от авторите на предговора строй, в който те са живели, може да се каже, че е преувеличение твърдението, че е бил справедлив... Макар че безспорно в някои отношения е бил по-човечен от сегашния. В някои... И е спорен въпросът дали реално социалистическите общества са се движели към поставената (поне на теория) цел... Обаче ми допада фактът, че са имали един висок, осмислящ, вдъхновяващ идеал. Макар и втъкан силом в общественото съзнание.
Долупоместеното е българско предисловие към съветската фантастика "Синята жилка на Афродита" (1966 г.) с автор М. Анчаров.
Една семпла корица от време, когато съдържанието е било по-важно от опаковката (поне в сравнение с настоящето...).
=================================================================
Маргарита и Освалд Лечеви
Разговор за смисъла на живота
Всяка среща с Михаил Анчаров е празник. Защото в разговора с него вземат участие и мъдростта, и красотата, и любовта към човека.
Историята на човечеството е борба за по-добър живот, за щастие. Борба срещу природните и обществени сили, които пречат на човека да бъде щастлив. Но за какъв живот мечтае и се бори той през хилядолетията?
В „Илиадата“ Омир е изразил тъгата на човечеството по отиващия си Златен век. Тогава човек е бил велик с делата си. По-скъпи от живота за него са били дългът пред родината, воинската чест и доблест, справедливостта, истината. И затова героите на Омир са равни на боговете, дори стоят по-високо от тях. Дон Кихот на Сервантес мечтае за онзи Златен век, когато е нямало мое и твое, когато всичко е било на всички, когато не са съществували дори като понятие човешките пороци.
С появата на собствеността и класите пороците навлизат в живота на хората и Златният век остава в съзнанието им отначало като спомен, а след това се превръща в една мечта за бъдещето. В борба за тази мечта човекът е постигнал много — науката и техниката облекчиха труда на човека и му осигуриха отлични материални условия за живот. Върху една голяма част от нашата планета съществува справедлив обществен строй — социалистическият. И ето, човечеството е най-сетне пред прага на Златния век. Какво още му е нужно, за да бъде щастливо? Вечен двигател? Не! — казва Анчаров. Някои си представят Златния век като пълно безделие. Машините ще осигуряват всичко, което е необходимо за човека, за неговото съществуване и той няма какво да прави. И това според тях е щастието. А какво всъщност е нужно на човека? Нужна му е работа по душа. А за да работи добре, му е нужна ласка, внимание, уважение. Нужно му е да вярват в неговите способности, да чакат, да се надяват на плодовете на неговия труд. За човека е важна първата част от формулата на комунизма — от всекиго според способностите. Защото ако престанат да вярват, да се надяват на проявите на неговия талант, той ще бъде нещастен, дори ако получава според потребностите си. „Другарю! Знай и вярвай, че ти си най-необходимият човек на земята“ — е казал Горки. Всяка професия е необходима. И във всяка професия човек може да бъде гений. Обществото трябва да е устроено така, че всеки човек да работи в тази област, за която има талант, призвание.
Какво още е нужно, за да настъпи Златният век? Преди всичко — човекът да бъде Човек. Твърде дълъг е периодът на несправедливите експлоататорски общества в човешката история. Векове наред те са убивали у него главното му качество, онова, което го отличава от животните, което го прави Човек. Това е способността му да съчувствува на другите, да изпитва нежност към другите, към животните и техните малки, към детето на врага. Нежността е висшето образование на сърцето. Златният век ще настъпи не когато бъде изобретен вечният двигател (макар че и това е необходимо), а когато хората станат човечни и започнат да изпитват нежност дори към един малък „отвратителен“ гущер.
Коя е последната пречка по пътя към осъществяването на всичко това? Еснафът. Еснафът е последният психологически тип (не социален!), който носи в себе си пороците на многовековната човешка история — злоба, завист, користолюбие, алчност, егоизъм, властолюбив, безчовечност! Той е първоосновата и първоизточникът на фашизма и затова последната битка по пътя към Златния век, към Комунизма е битката срещу еснафа. Начело на тази битка стоят поетите. Те са, които тревожат човешките души, които разгарят пламъка на неспокойствието, мечтата по непостигнатото. И затова в деня, в който ще настъпи Златният век, хората ще издигнат паметник не на изобретателя на вечния двигател, а на незнайния поет.
Тази книга се чете на един дъх. В нея най-смелата фантазия се редува с ясен реализъм. Точни исторически картини се преплитат с дръзки научни хипотези. Анчаров ни спечелва с безкомпромисната си борба срещу шаблона в мисленето, срещу всякакъв консерватизъм и тесногръдие. Неговата изключителна ерудиция в областта на науката, изкуството и литературата се съчетава с едно евристично мислене. А съвременният човек е жаден за нови мисли и вълнения, за нови потресения на чувствата, както казва писателят. Затова книгата ще бъде приета от всички, които със сърце и ум търсят истината за живота и за своя век. Оттам идва очарованието на Анчаровото творчество, което не принадлежи към нито един определен жанр.
И още нещо ни покорява у Анчаров. Водещо начало в неговата проза-поезия е оптимистичното начало. Чрез разказите за гениите Леонардо да Винчи, Шекспир и Бетховен той сякаш разтърсва човечеството за раменете и го зове на поход към красотата, заклина човека да повярва в своето величие. Анчаров нарича книгата си фантастична трилогия. Но за него фантастиката е идеалната представа за живота в бъдещето. Неговият фантастичен свят е равнозначен на най-смелите мечти на човечеството за хармония и красота. На поход за красотата са тръгнали и главните му герои — физикът Алексей Аносов, художникът Костя Якушев и поетът Гошка Памфилов.
Приятна среща с тях, драги читателю!
Маргарита и Освалд Лечеви
Източник: https://chitanka.info/book/8320-sinjata-zhilka-na-afrodita .
Тагове:
"Тъмният" VIII в. в нашата ист...
Времето изтича – изтича все по-бързо. Ко...
© Философията е единствената професия на...
Времето изтича – изтича все по-бързо. Ко...
© Философията е единствената професия на...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. За златния век на човечеството (митология, комунизъм)
2. Финалната част на "Утопия" (Томас Мор); комунизъм, художествена литература
3. Сапатистка армия за национално освобождение (самоуправление, комунизъм)
4. За равенството пред закона при капитализма (парите, властта, правосъдието)
5. Революционната комуна (Антон Василковски); Панагюрище, Странджа
6. "Синята жилка на Афродита" (социализъм, комунизъм, литература)
7. "За едни майка, за други мащеха" (Елин Пелин) - критика на държавата
8. Как функционира регионът Рожава и държи ли ключa към бъдещето? (самоуправление, социализъм, конфедерализъм)
9. "Субкоманданте Маркос и мексиканския съд" (марксист, революционер, комунар)
10. "Жените се превръщат в ключов фактор в усилията на сапатистите..." (настояще, политика, Мексико)
11. Унгарското въстание от 1956 г. (социална революция)
12. Задруга (родова община, комунизъм)
13. "...на мястото на свободната община, на съюза на равните люде, където всеки носеше оръжие и всеки миг бе готов да се вдигне в защита на земята си..."
14. 4-часов работен ден?! (Възможен ли е масово?)
15. Руска Федерация на Комуните (анархо-комунизъм)
16. Във връзка с Деня на труда (история на експлоатацията и класовата борба)
17. Кронщатско въстание (либерално леви срещу тоталитарно леви)
18. Изграждане на демокрация без държавата (пряка демокрация, конфедерализъм, комуни, Рожава)
19. Пряката демокрация не е утопия - част III (история, настояще...)
20. За възраждането на християнството (религии – имущества, свобода на проповедите; анархо-комунизъм)
21. Любопитно интервю с човека, който е взривил паметника на Сталин през 1953 г.
22. Махновщина, Черна армия, Кински Роздори
23. За джендър пропагандата в училищата, капитализма и образователната система
24. Комунизъм, анархо-комунизъм (цитати и мои коментари)
2. Финалната част на "Утопия" (Томас Мор); комунизъм, художествена литература
3. Сапатистка армия за национално освобождение (самоуправление, комунизъм)
4. За равенството пред закона при капитализма (парите, властта, правосъдието)
5. Революционната комуна (Антон Василковски); Панагюрище, Странджа
6. "Синята жилка на Афродита" (социализъм, комунизъм, литература)
7. "За едни майка, за други мащеха" (Елин Пелин) - критика на държавата
8. Как функционира регионът Рожава и държи ли ключa към бъдещето? (самоуправление, социализъм, конфедерализъм)
9. "Субкоманданте Маркос и мексиканския съд" (марксист, революционер, комунар)
10. "Жените се превръщат в ключов фактор в усилията на сапатистите..." (настояще, политика, Мексико)
11. Унгарското въстание от 1956 г. (социална революция)
12. Задруга (родова община, комунизъм)
13. "...на мястото на свободната община, на съюза на равните люде, където всеки носеше оръжие и всеки миг бе готов да се вдигне в защита на земята си..."
14. 4-часов работен ден?! (Възможен ли е масово?)
15. Руска Федерация на Комуните (анархо-комунизъм)
16. Във връзка с Деня на труда (история на експлоатацията и класовата борба)
17. Кронщатско въстание (либерално леви срещу тоталитарно леви)
18. Изграждане на демокрация без държавата (пряка демокрация, конфедерализъм, комуни, Рожава)
19. Пряката демокрация не е утопия - част III (история, настояще...)
20. За възраждането на християнството (религии – имущества, свобода на проповедите; анархо-комунизъм)
21. Любопитно интервю с човека, който е взривил паметника на Сталин през 1953 г.
22. Махновщина, Черна армия, Кински Роздори
23. За джендър пропагандата в училищата, капитализма и образователната система
24. Комунизъм, анархо-комунизъм (цитати и мои коментари)
